Подобно на тези от нас, които са запознати със злочестата съдба на Ромео и Жулиета, за китайците фаталният романс не е непозната тема. Легендата за „Пеперудените влюбени“, също познати като Лян Шанбо и Джу Интай, ни препраща повече от хиляда години назад във времето и днес все още е позната като едно от четирите най-известни народни предания.
Въпреки това, по отношение на историята и посланието „Пеперудените влюбени“ имат само бегла прилика с Ромео и Жулиета. Въпреки че китайската легенда застъпва темата за младежката любов, тя е в рамките на премерени действия, благоприличие и твърдост. Дуелите и отровата на шекспировите импулсивни влюбени отстъпват на маскировките, водещите метафори и неразрушимите семейни аранжировки.
Нашата героиня, сияйна млада дама на име Джу Интай, била девето дете в семейството и единствена дъщеря. Нейният възрастен баща не само я отгледал с обич и доброта, но също така я научил да чете и пише. Освен класическите произведения, Чжу изучавала и се възхищавала на великите жени от миналото на Китай.
В древен Китай училищата не приемали жени. Така че Джу се маскирала като момче и се запътила към една академия в град Ханджоу, където можела да продължи с любовта си към учението.
В училище Джу се запознала с момче на име Лян Шанбо, с когото скоро се сприятелила. Станали като братя и учели, играели, хранели се и живеели заедно. Заедно съчинявали поеми и куплети, дебатирали относно история и философия.
Изминали три години и Джу се влюбила в Шанбо, но той никога не заподозрял, че Интай всъщност била красива девойка, която е влюбена в него. Тя много пъти се опитвала да му покаже обичта си, но той го разбирал погрешно всеки път.
Накрая дошъл моментът, в който Интай трябвало да напусне академията. Баща ѝ бил болен и се нуждаел от нея вкъщи.
За да я изпрати, Шанбо ходил заедно с Интай 5,5 километра от пътя. Тишината на разходката натежавала от болката на раздялата. Когато наближили поток, Интай забелязала двойка мандаринови патици във водата и хвърлила клонка по тях. Гледайки изплашените птици да отлитат в различни посоки, Джу нарушила тишината.
– Мой братко, когато се разделим днес, кой знае кога ще се срещнем отново? Ние сме точно като тези патици, които се отдалечават в полет.
– Скъпи братко – казал Шанбо, – въпреки че с теб сме двама братя, които ще тръгнат по различни пътища, как може да ни сравняваш със съпруг и съпруга.
За китайците двойка мандаринови патици символизира любовта между мъж и жена, но дори и този последен намек не успял да го пробуди. Всичко, което Интай могла да направи, е да го умолява да я посети някой ден. Моментът на раздялата най-накрая дошъл: сбогували се през сълзи.
Интай имала предварителен план. Преди да си тръгне, тя разказала своята тайна на съпругата на учителя си и ѝ заръчала да каже на Лян. Най-накрая той разбрал за нейните чувства.
Но съдбата била жестока. Шанбо веднага тръгнал към нея, за да ѝ предложи брак, но нека първо надникнем в къщата на Джу.
В родния си град Интай била почитана като изключително образована жена. Баща ѝ се възстановил от болестта и с радост ѝ съобщил за предстоящия ѝ брак с Ма Уънцай, талантливия и образован син на заможен и влиятелен губернатор на провинция.
Китайците смятали, че бракът не е само съюз между мъж и жена, но и акт на обединяване на две фамилии в една. В този случай, семействата на Джу и Ма имали история на приятелски отношения и двете били с висок социален статус. Да се разтрогне годежа по това време било немислимо.
И така, когато срещнал възлюбената Интай, Шанбо не получил ръката ѝ. Нямало думи между тях – съкрушителния отказ на неговата невинна любов изпълвало тишината.
Шанбо, който с решителност се бил посветил на Интай, така и не се възстановил. Сломен, той скоро се разболял и починал.
Интай била съсипана. В сърцето си тя била отдадена на него, колкото и той на нея. Но годежът ѝ с Уънцай бил семеен въпрос, а човек не можело просто да следва емоциите си.
Накрая Интай се съгласила да се омъжи за Уънцай, но само при условие, че сватбената церемония премине през гроба на Шанбо и че ѝ бъде позволена да се моли и принесе жертва пред гроба. След това трябвало да изпълни обещанието си.
Чрез обмяна на писма, Уънцай припознал Интай като жена с удивителен характер. Тя не би предала любовта си към Шанбо и като образован човек Уънцай не я обвинявал за това.
В деня на сватбата Интай се появила в траурно бяло. Когато сватбената процесия преминавала покрай гроба на Шанбо, се извила буря. Под дъжда Интай ридаела пред гроба на любимия си за това, че нито в живота, нито в смъртта щели да бъдат заедно.
В този момент гръмотевици и светкавици разтресли земята, отваряйки пукнатина в гроба на Шанбо. Интай паднала в бездната. После пролуката се затворила бързо, както се и била отворила.
Докато двете семейства се борели да спасят момичето, времето изведнъж се успокоило. Две големи цветни пеперуди излетели от гроба. Във великолепие като насън двойката пърхала и се издигала все по-нагоре в небесата. Дали пеперудите не били злощастните влюбени, събрали се заедно след смъртта?
Говори се, че Ма Уънцай и баща му разказали за случката на императора, който по-късно провъзгласил Интай за жена с изключителна добродетел и я записал в официалната история.
Историята на Лян Шанбо, младият учен, посветен на чистата любов, и Джу Интай, образованата жена, която го последвала в гроба както била обещала, е израз на традиционните ценности, според които живеели древните китайци.
