|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Понякога случаен коментар достига до мозъка ни и умът изведнъж се превръща в детска площадка, а мислите ни тичат като дете по нея от люлките до пързалките, до пясъчника и обратно.
Това ми се случи наскоро, след като един приятел ми показа така популярните напоследък „мемета“ за Древен Рим. Някои от тях бяха наистина забавни. Любимото ми стана това на ученик, седнал в класната стая, а на лицето му е изобразен Юлий Цезар. На първата снимка момчето гледа в тетрадка, а на втората – скрита зад тетрадката, откриваме карта на древна Галия и Британия. Надписът гласи: „Когато учителят си мисли, че учиш, а ти всъщност планираш да нахлуеш в Британия“. Спомних си моите ученици от мъжки пол в часовете по история, които някога преподавах.
Но онова, което наистина раздвижи въображението ми – отново ми идва наум картината за онова дете, което се е развихрило на детската площадка – беше статията на Тайлър О’Нийл: „О, мисля за Римската империя ежедневно. А вие не мислите ли?“. Г-н О’Нийл описва друга нова тенденция в социалните мрежи, в която „съпругите са изненадани да чуят съпрузите си да казват, че мислят за Римската империя всеки ден или по няколко пъти на седмица“, и дава някои добри отговори защо Рим продължава да ни занимава и днес. Ако искате да се посмеете, не пропускайте краткото видео, което придружава есето. А още по-добре, попитайте мъжете в живота си дали някога се сещат за Римската империя.
Именно статията на г-н О’Нийл и видеоклипът бяха тези, които накараха мислите ми да се разпръснат като билярдни топли след здраво разбиване.
Назад в миналото
Не рядко човек си пожелава да се върне в миналото. Една приятелка няколко пъти споменава, че си представя да живее в XIX век, когато маниерите и благоприличието са имали по-голямо значение, отколкото сега, а един преподавател в колеж веднъж ми каза, че често потъва в XVIII век, когато се връща в ергенските си покои. Друга моя позната разбра, че съпругът ѝ мисли да се върне в Рим от 44 г. пр.н.е. и да спаси Цезар от убийците му.
В моя случай, ако някой ме попита: „Колко често мислиш за Римската империя?“, бих казал, че няколко пъти седмично, но винаги в съчетание с мисли за нашия собствен imperium Americanum. Политиците ни във Вашингтон изглеждат исторически неграмотни, тъй като не правят това сравнение, пренебрегват уроците, извлечени от падането на Рим, като например отварянето на границите ни и подкопаването на концепцията за американско гражданство, натоварването на нацията ни с чудовищни дългове, обезценяването на валутата и това, че с политиките си допринасят за разрушаването на обществения морал. Римляните са правили всички тези неща и в крайна сметка империята се е разпаднала.
Все пак тези мечтатели от миналото ми се струва, че са си по-добре. В нашето съвремие, когато Клио, музата на историята, лежи привързана към носилка, тези хора предлагат животоподдържащи средства.
Мъже и жени
Нашата епоха е такава, че иска всичко да се обяснява – това е основната причина за масовия отказ на културата ни от божественото. Всичко, което не може да бъде препарирано в някоя лаборатория на постмодернизма, е подозрително. Накратко, ние се стремим да прогоним мистерията, включително мистерията в противоположния пол.
Фактът, че толкова много мъже размишляват върху Римската империя и че толкова много жени са изумени от тези разсъждения, е само тривиален пример за загадката, която съществува между Марс и Венера. Докато умът ми си играеше с идеята, осъзнах, както съм си мислел и преди, че това, че жените са загадка е част от тяхното очарование и привлекателност. Колкото и ние, мъжете, да си мислим, че ги разбираме, в по-голямата си част жените си остават пъзели, на които им липсва едно-две парченца, а същото със сигурност важи и за отношението им към мъжете. Въпреки че понякога са неприятни, различията ни добавят сол и пипер в отношенията ни и правят от живота едно пикантно ястие.
В повечето случаи мъжката и женската природа се допълват. Те си пасват, този път като завършен пъзел. Ние се нуждаем един от друг, не само за да се размножаваме, но и за да станем по-пълноценни хора. Размишлявайки върху тези въпроси, в един момент умът ми се върна към Древен Рим, този път към оратора и философ Цицерон, който пише: „Ако имаш градина и библиотека, имаш всичко, от което се нуждаеш.“ Хм. Значи в райската градина на Адам е липсвала стая, пълна с книги, а не Ева?
Не мисля така.
Историята и самите ние
„Не знам много за историята и не бих дал и пет цента за цялата история на света. Историята е повече или по-малко глупост. Тя е традиция. Ние искаме да живеем в настоящето, а единствената история, която си заслужава, е тази, която правим днес.“
Ах, добрият стар Хенри Форд. Това чувство, което той се опитва да обясни до края на дните си, е много живо и в нашата епоха на историческа неграмотност. Самопровъзгласилите се комунисти сред нас например, изглежда нямат представа, че от 1920 г. насам техните марксистки предшественици са убили 100 милиона души. През дните, които прекарах на мозъчната си площадка, министър-председателят Джъстин Трюдо, украинският президент Володимир Зеленски и канадският парламент приветстваха един 90-годишен украинец, за когато беше обявено, че се е сражавал срещу руснаците през Втората световна война, забравяйки, че да се се бил срещу руснаците означава, че си бил на служба при нацистите. И както вече споменахме, нашият Конгрес и сегашната администрация изглежда забравят за историческите закономерности.
Докато се забавлявах с тези идеи на детската площадка, ми хрумна, че това непознаване и пълно отхвърляне на историята е в съвсем реален смисъл непознаване и отхвърляне на самия себе си. Ние не сме се появили на планетата Земя като извънземни същества, напълно лишени от минало. Напротив, ние сме въплъщения на самата история от плът и кръв. В началото на „Погледни към дома, ангеле“ писателят Томас Улф дава това поетично, но точно обяснение на нашия произход:
„Всеки от нас е всички суми, които не е преброил: извадете ни отново голи през нощта и ще видите как в Крит преди 4000 години започва любовта, която вчера приключи в Тексас. … Животът ни е преследван от една грузинска проститутка, защото една лондонска кесия не е била закачена. Всеки миг е плод на 40 000 години.“
Ние с вас сме не само генетичен носител на всички, които са ни предшествали, но и наследници на култура, създавана в продължение на хилядолетия. Римляните са само част от това наследство. Да изхвърлим миналото като „боклук“ означава да изхвърлим себе си на същата купчина боклук.
Като заключение
„Всички пътища водят към Рим“ е било вярно навремето. В моя случай обаче всички пътища водят от Рим към Америка.
След като се заиграх с тези идеи, нека в заключение да приветствам мъжете, които мислят за древния свят. Колкото и да е нестандартно, те признават значението на историята.
Времето, което прекарах във въображението, ми напомни, че да се отървем от миналото по примера на Хенри Форд означава да се откажем от самите себе си.
И накрая, разходката ми на площадката ми даде възможност да се усмихна още веднъж с благодарност и признателност за сладката пропаст между мъжете и жените. Както биха казали римляните: Natura nihil frustra facit: „Природата не прави нищо напразно“.
Джеф Миник има четири деца и нарастващ брой внуци. В продължение на 20 години преподава история, литература и латински език на семинари на ученици, които се обучават вкъщи, в Ашвил, щата Северна Каролина. Автор е на два романа – „Аманда Бел“ и „Прах на крилете им“. Днес живее и пише във Фронт Роял, щата Вашингтон.
