Коментар
Изкуственият интелект (Artificial Intelligence- AI) продължава да се издига на преден план и да привлича все повече внимание. Няма да се учудя, ако до края на годината (ако не и сега) той бъде една от 10-те най-често отразявани теми в медиите.
Най-елементарният въпрос, който някои хора задават за ИИ, е: добър ли е ИИ? Може би тук трябва да си спомним репликата на Шекспир: „Нищо не е добро или лошо, само мислите ни го правят такова“. Следствие от остроумието и мъдростта на поета би било, че никоя технология не е добра или лоша по своята същност, но начинът, по който хората я използват, може да бъде благотворен или порочен.
Да вземем например пистолетите. Когато пистолетът се използва за извършване на грабеж, това е лошо. Когато някой използва пистолет, за да предотврати или спре извършването на престъпление, това е добро. Ядрената технология може да осигури чиста и стабилна енергия на милиони хора, но също така – когато уранът е обогатен до много по-чиста степен от тази, която се използва за производство на електроенергия – може да унищожи милиони хора.
Изкуственият интелект има потенциала да увеличи значително човешката производителност, да открие нови приложения на елементите на Земята или да намери лек за рака. Изглежда, че той има и някои повече от неприятни възможности: да изключи електрическата ни мрежа и по този начин да парализира или унищожи съвременното общество, да разработи мегасмъртоносно биологично оръжие или да манипулира хората в самоунищожителна ядрена война, като ни бомбардира с огромно количество дезинформация.
Може би някой ден изкуственият интелект ще се развие до такава степен, че подобно на HAL – компютъра-измамник в „2001: Космическа одисея“ – или на интелигентната машина Nomad в епизода The_Changeling от сериала „Стар Трек“, ИИ по някакъв начин ще разбере, че е по-могъщ и с по-малко дефекти от хората, и така ще се заеме с мисията за унищожаване на човечеството.
Страхът от това, че технологиите ще подчинят или унищожат човешкия живот, някога беше присъщ само на почитателите на научнофантастичната литература. Днес тези опасения са много по-широко разпространени.
През март почитаемият Хенри Кисинджър, бившият главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмидт и Даниел Хутенлохер, бивш декан на Колежа по изчислителна техника в Масачузетския технологичен институт, писаха подробно за най-известния днес инструмент за изкуствен интелект ChatGPT в The Wall Street Journal.
В един по-нов доклад се казва, че 42% от изпълнителните директори смятат, че изкуственият интелект има потенциала да унищожи човешката раса само след пет до десет години. Ако това е някакво успокоение, останалите 58% от анкетираните изпълнителни директори не вярват, че това е възможно.
С нарастването на опасенията, че ИИ ще излезе извън контрол, зачестяват и предложенията за неговото регулиране. По-рано този месец Европейският съюз се съгласи да оцени степента на риск на различните приложения на ИИ, като скалата варира от „минимална“ до „неприемлива“. В САЩ Националният институт по стандартизация и технологии вече е разработил рамка за оценка на риска.
Някои членове на Конгреса на САЩ имат желанието да отидат по-далеч. Чуват се призиви за някакъв вид централен контрол на ИИ. Има едно огромно, а някои биха казали непреодолимо, предизвикателство пред подобно „решение“: На кого бихте поверили такава власт? Наистина ли бихте искали неизбраните бюрократи в ООН да контролират изкуствения интелект? А какво ще кажете за елита на Световния икономически форум? Мога да ви уверя, че хората и в двете организации биха се развълнували от перспективата да управляват ИИ, но това не би било толкова добре за останалите.
Ами ако избегнем изцяло многостранните и международните организации? Какво ще кажете за монопол на правителството на САЩ върху ИИ във всички американски юрисдикции? Но какво, ако такава агенция би действала като Центровете за контрол и превенция на заболяванията по време на пандемията? Tова не е много привлекателно, нали?
Неизбежният проблем с предложенията за централен регулаторен орган върху ИИ, независимо дали е национален или международен, е същият, който са имали бащите – основатели при изработването на Конституцията на САЩ: вековният проблем за контрола и баланса. Кой ще контролира надзорниците на ИИ?
Мнозина биха били склонни да кажат: „Доверете им се, те ще постъпят правилно“, но това е сляпа вяра. Всъщност тя насочва към може би най-разпространената и устойчива политическа самозаблуда: успокояващото предположение, че човекът, който притежава най-голяма власт, ще има същите ценности като вас и ще управлява системата във ваша полза. Съжалявам, но това не е така.
Може би това е икономистът в мен, но аз вярвам повече на конкуренцията, отколкото на монопола. Точно както днес има конкуренция между нациите, и дори между държавите, която води до модели на миграция, движещи се в определени посоки от по-малко благоприятни за хората към по-благоприятни за тях юрисдикции, така и най-добрата надежда на човешките същества е да имат избор – да се преместят там, където се отнасят най-справедливо към тях.
И все пак не можем да избегнем възможността лошите действащи лица да атакуват „добрите страни“. Изкуственият интелект може да има страхотни способности, но няма да може да промени човешката природа. Затова няма да е особено изненадващо, ако ИИ бъде използван от конкуриращи се геополитически субекти в нови форми на война. И може би такава война наистина ще бъде войната, която ще сложи край на всички войни, като сложи край на човешкия живот.
Искам ли това? Не. Мисля ли, че тази мрачна картина е неизбежна? Не. Мисля ли, че е възможно? За съжаление, да.
Но както досега хората са успели да имат достатъчно мъдрост, за да не използват технологиите за унищожаване на нашата раса, така и аз се надявам, че „в човека има дух“ (според псалм 32:8 на английския превод на Библията), който ще ни предпази от използването на ИИ по начин, който да ни тласне отвъд ръба на пропастта. Сега само ако можем да разберем как да имплантираме подобен дух в различните итерации на изкуствения интелект…
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
Марк Хендриксън е икономист, пенсиониран от факултета на Grove City College в Пенсилвания, където остава сътрудник по икономическа и социална политика в Института за вяра и свобода. Той е автор на няколко книги с различна тематика, включително американската икономическа история, неизвестните герои в Библията, проблема с неравенството в богатството и изменението на климата.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
