На 9 юни 27 държави гласуваха за нов европарламент, като 185 милиона европейци разместиха политическата картина на Стария континент.
Силна дясна вълна се наблюдава сред избирателите, но категоричната победа на тези избори реализира Европейската народна партия (European People’s Party – EPP). Тя запазва лидерската си позиция, въпреки големите успехи на всички крайнодесни партии в целия блок.
Единствената дясноцентристка партия, която бележи ръст на тези избори и ще се сдобие с една четвърт от депутатите в Европейския парламент, е EРР. Предвижда се тя да има около 184 свои представители от общо 720. Стабилна засега остава лявоцентристката група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (Socialists and Democrats – S&D), но малък спад се забелязва при либералната група „Обнови Европа“ (Renew Europe) .
ЕРР запазва ролята си на властелин на Европейския парламент и ще задава политическия тон през новия сезон в ЕС. Тя също така би могла да се присъедини към широката коалиция на социалисти и либерали, както и да инициира редица работни отношения с по-десни партии, без това да повлияе на отношението и с центристките й партньори.
Възход на крайната десница
Очаквано и от граждани, и от социолози, крайнодесните формации бележат значителен успех. Крайнодясното Национално обединение (Rassemblement national) във Франция реализира почти една трета от гласовете и така се утвърждава като водеща ултранационалистическа група в настоящия европарламент. Ръст бележи и Fratelli d’Italia („Братята на Италия”) на италианския министър-председател Джорджия Мелони, която също бе подкрепена от почти една четвърт от избирателите.
131 места в новия европарламент ще си поделят двете групи, намиращи се най-вдясно в политическия спектър. Това са Европейски консерватори и реформисти (European Conservatives and Reformists – ECR) и групата „Идентичност и демокрация“ (Identity and Democracy – ID). Парламентарна компания ще им правят още 15 депутати от Алтернатива за Германия (Alternative für Deutschland – AfD), 10 представители на партия „Фидес” (Fidesz – Magyar Polgári Szövetség) на унгарския министър-председател Виктор Орбан, 6 на полската партия „Конфедерация Свобода и Независимост“ (накратко Konfederacja) и трима представители на българската „Възраждане”.
Ще запази ли поста си Фон дер Лайен
Резултатите от неделя дават малка надежда, че Урсула фон дер Лайен би могла да запази поста си, но засега нищо не e сигурно. Ако бъде подкрепена от националните лидери на ЕС, тя ще се нуждае от потвърждение за своята кандидатура и от парламента. През 2019 г. тя бе избрана с гласовете на ЕРР , Renew Europe и S&D, които също биха могли да й донесат победа и този път. Тази година на трите групи се падат повече от 400 гласа, но няма гаранция, че всички биха я подкрепили, а дори някои представители на ЕРР казаха, че няма да го направят.
Зелените в Европа
След като в последния си мандат Брюксел превърна „зелената сделка” в свой най-голям приоритет, това повлиява негативно и избирателите се противопоставиха на екологично настроените партии, като гласуваха за премахването на техните представители от парламента. Най-съществените загуби на Групата на Зелените/Европейски свободен алианс дойдоха от Франция и Германия, които представляваха половината от силата на движението в Европейския парламент. Въпреки малкия напредък в страни като Нидерландия и Дания, групата ще загуби повече от дузина депутати, намалявайки числеността си от четвърта на шеста по големина партия в европарламента.
Третият стълб на тристранната голяма коалиция „Обнови Европа” , която бе доминант през последните пет години в ЕП, получи тежък удар в неделя. Във Франция партията на Еманюел Макрон „Ренесанс“ (Renaissance) се разпадна, тъй като избирателите изразиха разочарованието си от националното правителство, като гласуваха за крайната десница – партията Национално обединение. Испанският филиал на групата, Ciudadanos, изчезна напълно – седемте места, които тя имаше в парламента, бяха включени в дясноцентристката EPP. Загуби отбелязаха и сродни групи в Румъния, Дания и Естония.
Националните лидери
След краха на партията на Еманюел Макрон , Франция отива на предсрочни избори, правителството в Белгия също подава оставка, партията на словашкия премиер Роберт Фицо претърпя загуба от опозицията в Словакия. Опозицията в Германия също поиска предсрочни избори. И така катаклизмите в Европа са в самото си начало, като не предвещават нищо добро.
Макар че никой друг национален лидер не реагира толкова драматично, негативните резултати за управляващите партии в страни като Германия и Унгария бяха изтълкувани като удари за съответните им лидери.
В Дания социалдемократите на министър-председателя Мете Фредериксен запазиха местата си при гласуването, което бeше представено като своеобразен референдум по отношение на начина, по който нейното центристко правителство се справя с имиграцията. В Испания опитът изборите да бъдат представени като референдум за министър-председателя Педро Санчес се провали – неговата Испанска социалистическа работническа партия почти постигна равенство с дясноцентристката Народна партия, което подкопа опита на консерваторите да използват резултатите, за да свалят коалиционното му правителство на малцинството.
Политиките в Европа в последните пет години не бяха много убедителни и резултатите от изборите го показват. Европа се нуждае от категорични лидери и която от държавите – членки си осигури такива, безспорно ще се радва на успех.
