Психотерапевтът Орлин Баев обясни в публичното пространство защо в съвременния свят неврозите и психическите разстройства са толкова често срещани, за сметка на миналото, когато не е имало психолози, а хората са били по-здрави.
Коментар
„Нашите баби и дядовци като не са и чували за психолози как са се справяли?“
По-здрави са били откъм принадлежност, заедност, колективизъм – а това е централна потребност, свързана с по-високо ниво и на вътрешна сигурност при каквато и да е външна несигурност.
Други фактори: имали са ясни и относително здрави ценности, били са вярващи, живеели са по-простичко и отрудено, което ги е карало да са по-благодарни, доволни от по-малко, но достатъчно. По-понасящи са били нелеките житейски трудности и лишения като нормални. По-малко желания са имали, за сметка на по-задоволени естествени потребности.
Принадлежност, комшулук, разширено семейство, общност работеща в мрежа от взаимопомощ, гостоприемство и дружелюбност, ясни християнски (мюсюлмански, юдейски и т.н.) и житейски ценности, вяра, молитвен дух даващ един вид когнитивно реструктуриране, центриращо психиката, доволство от малко при простичък и отруден делник…
Затова по-здрави психически. Не че и тогава е нямало неврози – имало е, но по-рядко спрямо сега.
А сега защо така масово?!
Сринати ценности, безбожно безверие, а по-важното, безлюбие! Отдалечаване на човек от човека, експлозия от самота и несигурност, изкуствено раздухвани от потребителската ни цивилизация неестествени желания, отдалечаващи от задоволяването на естествените нужди. Болни желания, генериращи недоволство при болно сравнение.
Поставяне на сите грехове на пиедестал при потъпкване в калта на невежеството на любящия смисъл.
Разпадът в семейната структура, отровният псевдофеминизъм, вкарващ автогол на самите жени, но и на цялото общество, от псевдомъжествен мачовизъм до все по-значимата липса на здрава мъжественост.
Защото сега се давим в с*кс и п*рно, но забравихме за любовта отвъд думата, на дело. Много с*кс правим в наши дни, но малко се любим от душа в душа…
Все по-развиващата се техника и изкуствен интелект при все по-деградиращ естествен такъв.
Много семейни терапевти при все по-малко семейства. Деца командващи инфантилните си родители без авторитет, който да интернализират като собствена сигурност…
Много горделива себичност при все по-липсваща любяща основа. Много „аз и мое“ и малко „ние и наше“. Много „имам“, но малко „съм“. Много големи къщи при малко истински сплотени домове. Високи огради и ниска взаимна търпимост. Защото здравото търпение е качество на дефицитната в наши дни любов…
Болните страсти и похоти, буквално изсмукващи душевното благуване и присъствието на духа при забравянето първичността на любовта и човещината…
Ето затова!
…
( Забележка: В текста отсъства призив за връщане към нещо си, а интеграция на най-доброто в съвременните условия, които също си имат добрите страни.)
…
Орлин Баев
