Есенният фестивал на луната е един от най-важните китайски празници. Той се провежда на петнадесетия ден от осмия месец по китайския лунен календар, когато луната е най-кръгла и ярка. Семействата се събират, споделят вкусна вечеря и се наслаждават на кръглата луна в нощното небе, докато си хапват лунни сладкиши и отпиват ароматен чай.
Като деца, израснали в Китай, чувахме познатата легенда за Чан’е и нейния Нефритен заек, които живеят на Луната. В тези прохладни есенни вечери гледах с любопитство към ярката луна, докато се тъпчех с лунни сладкиши. Ако гледах много съсредоточено, можех да видя силуета на Лунния дворец, където Чан’е живее със своя заек.
Знаете ли обаче, че Чан‘е и Нефритеният заек не са единствените обитатели на Луната?
На луната расте и древен османтус – азиатско вечнозелено растение с плоски овални листа и малки цветчета. Този лунен османтус свети в златистожълто и цъфти с несравним аромат, а под него има един дървар, който постоянно размахва брадвата си, опитвайки се да го отсече. Какво прави той на Луната?
Историята води началото си от времето на династията Тан (618-907 г.) и звучи така:
Имало един дървар на име У Ган, който много искал да се усъвършенства духовно и да стане безсмъртен. Но когато най-накрая получил тази възможност, поради ленивост, никога не се самоусъвършенствал с цялото си сърце и направил много грешки. Това разгневило небесния Нефритен император и той прогонил У Ган на Луната.
На Луната У Ган намерил магическото дърво османтус, което било високо над 1500 м. Нефритеният император казал на У Ган: „Когато отсечеш това дърво, ще постигнеш безсмъртие и ще станеш божество.“
У Ган с удоволствие приел възможността да постигне безсмъртие по лесния начин. Той замахнал с брадвата си с всичка сила и направил голям разрез отстрани на дървото. Тъкмо преди да замахне отново, дървото магически се възстановило и изглеждало сякаш нищо не се е случило.
У Ган нанесъл удар на дървото отново с най-голямата си сила и скорост, които имал. Но каквото и да правел, дървото винаги се възстановявало по чудо. Отново и отново.
И така У Ган се оказал впримчен завинаги в двора на Лунния дворец, вечно опитвайки се да посече вълшебното османтово дърво.
Има сведения, че по време на династиите Тан, Сун и Мин в нощта на Есенния лунен фестивал от небето като дъжд се изсипвали магически семена от османтус. Твърди се, че тези семена са падали от Луната в резултат на усърдното сечене на У Ган. Легендата разказва, че само десет дни след посаждането им, тези семена разцъфтявали като високи османтови дървета.
Изводът от тази древна история е, че няма лесен начин за постигане на духовно съвършенство. Когато веднъж получим шанса да се култивираме в праведен път, трябва да бъдем усърдни и да не го проппиляваме. Затова тази есен си купете лунни сладкиши и внимателно наблюдавайте луната. Може би ще успеете да видите Чан`е, Нефритения заек и гигантското вълшебно османтово дърво, а ако сте истински късметлии, може дори да уловите османтово семе.