Натискът в Китай се увеличава – докато светът се събужда за войната, която наднича все по-близо, бизнесът се отдръпва от Китай
Това е тъжната реалност за 1,4 милиарда китайски граждани, които никога не са избирали Китайската комунистическа партия (ККП) да ги управлява, да заплашва други държави от тяхно име, да контролира това, което произвеждат, или да насочва думите им да имитират „мисълта на Си Дзинпин“, което за някои е вид възхищение към агресора от страна на заложника или т.нар. „стокхолмски синдром“.
Си Дзинпин и предшестващите го лидери на ККП принуждават 1,4 милиарда китайски граждани да тръгнат по пътя на конфликтите, включително срещу Съединените щати, Европа, Япония, Австралия, Тайван и Филипините. Докато светът се събужда за войната, която наднича все по-близо, бизнесът се отдръпва от Китай от страх.
Китайските граждани, които разчитат да бъдат информирани от цензурирани медии, изглежда не са наясно с опасностите, които могат да ги застрашат. Достатъчно е да отдръпнат информационната завеса и да погледнат към Украйна или Газа, за да разберат това, което може да ги сполети. Някои китайски граждани вече бягат от родината си, международният бизнес преустановява големи инвестиции в Китай, веригите за доставки се прекъсват, а заедно с тях се губят и работни места във втората по население държава.
Експлоатация на работниците
На останалите работни места в Китай изпълнението на трудовите задължения става все по-трудно. Дори и при най-добрите от тях, каквито са например тези в технологичната индустрия – в компании като Pinduoduo, Bytedance, JD.com, Tencent и Alibaba, работниците са принудени да работят по-дълго, до степен, че понякога спят на работните си места.
Прословутото изискване „996“ за работещите в областта на технологиите е, че трябва да работят от 9:00 до 21:00 ч., шест дни в седмицата (9-9-6). Графикът „996“ се завръща след кратко прекъсване, като за семейството и близките остава изключително малко време. Китайската технологична индустрия е загубила 1,3 трилиона долара пазарна стойност от 2021 г. насам, така че се опитва да навакса загубеното, като притиска работниците все повече и извлича все по-малки капки от намаляващата производителност.
Диктатура и пропаганда
Натискът на пропагандата също се увеличава. Нарастването на антиамериканските настроения от страна на китайското население се подтиква от режима, което води до нежелана атмосфера в страната. За най-тежкият от последните инциденти, при който мъж намушка с нож четирима американски преподаватели от Колежа в Айова в парк в североизточен Китай, посланикът на САЩ в Китай Никълъс Бърнс изрази предположение, че нападението може да е резултат от антиамерикански настроения. Bloomberg цитира по-широк ръст на насилието в Китай като резултат от икономическото безпокойство. За съжаление, грешните стъпки на режима подхранват именно насилието и настроения на враждебност, които спомагат за тласкането на разединението, което експертите наричат „порочен кръг“.
Тази ирационалност е част от диктатурата. Заради страха си, подчинените на Си Дзинпин се въздържат да му посочат неудобните истини, които противоречат на това, което той иска да чуе. Това води до опасно сляпа ирационалност на всемогъщата тоталитарна държава, като например да твърди, че иска повече ангажираност и бизнес със Съединените щати, а в същото време да следва политика, която целенасочено ограничава същото, което би било глобално катастрофална война.
ККП твърди, че Тайван и Южнокитайско море са част от Китай, като в същото време заплашва да нахлуе (в случая с Тайван) в това, което смята за своя територия. В случая с Южнокитайско море Пекин явно нарушава международното право и собствените си уж егалитарни принципи.
Ирационални международни политики
С каква цел на китайските граждани се заповядва да следват едновременно ирационални и саморазрушителни политики, които допринасят за порочния кръг на влошаване на отношенията между САЩ и Китай, Китай и Тайван и Китай и Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) до степен да се превърнат в държава парий като Северна Корея и да рискуват ядрена война? За да може Си да поддържа националистическия плам, необходим за нахлуване в Тайван или за увеличаване на контрола си върху Южнокитайско море? За да може да запише името си в учебниците по история като нещо повече от бележка под линия и да оправдае поста си на „пожизнен император“?
Какво ще донесе това на китайския народ освен война, санкции, бедност, мизерия и съжаление? Абсолютно нищо. Именно това прави политиката на Си толкова ирационална или по-лоша. Президентът на Тайван Лай Чинг-те отбеляза на 24 юни, че „демокрацията не е престъпление; истинското зло е автокрацията“. Лай е заплашен от Пекин със смъртно наказание като „сепаратист“ заради смелостта си да говори истината. Тайван трябва да е независим, вместо да бъде подвластен на безумието на ККП.
Военна ескалация
Режимът пренебрегва настойчивите опити на САЩ и съюзниците да проявят сдържаност и да намалят ескалацията. Нима Си не разбира, че войната в ядрената епоха е невъобразима и не може да бъде спечелена? Нима той вярва, че може да блъфира, за да постигне бърза победа над „Тайпе“?
Опитът на Владимир Путин да направи това в Украйна не се придвижва към успех. Дори и в крайна сметка да завладее Киев, той ще бъде разрушен в процеса. Бъдещето на Русия и Украйна – нейната младеж – ще продължи да бъде убивано по бойните полета или да бяга позорно от страните си. На Путин ще му останат руините на две някогашни млади демокрации, обърнати една срещу друга, и техните милиони стари, немощни и ранени в списъците на лишените му от социални грижи и историческо наследство.
Същото ще се отнася и за Китай и Тайван, ако Си някога нахлуе на острова. Териториалната експанзия през 20-ти и 21-ви век се оказва катастрофална, това важи и за лидерите, които насочиха гражданите на своите държави към унищожение.
В момент, когато антикитайските настроения се засилват по целия свят, си струва да си спомним, че най-големите жертви на ККП са самите китайци, завладени от режим, който не се грижи за техните интереси. Кой може да спаси тези 1,4 милиарда заложници? Кой, ако не те самите, преди потопа…
Андерс Кор има бакалавърска/магистърска степен по политически науки от Йейлския университет (2001 г.) и докторска степен по правителствени науки от Харвардския университет (2008 г.). Той е директор в Corr Analytics Inc., издател на Journal of Political Risk, и е провел обширни изследвания в Северна Америка, Европа и Азия. Последните му книги са „Концентрацията на власт: институционализация, йерархия и хегемония“ (2021 г.) и „Велики сили, велики стратегии: новата игра в Южнокитайско море)“ (2018 г.).
Мненията, изразени в тази статия, са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
