|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Накратко за вярата, смисъла и посланието
Християнството е религия, която учи на изкупление чрез саможертва. Дори за хората, които са се отдалечили от църквата и не са практикуващи християни, Великден, Коледа и други важни за християнството дни носят особен вид почит и преклонение пред Бог. Вярата в Бога е изконна у всеки човек, а църквата, чрез своя вселенски разказ, се опитва да не бъде допуснато да се отвори пропаст между човека и Бог.
Чрез разказа за разпнатия Христос по времето на прокуратора Пилат Понтийски, управлявал провинция Юдея като наместник на римската империя, църквата ни казва, че повече от 2000 години християнството е исторически факт. Показва ни също, че чрез духовната сила на християнството се променя човешката цивилизация. Това важи не само за Римската империя, но и за всички народи, които са възприели християнската вяра. Исторически цялата европейска цивилизация е свързана с християнството.
Страната ни не прави изключение. В началото на месец май тази година България чества 1160 години от покръстването на българите, почитайки покръстителя Свети цар Борис Михаил и 1170 години от началото на превода на евангелието от Константин Кирил Философ и въвеждането на първата славянска и старобългарска азбука „Глаголица”. Това са изключително значимо постижения за славянския свят и европейската цивилизация.
Европейските култура и цивилизация са значително по-дълбоки от новосформираната европейска доктрина и определят като значително по-дълбок спора, който се разразява в момента – дали децата да изучават християнска религия в училище.
Еволюционното развитие на Европа е немислимо без християнството, както го доказва историята с помощта на църквата и нейния разказ. От този разказ също научаваме за съдебния процес срещу Исус Христос. Когато юдейските свещеници желаят неговото разпъване на кръст, поради това, че ги е разобличил и знае истината, тогавашният римски управител Пилат Понтийски с цялата си магистратска и съдебна мощ казва пред тълпата, че не намира вина в действията на Исус Христос. От гледна точка на строго съблюдаваните имперски закони той не е виновен. Тогава прокураторът се обръща към тълпата и казва: „Вземето Го вие и Го съдете по вашия закон“. Най-титулуваният римски магистрат по това време не може да стъпи на нито един закон, за да обвини Исус Христос в това, в което го обвинява тълпата. Но Христос е осъден под натиска на същата тази тълпа. Осъден е несправедливо, но въпреки това той доброволно, заради нас човеците и нашето спасение, се съгласява да понесе най-позорното наказание в онази епоха. По онова време с такова наказание са осъждани разбойници и бунтовници. Но в тази история главният „герой” освен Исус Христос е и вярата. В този случая отсъствието на такава. Когато Христос разговаря с прокуратора Пилат Понтийски и му казва каква е неговата мисия – истината, магистратът не вярва, че има само една истина. Липсата на вяра в истината заставя магистрата с абсолютна власт да осъди Сина Божии, за да угоди на всеобщото одобрение.
Изучаване на религия в училищата
Християнството е религия на изкуплението. То би могло да научи човек, дори от най-ранна възраст, да се обръща към своята душа, да осъзнае, че има отговорност към нея, да я извисява над себе си и своите лични стремежи. Християнството ни учи, че чрез божествената любов, която Христос ни показва, злото и греха могат да бъдат победени. Демонстрацията на безгранично човеколюбие от страна на Христос е пример за търсене и следване на човешката правда.
Изучаването на религията в училищата противопостави ученици, родители, преподаватели. Не става ясно защо идеята за изучаване на религия в българските училища нажежи толкова телевизионни студиа, класни стаи, зали за пресконференции, но най-вече социалните мрежи. Първосигнално мненията се поляризираха „за” и „против”.
Да проследим откъде се появи идеята за изучаване на религия в училищата. Неотдавна настоящият министър на образованието Красимир Вълчев направи коментар, че би било добре, ако училището има по-силно присъствие в живота на децата. Тоест то да влияе положително на дисциплината, морала и духовността. Вълчев добави, че ще бъде въведена задължителна оценка по дисциплина, която би могла да се комбинира още с предмети, свързани с добродетели или религия. Важно е да отбележим, че към този момент българските ученици имат свободно избираем предмет „Религия”. Министърът уточни, че учители и родители ще имат възможност да избират часа по добродетели дали да бъде „Религия“, „Етика“, „Философия“ или „История на религията“.
Малко по-късно се състоя среща между министъра и българския патриарх Даниил, в която Патриарха заяви подкрепата си за идеята на министъра. От своя страна Патриарх Даниил предложи да се направи подписка, която да подкрепя въвеждането на предмет „Религия“ в българското училище. Патриарх Даниил говори за изучаване на предмет, свързан с религията, християнството, православието.
Двете гледни точки
Разглеждайки двете гледни точки „за“ и „против“, ще се опитаме да разберем дали е възможно да намерят пресечна точка.
Европа е християнски континент. Изучаването на християнството на континента датира отдавна, във връзка с което въвеждането на предмет „Религия“ в училищата би се възприело по-скоро за естествено. От друга страна, в държави от източната част на света, които имат комунистическо минало и настояще като Китай, Северна Корея, Беларус, Азербайджан и др., предметът „Религия“ не присъства в учебните програми, тъй като, както знаем, комунистическата идеология е атеистична и този режим забранява религията.
Християнството обаче е в основата на европейската цивилизация и европейският континент винаги е бил консервативен. Възникването, устройството и функционирането на европейските държави се базират и обясняват чрез християнството. С други думи Европа не би могла да обясни своето съществуване, ако не стъпи на християнството.
Връзката между Европа и християнството е изначална и тя е присъствала в цялостното формиране и развитие на континента. В по-голямата си част Западна Европа е управлявана дълго време от монархии, а те са неразривно свързани с религията. Както знаем от историята, един владетел или цар е такъв по Божията воля. Суверенната власт на царя идва от Господ и това е било неоспоримо.
Изучаването на предмета „Религия“ в училище има редица ползи за обществото и за младите хора. Освен повишени нравствени стандарти, учениците могат да изградят в себе си и вътрешен компас срещу влиянието на различни зловредни секти. Формирането на духовна идентичност, базирана на универсални добродетели, изгражда млади, осъзнати и добри хора. Към днешна дата в по-голямата част от европейските държави се изучава „Религия“, като в някои учебният предмет дори е задължителен.
Образованието и по-точно католическите училища и университети в Западна Европа играят огромна роля в формиращото обществото мнение относно религиозността и светското. Именно католическите училища в Европа са сред най-добрите, те са предпочитани и от родители с различно от християнството вероизповедание. С други думи светското и религиозното могат да са в прекрасна симбиоза и това да носи само ползи за обществото.
Поддръжниците на тезата „против” изучаването на предмета „Религия“ в училищата се страхуват, че децата ще бъдат объркани и ще бъдат превърнати в твърде религиозни хора. Те се страхуват от фанатизиране. Трудно мога да си представя как в 21 век това би могло да се случи в християнска Европа. За някои противници идеята е ужасна, тъй като така децата ще бъдат превърнати в послушни миряни, а не в мислещи светски хора. Важно е да се отбележи, че противниците на идеята твърдят, че основната роля при възпитанието и изграждането на детския морал са родителите, а не училището. Тук обаче е важно да се отбележи, че агресията от деца и между деца нараства и изглежда, че някъде някой не си е свършил работата. Друг аргумент на хората, нежелаещи да се изучава предмета „Религия“ е, че това е вече твърде остаряло и ни отделя от европейската модерна цивилизация – тоест не е светско. В противовес на това разбиране, както вече бе споменато, повечето европейски държави имат такъв предмет в училищата, който дори при някои е задължителен.
Друг мотив против изучаването на религия в училището е, че в много европейски държави вече има много деца с други вероизповедания, например мюсюлмани. Според защитниците на тази теза е неуместно и невъзможно на тези деца да се преподава християнство. На помощ на подобни казуси идва предметите „Етика„ и „Добродетели”, които могат да бъдат преподавани, за да бъде избегнато напрежението сред децата или по-скоро сред техните родители.
Едва ли има човек, който не би се съгласил, че във времената, в които живеем, нуждата от възпитаване на повече добродетели е осезаема. Комунистическият режим, от чиито пипала все още не можем да се освободим, строго и категорично забранява религията и отделя народа от неговата вяра в Бог и божествените принципи. В основата на европейската демокрация е християнството, което носи и свободния избор. Добре би било децата да бъдат запознати с християнството, да опознаят историята на религията, нейната философия и етика. Чрез разказа за Божия син децата ще получат най-светлия пример, за това как да преминават през изпита наречен живот, как да градят своите земни успехи и с какво да запълват съзнанията си. А ако един ученик иска да опознае малко повече дълбините на християнството – това е негово свободно право. И нека завършим с думите на Исус Христос, изречени пред Пилат Понтийски „Аз затова се родих и затова дойдох на света, да свидетелствам за истината…”
