• За нас
  • Пишете ни!
четвъртък, 30 март, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство Българска история и култура

Историята на Иван Станчов – потомствен дипломат, филантроп и градинар

отЛилия Костова
19 юли , 2022
Историята на Иван Станчов – потомствен дипломат, филантроп и градинар

Иван Станчов (снимка от архива на Карин Дом, Варна)

На 19 юли отбелязваме деня на българската дипломатическа служба. На тази дата през 1879 година са назначени първите български дипломатически представители в чужбина: Драган Цанков, Евлоги Георгиев и Димитър Кирович.

През 2003 година с постановление на Министерски съвет е създаден Български дипломатически институт, който днес носи името на Посланик Иван Станчов.

Иван Станчов си отиде от този свят на 24 ноември 2021 г., което предизвика силни реакции на възхищение и почит към личността му в медиите и социалните мрежи.

Каква е историята зад този благороден дух и велик българин?

Родословното дърво на семейство Станчови стига чак до 18-и век. През 1790 г. Яни Димитров Станчоолу напуска град Берат в днешна Албания и се заселва в Свищов. Той определя себе си като „българин от воините на Самуила“. Женен е за Ефросина Паница.

Техен правнук е Димитър Станчов – дядото на Иван Станчов, първият дипломат в семейството. Той завършва Терезианската школа във Виена, а след това и право във Виенския университет. Стажува в дипломатическото представителство на България във Виена, където се запознава и с княз Фердинанд. Завръща се в България по негова покана. Князът го назначава за свой личен секретар и за началник на тайния си кабинет. Димитър Станчов се жени за графиня Анна дьо Грено – придворна дама на княгиня Мария-Луиза и дъщеря на хофмаршала на княз Фердинанд граф дьо Грено. Двамата имат пет деца.

Димитър Станчов е дипломатически представител на България в Румъния, Австро-Унгария и Русия. Именно в Санкт Петербург през декември 1897 г. се ражда бащата на Иван Станчов, който също носи името Иван. Семейството остава в Русия до 1907 г. От 1906 до 1908 г. Димитър Станчов е външен министър в правителствата на Димитър Петков и Петър Грудев, от консервативната партия на Стефан Стамболов. След убийството на Димитър Петков и свалянето от власт на Петър Грудев с обвинения, които така и не се доказват в съда, Димитър Станчов е посланик във Великобритания, Франция, Белгия и Италия. Заради позицията си срещу включването на България в Първата световна война изпада в немилост пред Фердинанд и е отстранен от длъжност. След Първата световна война Димитър Станчов е главен секретар на делегацията, сключила Ньойския договор (1919). През 1924 г. окончателно подава оставка, несъгласен с политиката на правителството на Александър Цанков. Семейството се мести да живее във Варна.

До 1915 г. Иван Станчов – старши учи във Френския католически колеж в Пловдив. През 1917 г.  е мобилизиран във Военноморските сили на България, а през 1918-1919 г. е назначен за военен преводач на окупационните войски на Антантата. Сътрудничи и на българското военно разузнаване. Участва в укриването на българско оръжие, подлежащо на унищожаване от силите на Антантата. Назначен е в общината във Варна, където отговаря за настаняването на руските бежанци след кървавата Октомврийска социалистическа революция.

През 1923 г. Иван Станчов – старши завършва право в университета на град Фрибур, Швейцария, след което живее в Лондон. Започва работа в местна химическа компания, но я напуска в края на 1926 г. заради условието им да стане британски поданик. Прибира се в България с английската си съпруга Марион и се установяват в семейната къща във Варна. Раждат им се седем деца, от които Иван е третото (годината на раждането му е 1929 г). Самият той в интервю за БНТ разказва: „Към най-големия ми брат – Димитър, очакванията бяха големи. Също и към голямата ми сестра Ана-Каролина. А пък аз се чувствах свободен да правя каквото си искам“.

От 1928 г. Иван Станчов – старши работи на различни длъжности в българското министерство на външните работи. През 1937 г. е началник на Консулския отдел, а през 1942 г. заминава като генерален консул в румънския град Галац. На този пост помага за преселването в България на големи група българи от областта Таврия (в Румъния, около Черно море – бел.авт.), както и на местни евреи, на които издава български паспорти. По спомени на сина му ги е превозвал лично с дипломатическия си автомобил, който не подлежал на проверки. През юли 1944 г. е назначен за консул в Истанбул. Междувременно, наблюдавайки изхода на войната и познавайки добре коварството на съветския комунизъм още от 1919 г., през 1943 г. Иван Станчов предвидливо изтегля семейството си в Швейцария.

На 5 януари 1945 г. г-н Станчов е отзован от комунистическата власт в България. Отказва да се завърне и заминава при семейството си. През август 1946 г. емигрират в САЩ. Купуват си малка ферма в щата Мериленд, в близост до Вашингтон и през следващата година придобиват статут на американски граждани, като политически бежанци.

Иван Станчов-младши завършва университета „Джорджтаун“ във Вашингтон и служи в българската рота към американската армия в Германия. През 1956 г. е награден с медал за добра служба в армията на САЩ. След това работи за американската корпорация IBM в Ню Йорк, Рио де Жанейро и Париж. През 1980 г. основава своя компания – „Креста“, която се занимава с информационни технологии.

Жени се за американка, с която имат четири деца, но се разделят. Вторият му брак е с Александра от Шотландия, с която остава до смъртта си. Също като дядо си и баща си, Иван Станчов е полиглот. Освен родния български, владее още шест езика: английски, френски, немски, гръцки, испански и португалски.

По време на дългогодишното си изгнание Иван Станчов е в тясна връзка с потомък на другия клон на рода си – Димитър Паница, също политически емигрант, журналист в Париж. В друго интервю, дадено на българска медия, за братовчед си той казва следното: „С фамилията Паница ние имаме семейна връзка, която е много тясна и много важна. Те бяха едно истински богато семейство – и като възможности, и като ценности. Живееха и във Варна, и в София. Тяхна е къщата, която стана по-късно китайско посолство по времето на комунизма. Евстати Паница беше един прекрасен, много космополитен човек с едно виждане за живота отвъд тесните рамки. Неговата съпруга също. Дими много научи от родителите си. Без големи претенции, той като емигрант по същото време като мен беше в Париж, работеше за “Рийдърс Дайджест” и се наложи. В годините направи много за България. Можа да покаже докъде можем да стигнем и с образование, и с морални принципи, и със следване на точно тези традиции на приемственост, за които говорех. Ивон беше една прекрасна французойка, много интелигентна, която също много помагаше на България. Тя беше най-добрият посланик на страната сред своите сънародници като постоянно “проповядваше” колко е прекрасна и значима България, какви са нейните предимства и колко е важна тя за Европа. И двамата бяха големи българи. И аз съм им много благодарен за чудесното приятелство. С Дими Паница имахме традиция да се чуваме често по телефона с един въпрос един към друг: “Ти какво добро направи днес за България?”. Малко преди да почине, той ми се обади, както много често преди това, но ми каза: “Приятелю, ти печелиш! Аз си отивам, но да знаеш, че ще продължим там – горе!”. Няма да забравя този ни разговор. Такъв човек бе моят братовчед Дими Паница, така ще го запомня.“

на семейство Паница снимка karindom.org
Къщата, където е отраснал Дими Паница, е известна като къщата на Димитър Яблански и се намира срещу Ректората и Народното събрание. След 9 септември 1944 г. е национализирана и там до 1991 г. се настанява посолството на Китайската народна република. Много елементи на разкошния интериор са замазани от китайците със синя и зелена боя или унищожени. В почти всяко помещение са къртени стени, за да бъдат подредени „червени“ кътове с бюстове на вожда Мао Дзедун. В момента къщата работи като частен затворен клуб, а външният ѝ вид е реставриран колкото е възможно близо до оригиналния.

През 1991 г. Иван Станчов е назначен за посланик във Великобритания и в Ирландия. Отива на аудиенцията при кралицата с костюма на дядо си, който е бил посланик при нейния дядо Едуард Осми през 1908 г. и в периода 1922 – 1924 г. Кралицата е впечатлена и от администрацията ѝ му изпращат копия от писмата, които неговият дядо е писал до нейния. За кратко е и външен министър в служебния кабинет на Ренета Инджова.

След завършването на мандата му Иван Станчов се отдава на благотворителност в България. Превръща семейния дом в Морската градина на Варна в социален дом за деца с увреждания, наречен на братовчедка му Карин, която е страдала от церебрална парализа. Дългогодишен патрон на Българското училище към посолството на България и на българската църква в Лондон. 

на Иван Станчов да подкрепя децата със специални потребности и техните семейства продължава през екипа на Карин дом Варна
Мечтата на Иван Станчов да подкрепя децата със специални потребности и техните семейства продължава през екипа на Карин дом, Варна (снимка: Карин дом)

„Изглежда трябва да се обърнем повече един към друг. И към тези малки, но толкова важни неща – взаимопомощ чрез нормално човешко общуване… Не ми се струва толкова трудно, нали?!“

Тези думи на Иван Станчов днес, в отчуждението насред война и пандемия са ни по-нужни от всякога. Ако ги изпълним със смисъл чрез делата си, той и братовчед му Дими Паница ще са щастливи да видят, че някой тук, долу продължава да следва завета им: всеки ден нещо добро за България.

Споделете тази статия

Последвайте ни във Фейсбук:

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

Новогодишна картичка от началото на XX в. (royalbulgariaincolour.com/

Коледни празници и обичаи в Следосвобожденска България

0
0
Сградата на Община Шумен - Първата българска община (снимка: shumenstories.com)

140 години от приемане на закона за местното управление

0
0
Прочутото панагюрско съкровище в главна зала на РАМ - Пловдив, на  заден фон братя Дейкови, откривателите на съкровището (снимки: Делчо Кунчев)

Панагюрското златно съкровище – уникален поглед в миналото

0
0
Стенопис от църквата "Свети Седмочисленици" в София. Сградата е построена в началото на 15-ти век като джамия. Идеята джамията да се преустрои в църква, както и за името ѝ, е на Петко Каравелов, чиято къща в съседство, на улица "Шести септември" днес е паметник на културата (снимка: Лилия Костова / "Епок Таймс")

Голяма Богородица – размисли за православния празник

0
0
Икона на Св. равноапостолни княз Владимир (снимка: Интернет)

Свети княз Владимир – покръстителят на Киевска Рус и Русия – приема християнството от България

0
0
Част от многобройните трудове на професор Чилингиров, написани през 90-годишния му живот (снимка: личен архив / Фейсбук)

В Берлин на 90 години е починал проф. Асен Чилингиров – изкуствовед и историк

0
1
Паисий Хилендарски пише своята "История славянобългарска" в продължение на 3 години - от 1760 до 1762 г. (снимка: pintrest)

Честваме 300 години от рождението на Паисий Хилендарски

0
0
Свети Ефрем е канонизиран за светец през 1404 г. от Сръбската църква

На 15 юни Православието почита свети Ефрем – сръбски патриарх, българин по произход

0
0
Част от корицата на романа "Бенковски" на Яна Язова (снимка от архива на д-р Петър Величков)

Яна Язова възпява подвига на Христо Ботев в романа си „Бенковски“

0
0
Училищно шествие по случай 24 май (снимка: namoreto.net)

Текстът за химна на 24 май е създаден в Русе, музиката – в Ловеч

0
0
Свети свети Кирил и Методий са провъзгласени за съпокровители на Европа от папа Йоан Павел II на 30 декември 1980 г.

Православието празнува Деня на Свети свети Кирил и Методий

0
0
Кадър от филма "Второто освобождение"

Истината за „Второто освобождение“ на България – документален филм

0
2
Следваща публикация
Мирният апел на Фалун Гонг практикуващите продължава вече 23 години, изобличавайки престъпленията на Китайската комунистическа партия (снимка: The Epoch Times, 2017)

Емблематичната дата 20 юли, която пробужда света

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.