Възкресението Христово, което в България наричаме Великден и тази година празнуваме на 16-ти април, е най-важният християнски празник. Той е основното събитие, дало началото на съществуването на християнството като световна религия. Нарича се Празник на празниците и Тържество на тържествата.
Великден е единственият християнски празник, почитан със специален поздрав – приветствието „Христос Воскресе!“, на което отвръщаме: „Воистина Воскресе!”. На него се отслужват най-тържествените и специални църковни служби.
Великден увековечава възкресението от мъртвите на Божия син Исус Христос. Той е увековечаване на великата саможертва на божество, слязло на земята, за да учи хората как да живеят праведно и да умре за тяхното спасение. Христос възкръсва и отваря Царството Божие за всички вярващи.
Празникът е неотменно съпътстван от най-важния обред на православната църква – слизането на Благодатния огън. Извършва се в навечерието на Великден – на Велика събота, в храма „Възкресение Христово“ в Йерусалим. Той символизира триумфа на християнската църква и излизането от Божи гроб на „истинската светлина“, тоест на възкръсналия Исус Христос.
Огънят е светлината, която е олицетворение на възкресението. Светлината е Христос и неговата победа над смъртта. Тя е окончателното възтържествуване над тъмнината, на добродетелта над греха, на доброто над злото. Този ден слага край на седемседмичния пост, на скръбта и мъката.
Великият пост, който предшества празника, не е просто въздържане от животински храни, което има за цел да подложи тялото на лишения. Той е време за размисъл, молитви и покаяние, за да се смири и пречисти душата.
Той е посвещение на човек на Бога, по примера на Христос, който е прекарал четиридесет дни в пустинята в пост, общуване с Отеца си и подготовка за своята саможертва в името на хората. Това е възможност за вярващия да преосмисли своите житейски постъпки, да се покае и да се моли за опрощение на греховете. Чрез пост, покаяние и молитва той се пречиства телом и духом.
За съжаление, в наши дни хората се грижат прекалено много за външния си вид, забравяйки да погледнат навътре в себе си. Постът е времето, когато човек трябва да вникне в дълбините на своята душа и да се замисли за вътрешната си чистота. Това не е просто веганска диета, подсладена със сладолед от кокосово мляко, растителни бургери или други вегански лакомства. Той е диета както за плътта, така и за духа.
Великият пост завършва с Възкресението Христово и традиционната великденска трапеза, на която неотменно присъстват боядисаните яйца, козунакът и агнешкото месо, и която споделяме с нашите близки и роднини. Това е светъл ден, изпълнен с радост и признание, вяра и благодарност. Не случайно в България имаме израза „Всеки ден не е Великден“. Защото този празник подсилва усещането за Божието присъствие в живота и душите на вярващите.
Възкресението е доказателство за божествения произход на Исус, а същевременно надежда и обещание за всички християни.
Това е надеждата, че човек може да се пречисти от греховете си и да се извиси духовно, което ще го отведе в един щастлив и праведен свят след смъртта. Това е обещанието, че когато човек освободи сърцето и душата си от лоши мисли, лоши намерения и лоши постъпки – ще може да победи пороците си и всички тъмни сили, които ги провокират, така както Христос е победил смъртта.
Възкресението също така означава, че човешката душа е безсмъртна, което е в основата на философията и на други религии. Източните духовни учения от Буда школата и от Дао школата вярват в прераждането на човешката душа. И че дали човек е щастлив или страда в настоящия живот зависи изцяло от предишните му прераждания. Защото ако е натрупал карма или грехове, както се нарича кармата в християнската религия, то в настоящия живот ще страда физически, психически или финансово, защото трябва да изплати греховните си дългове. И обратното – ако в миналото е натрупал много добродетел чрез страдание, добри дела и праведно поведение – ще бъде възнаграден с благоденствие и престиж в следващия си живот. Будизмът говори за шестократния път на прераждането, което означава, че човек може да се прероди не само като човешко същество, но и като животно, растение или дори камък, което е кармична разплата за греховете, които е извършил. Затова, човек трябва да се стреми да живее праведно, да почита божественото и да спазва традициите, дори когато е заобиколен от безнравствеността и покварата на съвременното общество.
Великден е напомняне, че в сърцето на истинския християнин трябва да има две неща: любов към Бога и любов към ближния. Това означава да спазва Божите заповеди и добродетелите, които Исус Христос проповядва, докато в същото време се стреми да живее не само за себе си, но и за другите хора. Необходимо е човек да се бори със своите страсти и слабости. Начинът да ги преодолее е като насочи своите усилия и воля към доброто. Само така той ще има Божията подкрепа в този стремеж. В това единство на вярващия с Бога става неговото духовно преобразяване.
Какво е духовното преобразяване? Това е асимилирането с най-висшите принципи на вселената. Китайската духовна практика Фалун Дафа учи, че тези принципи са Истинност, Доброта, Търпение. Те са универсалният закон на вселената. Тяхното спазване означава морално и духовно извисяване, а именно:
Истинност означава човек да бъде искрен и правдив. Да бъде честен в своите думи и действия, в отношенията си с другите, да не лъже заради лична изгода или лоши навици. Да се освободи от привързаности, за да може да се прояви неговата истинна същност, създадена по Божий образ и подобие.
Доброта означава човек да бъде добър и милосърден към другите. Винаги да помисли дали неговите думи, действия и реакция не биха наранили хората около него. Добротата означава състрадание, а едно състрадателно сърце поставя другите преди себе си и техните нужди преди своите.
Търпение означава, че човек приема съдбата си без да се гневи. Това е разбирането, че нещата, които ни се случват са причинени от самите нас. Че не бива да отвръщаме, когато ни хулят и нараняват. Не е ли казал Христос, че когато ни ударят по едната буза трябва да подадем и другата? Точно това е израз на голямо търпение. Защото, когато човек търпи несгоди и болка, той се пречиства от греховете си и става по-добро същество. Несъмнено търпението е огромна добродетел, защото се изискват много усилия човек истински да усъвършенства сърцето си.
Ако осъзнаем тези три принципа, ще можем ясно да разберем защо в своята проповед на планината Карн Хаттин, Исус Христос учи: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“; „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани“; „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“, „Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно“.
Нека на този най-свещен християнски празник не забравяме, че всеки вярващ човек има шанс за спасение, стига да напълни сърцето си с божествена светлина, любов и почит. За всички нас всеки нов ден e прераждане и дори би могъл да бъде един вид възкресение – ако се стремим да бъдем по-добри от предишния, ако сме осъзнали вчерашните си грешки и сме ги поправили, без да ги повтаряме. Докато сме живи, ежедневно имаме шанса да се подобряваме, като гледаме навътре в себе си и търсим вината за несгодите в самите нас, без да виним околните. Защото промяната винаги започва отвътре навън. И само когато се извисим морално и духовно, животът ни ще се промени към по-добро, защото сме поели по пътя на светлината. Тогава сме постигнали нашето истинско лично възкресение.
