|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Анализ
Китайският режим представи план за масово производство на хуманоидни роботи в явен опит да избегне зависимостта си от чужди сили и да замени китайските работници с машини.
През ноември 2023 г. Министерството на промишлеността и информационните технологии на Китайската комунистическа партия (ККП) оповести плана си в стратегически документи, чиито последици тепърва ще се разкриват.
Според документа стратегията има за цел да превърне ККП в световен лидер в областта на роботиката, като изгради „система за иновации в областта на хуманоидните роботи“ и създаде изкуствени мозъци и крайници до 2025 г.
Чрез „система, обхващаща цялата нация“, режимът ще може да използва „разрушителни“ технологии, за да „промени дълбоко човешкото потребление и начин на живот и да преустрои глобалния модел на индустриално развитие“, се казва в документа.
Този ход има отражение върху националната сигурност и съгласно няколко доклада ще помогне на ККП да запази икономическото си предимство, дори когато населението ѝ се топи след десетилетия на строги ограничения върху раждаемостта.
В доклад на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения се констатира, че режимът реално подменя хората с роботи, за да поддържа конкурентно предимство в производствени отрасли с висока интензивност на труда.
Роботите на комунизма
Китайските роботи ще разпространяват комунистическата идеология на ККП и ще служат на режима като безценен инструмент за отстояване на собствените му интереси.
Интернет регулатора на режима предложи цялото съдържание, генерирано от изкуствен интелект (ИИ), да бъде задължено да „отразява основните социалистически ценности“, подкрепяни от ККП.
Документът с инструкции за роботизация на режима отива дори по-далеч. Според него всички роботи и изкуствени интелекти трябва да се „ръководят от мисълта на Си Дзинпин за социализма, допълнена от китайските ценности за настъпването на Нова Ера“.
Според ръководителя на Инициативата за китайска политика в Института за политика „Америка на първо място“ Адам Сейвит, режимът може да използва роботите, за да прокарва комунистическата идеология на световния пазар.
„ККП използва всички налични средства, особено иновативните технологии, за да разпространява идеологията си и да разширява влиянието си“ -заяви Сейвит пред The Epoch Times.
В идеологическите основи на масовата роботизация лежат други две стратегии на Пекин: сливане на военни и граждански структури и принудителен обмен на технологии.
Сливането на военни и граждански технологии е политика, чрез която Пекин се стреми да гарантира, че всички цивилни технологии ще могат да се използват при военни условия. Това намира изражение в призива на ръководния документ „предприятията за производство на роботи да обединят усилията си с университети и институции“, за да се гарантира, че режимът може да използва технологията и всички свързани с нея изследвания.
По подобен начин инициативата ще увеличи достъпа до чужда интелектуална собственост, тъй като режимът „насърчава чуждестранните компании и институции да създават центрове за научноизследователска и развойна дейност в страната“.
Достъпът на ККП до данните на чуждестранни компании е ключов момент за глобалната сигурност поради китайските закони, които категоризират данните като национален ресурс, позволявайки по този начин на режима да конфискува всяка информация, съхранявана на сървъри в страната.
Стремежът към масово внедряване на хуманоидни роботи ще изисква огромни количества информация, тъй като в ръководния документ се посочва, че проектът ще се стреми да изгради голяма база данни с обучителни езикови модели, за да подготви ИИ умове за своите роботи, и да въведе иновации в „автоматичното“ въвеждане на нови данни в използваема информация.
Освен данни, режимът се стреми да разработи и собствени полупроводници от висок клас, които да улеснят „контрола на движението и когнитивното вземане на решения“ при роботите, както и „интеграцията на механизмите за отчитане, вземане на решения и контрол“.
Според ръководния документ такива обекти включват водноелектрически централи, вятърни паркове и други критични електроенергийни системи, както и „стратегически места“, където „високонадеждните“ роботи биха били предпочетени пред по-малко издръжливите им човешки колеги.
Завладяване на световните пазари
Ренесансът на ККП в областта на роботиката е вече в ход.
През 2022 г. Китай инсталира 290 000 промишлени роботи. В САЩ инсталираните роботи са 39 000.
Китай вече е надминал Съединените щати в интеграцията на роботите, което означава, че използва повече роботи, отколкото работници. Комунистическата страна вече разполага с най-големия оперативен запас от роботи в света.
Според доклад на Международната федерация по роботика тези показатели са от ключово значение за осъзнаване способността на режима да използва автоматизацията, за да получи икономическо предимство през следващите години.
„Числеността на роботите е ключов показател за навлизане на автоматизацията в производствената индустрия по света“, заяви президентът на федерацията Марина Бил.
„Стремителният икономически растеж на Китай показва мощта на досегашните му инвестиции, но все още има много възможности за автоматизация.“
За тази цел Пекин изглежда възнамерява да завладее пазара на роботиката в чужбина, като използва чуждестранни технологии и държавни изследователски институции, за да централизира властта над производствения процес, преди да експедира своите роботи по света.
В доклад на Международен институт за стратегически изследвания (IISS) се констатира, че ККП се стреми да спечели дългосрочно предимство, като постигне пълен контрол върху веригите за доставки, необходими за създаването на усъвършенствана роботика.
„Пекин се стреми както към постигане на независимост, така и към завладяване на значителен дял от световния пазар за широк спектър от модерни продукти и компоненти“, отбелязва докладът.
В бъдеще режимът може да получи значителни икономически и военни предимства поради каскадния ефект от това, че е първият, който масово произвежда хуманоидни роботи. Контролирайки първоначалната технология, режимът може да диктува развитието ѝ.
„Ако успее да спечели предимство в това, което се оказва четвърта индустриална революция в производството и същевременно намали зависимостта си от високотехнологичен внос, Китай може да успее да увеличи собствените си перспективи за дългосрочен растеж, като същевременно намали тези на конкурентите си“, прогнозира докладът.
„Тъй като бъдещите продукти и военни системи ще се основават на тях, пробивът в технологии като изкуствения интелект също може да донесе трайни предимства.“
Артър Херман, старши научен сътрудник в мозъчния тръст на института „Хъдсън“, заяви, че „наистина страшното“ в ръководния документ на режима е, че той може да доведе до това ККП да получи по-голямо влияние при установяването на международни стандарти и правила за изкуствения интелект и роботиката.
„Можете да се досетите какво означава това: Китайската индустрия за роботика се превръща в глобален стандарт, изтласквайки настрана всякаква конкуренция, включително определянето на моралния стандарт“, каза г-н Херман пред The Epoch Times.
„[Това] не е добър знак, ако искаме да имаме разумни и отговорни стандарти за бъдещото развитие на тази потенциално разрушителна технология, [с които] всички да могат да живеят“.
Ако ККП наистина може да диктува посоката на „следващите поколения“ роботизирани технологии, в доклада на IISS се казва, че това може да „донесе по-преки военни ползи“, които ще се увеличават с времето, позволявайки на роботизираната доминация да се превърне в доминация в областта на ИИ и квантовите изчисления.
Всички тези технологии също са от решаващо значение за съвременното военно развитие.
„Фактът, че много от тези [технологии], включително полупроводници, изкуствен интелект, роботи и нови материали, имат както военни, така и търговски приложения, подхранва опасенията относно последиците за сигурността, както и за бъдещия просперитет на развитите индустриални държави“, се казва в доклада.
Войници на бъдещето?
Това не е първият опит на режима в областта на роботиката, изкуствения интелект или военното приложение. В продължение на две десетилетия ККП прави опити във въвеждането на интелигентни оръжейни системи.
Пекин инвестира сериозно в автономни смъртоносни системи. Стремежът му към масово внедряване на хуманоидни роботи вероятно ще засили тези усилия. Тези усилия накараха някои да се запитат дали режимът ще използва роботи вместо войници.
Зенг И, високопоставен служител в китайската държавна военна компания Norinco Group, по-рано заяви, че Китай ще внедри смъртоносни автономни оръжия до 2025 г. – същата година, в която новата инициатива на режима за масово използване на роботи ще бъде в разгара си.
По същия начин г-н Зенг предположи, че интелигентността ще бъде основният ръководен принцип на бъдещите военни действия и че „ИИ може напълно да промени сегашната командна структура, в която доминират хората“, към такава, в която доминира „клъстер на ИИ“, който работи „точно като мозъка на човешкото тяло“.
За тази цел ККП инвестира и в разработването на способности за изкуствен интелект, свързани с вземането на решения, командването и контрола във военната област.
Върху тази визия стъпват китайски компании като 4Paradigm, с която военното крило на ККП е сключило договор за разработване на модели за вземане на решения с изкуствен интелект и софтуер за работа в екип човек-машина за използване на ниво рота и батальон.
Брент Садлър, старши научен сътрудник в мозъчния тръст на фондация „Херитидж“, заяви, че Китай вероятно „ще се чувства комфортно“, ако интегрира роботи с изкуствен интелект в своя военен апарат за вземане на решения, като се има предвид недоверието на режима към собствения му народ.
„Виждам, че роботите играят поддържаща роля във войната, [като] сензорни платформи, както и като оръжейни платформи за атаки“, каза той пред The Epoch Times.
„Всичко това вече се случва днес, но в бъдеще [то] ще бъде по-автономно и може би решението за използване на смъртоносна сила ще бъде делегирано [на роботите].“
Според него перспективата режимът да предостави на такава технология разрешение за използване на смъртоносна сила е „реална възможност“.
Според Херман, имайки предвид историята на бруталност на режима, той може да е по-склонен да адаптира роботите си към смъртоносни мисии, в сравнение с други държави.
„Не предполагам, че нация, която е провеждала политика на принудителни аборти, ще има някакви затруднения относно полицейските хуманоидни роботи, които понякога първо стрелят, а след това оставят хората да задават въпроси“, заяви Херман.
„Те ще бъдат готови да разширят моралните граници на това какво представлява човешкият контрол върху решенията, свързани със смъртността, по начин, който ще бъде плашещ.“
Това бъдеще обаче може да е далеч и Херман смята, че следващата стъпка във военния изкуствен интелект ще бъде „хибридно обединение на роботи и човешки оператори“.
Като се има предвид това, в доклад на мозъчния тръст Институт за изследване на войната се посочва, че крайното недоверие на лидера на ККП Си Дзинпин към неговото военно ръководство може да доведе до бързото внедряване на роботи, управлявани от ИИ, тъй като той се стреми да намали ролята на човека при вземането на стратегически решения от режима.
„Не е известно доколко авторитарна държава като [Китай] е готова да делегира вземането на военни решения на системи с изкуствен интелект“, се посочва в доклада.
„Липсата на доверие на Си Дзинпин и други китайски лидери в лоялността на [военните] може да ги накара да ускорят използването на ИИ и автономни системи, за да премахнат повече правомощия за вземане на решения от редиците вместо тях.“
