Съединението на Княжество България и Източна Румелия е паметно събитие в новата българска история. То отразява духа на българския народ, който заявява пред света, че може сам да решава собствената си съдба.
След Руско-турската война и последвалия я Санстефански мирен договор на картата на Балканския полуостров, след петвековно прекъсване на нейното съществуване, отново се появява България. Почти всички земи от извоюваната преди това Българска екзархия, населени с българи, са включени в новата държава. Последвалият договор от Берлин много скоро променя това.
Руската империя стъпва на Балканите и в Цариград. Създава се една особена зона, наречена Източна Румелия – самото име даже е с препратка към отминали събития на Балканите и зараждащи се имперски амбиции. Името „Румелия“ идва от Римска империя.
Въпреки че е административна автономия на българите под властта на султана, Руската империя дислоцира свое военно присъствие в нея под „Румелийски окупационен корпус“. Последвалата във времето намеса на Англия, съзираща заплаха в експанзивната руска политика, успява да принуди изтеглянето на руските военни сили от Цариград и Източна Румелия. Назрява моментът свободното Княжество и Румелията да се обединят.
За да разберем епохата и грандиозността на това събитие, ще се спрем на две личности които изиграват главна роля в него, и рискувайки своето бъдеще, репутация и дори живота си, извършат това свято за нас българите дело – княз Александър I Батенберг и княз Александър Богориди. Двамата символизират двете страни на българското общество по това време: първият – начело на Княжество България, който би трябвало да защитава руската политика и вторият – зад позициите на българите, успели да се издигнат и да се докажат като лоялни и честни поданици на Османската империя.
Княз Александър I Батенберг
Батенберг е племенник на руската императрица. Той участва в реални бойни действия по време на Руско-турската освободителна война и под водещата роля на Русия е избран за български владетел.
Постепенно в своето управление започва да ограничава руското влияние в Княжеството заради различия в посоката на развитие на България. Установява режима на пълномощията – премахвайки политическите партии, след като вижда стремежите им към власт и облагодетелстване.
Зад княз Александър I Батенберг стоят българските революционери и деятели – хора, които преди това са виждали Русия като единствената възможност за освобождение – Стефан Стамболов, Захарий Стоянов и много други.
Княз Александър Богориди
Княз Александър Богориди е син на един от най-влиятелните хора в Османската империя – княз Стефан Богориди, правнук на Софроний Врачански. След Руско-турската война е назначен за главен управител на Източна Румелия.
Той олицетворява хората, борили се и извоювали независимата българска църква – Българската екзархия и последвалия подем на българското образование и книжовност.
Неговият баща, княз Стефан Богориди, опиращ се на нарастващата българска общност в Цариград и на българските търговци и бегликчии – хора доказали се със своята честност и трудолюбие, дава идея като личен съветник на султана за създаване на българска автономия в рамките на Османската империя.
Двата полюса
В нашето Възраждане и стремеж към независимост съществуват два полюса: единият – по мирен път в рамките на „Високата порта“, а другият – чрез социална революция и освободителни войни.
В крайна сметка сме освободени от Русия, но същевременно сме длъжни да се съобразяваме с нея в своите вътрешни и външни дела и с нейното присъствие – както военно, така и икономическо и политическо.
Тоест, реализирайки Съединението, и двете групи трябва да се откажат от своята кариера, влияние и протекции от империите, които стоят за тях. И не само това – целият български народ ще трябва да изтърпи трудности, войни, както и финансови несгоди, тъй като след Съединението и създадената граница спира търговията – търговия, развивана от хилядолетия, защото Румелия се явява естественият „хинтерланд“ на Цариград.
Съединението
На 6 септември се обявява Съединението въпреки отказа на Руския консул. Александър става княз на Северна и Южна България.
Младата българска армия очаква османски войски на южната граница, но сме нападнати от Сърбия, а Русия вижда това като наказание за българите, опълчили се срещу волята ѝ. След мълниеносен военен марш на скок сръбската армия е пометена.
И не само това. Трябвало е да заплатим и още: детронацията на Батенберг, последвалата антибългарска политика на Русия, разправата от страна на политическите противници на Стамболов, убийствата на много български патриоти като Христо Белчев и д-р Георги Вълкович, както и убийството на самия Стамболов.
В извършването на Съединението се вижда победата на тези политици и общественици, които загърбват собствените си амбиции и интереси, в името на националния идеал.
Народът и нашето войнство продължават този подвиг и в последвалите войни за обединение демонстрират едни от най-удивителните подвизи на бойните полета.
Доказваме пред света, че тази свобода не ни е била подарена.
Днес отбелязваме 139 години от Съединението, честит празник!
