Коментар
Появиха се твърдения, че след междинните избори в САЩ на 8 ноември, когато Републиканската партия се очаква да поеме контрола над Конгреса, било сигурно, че автоматично щяла да бъде прекратена военната и финансова помощ за Украйна. Това твърдение е невярно и спекулативно. Тиражирането на такива твърдения е плод на повърхностни познания за американската политика, формирани главно от руски източници или от американски източници, изразяващи периферни и малцинствени възгледи в Републиканската партия.
Как стоят нещата в действителност?
Първо, по отношение на прогнозите за изборните резултати, към днешна дата социологическите проучвания сочат предимство на републиканците за долната камара, а за горната камара – Сенатът, ситуацията е по-скоро „на кантар“ с крехко преимущество за демократите. Победа на републиканците в Сената е възможна, но в никакъв случай не е сигурна.
Второ, помощта за Украйна, регламентирана в бюджетното законодателство (Ukraine Appropriations Act и Additional Ukraine Supplemental Appropriations Act) и в закона за ленд-лийз (Ukraine Democracy Defense Lend-Lease Act), е приета и се подкрепя съвместно от двете партии. Действително, в Републиканската партия има и редица гласове, в това число и влиятелни, които критикуват помощта за Украйна. Но те са в малцинство. Това малцинство се състои, най-общо казано, от две части. Едната критикува помощта не защото иска тя да бъде преустановена, а защото смята, че контролът върху администрацията на Байдън и в частност над Пентагона относно механизмите за разходване на помощта, са недостатъчни. Това е съвсем нормален ракурс във вътрешнополитическите дебати, особено преди избори.
Втората е групата на изолационистите от крайната десница, които искат пълно прекратяване на помощта за Украйна, защото смятат, че Америка има свои, по-важни проблеми. Тази втора част обаче е малцинство в малцинството. Нейният аргумент е „Първо Америка“, но те забравят, че доктрината на Тръмп за „Първо Америка“ предполага не изолационизъм, а предоставяне на въоръжения на партньорите, за да могат да се защитават самостоятелно без директна намеса на САЩ. Неслучайно именно Тръмп предостави противотанкови оръжия на Украйна – прочутите Javelin, както и ракети Stinger и също Javelin на Грузия. Нещо, което Обама не направи за двата си мандата. В същото време, факт е, че има влиятелни консервативни структури и говорители извън и около Републиканската партия, които се застъпват активно за спиране или редуциране на американската помощ за Киев. Такива са например влиятелната Heritage Foundation и нейната лобистка група Heritage Action, популярният водещ по Fox News Тъкър Карлсън, финансираната от милиардера и важен донор на Републиканската партия Чарлз Кох организация на военни ветерани – Concerned Veterans for America, и редица други. Но въпреки че са гласовити, те са малцинство и поне на този етап не доминират нито решенията, нито настроенията в Републиканската партия.
Проучване на агенция Ipsos от началото на октомври сочи, че общественото мнение в САЩ подкрепя помощта – 66% са „за“ предоставяне на въоръжения в Украйна, а 59% от американците казват „да“ на финансово-икономическата помощ. Сред републиканците, по данни на Pew Research, 68% подкрепят военна и икономическа помощ за Киев. Трябва да се отбележи обаче важна тенденция – от началото на руската агресия тази подкрепа сред републиканците постепенно намалява – от 91% през март до 68% през септември. Но въпреки това, тезата за спиране на помощта продължава да е малцинствено мнение, което не определя политиката на Републиканската партия. Тези данни свидетелстват, че общественото мнение и в национален, и в партиен план в полза на подкрепата за Украйна. Докато това е така, не може да се очаква спиране на помощта, без значение какви са резултатите от междинните избори на 8 ноември.
Трето, трябва да се държи сметка, че подкрепата за Украйна понастоящем е предмет и на предизборна реторика в САЩ. Демократите се опитват всячески да опишат републиканците и в частност поддръжниците на Тръмп, като „про-руски“, защото това е негатив в очите на огромното мнозинство от избирателите. Поради това и повечето либерал-прогресистки медии системно акцентират и хиперболизират позицията на малцинството в Републиканската партия. От своя страна, тъкмо тези медии, а не консервативните, най-често се четат и препечатват в Европа, което изкривява представите на европейската публика за американския вътрешнополитически дебат по темата в посока: демократите подкрепят Украйна, а републиканците – не. Тази изкривена и невярна интепретация е добре дошла за кремълската пропаганда, която я раздува допълнително.
Четвърто, трябва да се знае, че законът за ленд-лийз е в сила и вероятността да бъде отменен при промяна на конфигурацията в Конгреса е нищожна. Дори хипотетично да приемем, че спирането на помощта за Украйна стане позиция на мнозинството в Републиканската партия, и партията спечели и двете камари на 8 ноември, ако се появи инициатива за отмяна на закона за ленд-лийз, която бъде гласувана в долната камара, то тя най-вероятно ще бъде спряна чрез филибустеринг в Сената. Припомням, че обикновено мнозинство от 50+1 на едната партия в Сената не дава възможност за прокарване на закони без подкрепата на определено число сенатори от другата партия. Както сега демократите с крехкото си мнозинство в Сената не могат да прокарат законите си без съгласие на републиканците, така ще бъде и в обратната хипотеза – при евентуално мнозинство на републиканците.
Още когато демократите взеха властта в САЩ през 2020 г. и мнозина у нас се тревожеха, че мнозинството на демократите ще прокара всякакви либерал-прогресистки извращения, нови изборни правила, които ги облагодетелстват, увеличаване броя на съдиите във Върховния съд и т.н., обстойно аргументирах защо това не може да се случи. А именно – защото в Сената е необходимо не обикновено мнозинство 50+1, а 60 гласа за приемането на повечето важни закони и резолюции. Това е така поради въведената процедурна защита на правото на опозиция, която насърчава търсенето на по-широко съгласие и компромиси на мнозинството с малцинството – процедурата по филибустеринг. Самата тя също не може да бъде отменена с просто еднопартийно мнозинство, защото е смятана за една от важните гаранции срещу властови произвол, която съответства на волята на конституционния законодател, а именно – Сенатът да е онзи висш орган, който генерира повече консенсус и баланс в политическата система.
Безсъмнено ясно е, че и след междинните избори нито републиканците, нито демократите ще имат самостоятелно мнозинство от 60 сенатори. Така че, законът за ленд-лийз не може да бъде отменен без двупартийно съгласие. Същото се отнася и до приемането на бюджетни закони с пера за финансова помощ за Украйна – мнозинството в Републиканската партия в съгласие с демократите може да ги гласува, както и досега, без оглед на противопоставянето на малцинството в Републиканската партия. Със сигурност може да се очаква, че ще бъдат въведени действени механизми за контрол върху разходването на помощта, включително назначаване на специален инспектор, като предлага Елиз Стефаник – номер 2 в йерархията на републиканците в долната камара.
Въобще, ситуацията и процесите в американската политика съвсем не са толкова едноизмерни, колкото може би изглеждат за някои, и на тях не трябва да се гледа опростенчески.
Дали ще има промени в американската подкрепа за Украйна след междинните избори и ако има – в каква посока ще са те, ще е плод повече на двупартийно съгласие и компромиси, отколкото на аритметично еднопартийно мнозинство. Най-вероятният сценарий е военната помощ да продължи по линия на ленд-лийза, да има спорове и леки корекции във финансовата помощ, като се прибавят повече механизми за контрол и паралелно се предприемат допълнителни стъпки за сдържане на Китай, както предлагат различни кръгове в Републиканската партия.
Мненията, изразени в този материал, са на автора и не представляват непременно възгледите не „Епок Таймс България“.