Аз лично бих предпочел да говорим за свободно избрана зависимост (и да се гордеем, когато успеем да я постигнем!). проф. Ивайло Дичев
На 22 септември 1908 година България, начело с княз Фердинанд, обявява своята независимост. Отхвърля се политическата и финансова зависимост от Османската империя, а българският княз приема титлата цар.
Русия урежда българо-османските противоречия, в замяна на което Османската империя се отказва от всякакви претенции към нашето трибутарно княжество, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия. Освен това на нас прехвърлят и задълженията към световните банки заради железниците, които Османската империя е построила и са на наша територия.
Княжество България става независима държава, която може да води собствена политика, да взима парични заеми за финансиране на проекти, въоръжение и така да завърши своя икономически разцвет от началото на века и да осъществи своя национален идеал – обединението с Тракия и Македония, останали под османска власт.
Като развой на събитията би трябвало това да бъде естествен процес, целящ обединението и свободата на българите, започнат от хората, извършили Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Но дали е така?
Княз Александър Батемберг умира от притеснение вследствие на заплахи от Русия. Александър Стамболов, Христо Белчев, д-р Георги Вълкович са убити. Алеко Богориди вече не може да се върне в родината си, заради княз Фердинанд Сакскобурготски – една кандидатура, наложена ни от Русия. За съжаление тази патриотично настроена обществена и политическа класа, започнала подема на българското общество и извършила Съединението, постепенно е заменена от хора, обслужващи интересите на Великите сили и най-вече на Русия.
Независима зависимост или обратно – в случая един вид оксиморон, който илюстрира, че вместо към Османската империя ставаме зависими, финансово и политически, отново към Русия. Освен това ставаме пряко зависими към световните финанси и световната политика с последващите я конфликти и кризи.
Освобождаваме се от турския десятък, а какво следва след това? Стамболов пръв забелязва този проблем, още след Съединението. Интересен факт е, че изпраща писмо до султана, в което предлага България отново да се върне към пределите на Османската империя, като единствена възможност да се запазим физически като народ и да живеем в естествените си граници и земи. За сметка на това Османската империя ще има за съюзник най-смелият и трудолюбив народ на Европа. Тези думи, написани от Стамболов във въпросното писмо, са едва ли не пророчески. Тази „независимост“, с последващите я войни и национални катастрофи, едва ли не обезамислят саможертвата на хилядите загинали.
Думите на проф. Ивайло Дичев илюстрират българската действителност тогава и сега:
„Независимост“ е идеална категория, противопоставена на „зависимост“ – всички реални страни се намират някъде по средата.
Най-независимата страна, САЩ, зависи за своята икономика от комунистически Китай, който изкупува външния ѝ дълг. Българската независимост има важни символични измерения, но какво реално се е случило? Ами прехвърлят се плащанията от Турция към Русия, България става зависима от Русия. Тъкмо в началото на века, преди въпросната независимост, е най-големият разцвет на българската икономика. Защо ли? Независимостта трае четири години, след което войни, катастрофа… В много по-тежка зависимост влиза България след 1919 г. със заемите, с репарациите. После идва Тристранният пакт, после Съветският съюз. Независими за кратко бяхме в началото на 90-те, предполагам, никой не иска да се върне към този период, който свърши с влизането в НАТО и ЕС. Аз лично бих предпочел да говорим за свободно избрана зависимост (и да се гордеем, когато успеем да я постигнем!). Обвързване, което си избрал в собствен интерес; другото е ритуалистика. Гордите понятия на ХIХ век днес почват да стават не просто неадекватни, но и опасни. Навлизаме в свят на все по-дълбоки взаимни обвързаности.
И все пак има нещо в тази наша история, което не можем да отхвърлим с лека ръка. Като погледнем картата на България, не можем да не забележим, че сегашните граници, с малки изключения, съвпадат с българските граници след Съединението. Вярвам, че в този свят истината винаги възтържествува. Този свят, с тази политика и интереси, никога не е искал България да съществува. Даже нашите съседи в своите национални доктрини открито отхвърлят и самото историческо съществуване на българите. Например социалистическите кръгове по това време са предлагали българите да станат част от южнославянската федерация Югославия.
Въпреки всичко, със всичките проблеми, които продължаваме да имаме, България съществува. България съществува заради българските войници, които с невижданите си подвизи по бойните полета, удивиха света. Не политиците и висшите военни, които в последствие ни предадоха на съветския болшевизъм по причина, както пише по горе проф. Ивайло Дичев „свободно избрана зависимост“ заради лични интереси. Думата „държава“ като етимология е нещо, което държиш, което е твое. Българският селянин винаги в историята е бил собственик на своята земя и на своето имущество и затова е имал тази доблест и сила да защитава и да побеждава. И за това и свише ни се даде тази възможност, възможността да съществуваме днес като независима държава, разбира се, заедно с всички условности на това понятие.
Мненията, изразени в тази статия, са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
