На фона на продължаващия дебат по темата за така наречените фалшиви новини в Съединените щати, американските медии нямат какъвто и да е било консенсус относно това какво представлява „фалшива новина“.
Понастоящем този дебат все повече се разгорещява. Пропагандната журналистика е във възход и е обезпокоителна. А най-опасна е чуждестранната пропаганда, оказваща влияние на американска земя. И въпреки всички заглавия в медиите относно намесата на Русия в изборите в САЩ, водещата роля, недоловимо и тайно, всъщност е на Китай.
Фалшивите новини в Китайската народна република не са нищо ново, те са част от живота на 1,4 милиарда китайци.
Следвайки стъпките на бившия Съветски съюз, през май 1924 г. Китайската комунистическа партия (ККП) създава свое Министерство на пропагандата. То е спряно през бурните години на Културната революция (1966-76) и възобновено през октомври 1977 г.
Днес министерството монополизира не само ефира и печатните медии, но и интернет – с цел контрол на мисълта на хората или по-точно превръщането им в жертви на Стокхолмския синдром. В тази статия ще разгледаме усилията на ККП да формира мнение в и извън Китай за духовната практика Фалун Гонг, защото там може да се види целият арсенал от медийни манипулации за генериране на фалшиви новини.
Първоначално ККП възхвалява Фалун Гонг
От всички медийни кампании, провеждани от ККП, нападението срещу Фалун Гонг, или Фалун Дафа, е най-войнственото и напомня за периода на Културната революция.
Вкоренен в будистките традиции, Фалун Гонг, който за първи път е бил преподаван публично през 1992 г. от основателя г-н Ли Хонгджъ, се състои от два основни компонента: пет медитативни упражнения и принципите истинност, състрадание и толерантност. В духа на будистката система от вярвания тази практика за усъвършенстване на съзнанието и тялото твърди, че практикуващите, които се придържат към тези морални стандарти и отдадено изпълняват упражненията, могат да постигнат съвършенство и просветление.
Първоначално ККП рекламира Фалун Гонг в държавните си медии, заради ползите за здравето и за повишаване на морала в обществото. Положителни репортажи има в Китайската централна телевизия (1993 и 1998), „Вестник за обществена сигурност“ (1993), периодичното издание „Чигонг и наука“ (1993), „Пекин Дейли“ (1996 и 1998), „Списание за медицина и здраве“ (1997), телевизията на Хонконг (1998).
На 24 ноември 1998 г. телевизията в Шанхай излъчва кадри с местни жители, практикуващи упражнения на Фалун Гонг, и съобщава: „Тази сутрин близо 10 000 практикуващи Фалун Гонг дойдоха, за да направят упражненията… Понастоящем упражненията на Фалун Гонг се правят из целите САЩ, в Хонконг, Макао и Тайван, а също и в Европа, Северна Америка, Австралия и други азиатски страни. Около 100 милиона души по целия свят практикуват Фалун Дафа.“
в Пекин на 8 ноември 2012 г. (снимка: Фън Ли / Getty Images)
Политиката на управляващите в Пекин става враждебна
Първоначално ККП се отнася към Фалун Гонг като към практика за здраве. Според статия в издание US News & World Report от февруари 1999 г. високопоставен служител на Китайската спортна комисия казва: „Фалун Гонг и други видове чигонг могат да спестят на всеки човек 1000 юана годишни медицински такси. Ако 100 милиона души го практикуват, това спестява 100 милиарда юана [14,9 милиарда щатски долара] годишно от медицински такси. Премиерът Джу Ронджъ е много щастлив от това. Страната може да използва парите още сега.“
Експерти по въпросите за Китай посочват, че ККП смята за изненадващ бързия растеж на Фалун Гонг, който се случва практически пред погледа на ККП. Дзян Дзъмин, глава на партията по това време, разглежда този растеж като екзистенциална заплаха. Първо, защото в Китай всяка организация трябва да бъде под контрола на партията. А будистките наставления на Фалун Гонг за истинност, състрадание и толерантност противоречат на доктрините на ККП за атеизъм, класова борба и революция със сила.
Мао Дзедун, основателят на ККП, веднъж посочва, че политическите кампании трябва да се провеждат „на всеки седем или осем години“. Защо? Истинската причина е, че партията периодично се нуждае от нов враг, за да подсили силата на оруелското общество, което възпитава. Всички комунистически режими споделят три общи черти: управление чрез насилие и страх; контрол на информацията; контрол на мисълта чрез комунистическа идеология. Медийните тактики на ККП включват клеветничество, манипулиране с информация, измама и цензура.
На 20 юли 1999 г. Дзян обявява решението си да изкорени Фалун Гонг. Три месеца преди това – на 25 април, около 10 000 практикуващи организират публичен апел пред Джонанхай, седалището на централата на ККП в Пекин, търсейки законно признание и защита.
За съжаление Дзян не е трогнат, той създава подобен на Гестапо отдел с правомощия над съдебната власт, наречен „Звено 610“, за да ръководи национална кампания за преследване срещу Фалун Гонг.
Започват масови арести на практикуващи Фалун Гонг, а цялата държавна пропагандна машина започва война срещу Фалун Гонг и неговия основател. „Звено 610“ издава серия укази, с които инструктира всички сектори на обществото, включително образователните институции от началното училище до университетите, да участват в така наречената „антикултова“ кампания. Обичайните половинчасови новини по Китайската национална телевиция CCTV са превърнати в едночасова специална програма за демонизиране на Фалун Гонг.
За да очерни Фалун Гонг окачествявайки го като култ, Министерството на пропагандата изфабрикува 1400 „случая на самоубийство“, обвинявайки Фалун Гонг за самоубийства, извършени в действителност от непрактикуващи. Фалун Гонг, подобно на други будистки учения, забранява всяка форма на убийство, включително самоубийство. Второ, Фалун Гонг съществува от 1992 г. и нито един случай на самоубийство на практикуващ Фалун Гонг не е бил регистриран в Китай, докато Министерството на пропагандата внезапно не изфабрикува тези предполагаеми случаи след започването на репресиите срещу практиката през юли 1999 г. Трето, Фалун Гонг се практикува в над 70 страни по света, но до днес не е имало случаи на самоубийство извън Китай.
Инсценирането на самоубийствата на площад Тиенанмън
Най-известната история е може би така нареченият инцидент на самозапалване на площад Тиенанмън на 23 януари 2001 г., който според някои западни журналисти е организиран от китайските власти.
Докато Министерството на пропагандата на ККП твърди, че петима практикуващи Фалун Гонг са се опитали да „се качат в небесата“ чрез самозапалване на площад Тиенанмън, международната общност открива твърдения в противоречие с фактите.
Само държавните медии получават достъп до предполагаемите „жертви на Фалун Гонг“, докато на международната преса, включително членовете на семействата на жертвите, е забранено да се свързват с тях.
Министерството на пропагандата нарежда на всички свои медии да представят този инцидент като заглавна новина, докато медията Washington Post публикува на 4 февруари 2001 г. разследващ доклад „Човешки огън възпламенява китайската мистерия“, който описва една от предполагаемите жертви, жена на име Лиу Чунлин, като „работеща в нощен клуб, [и] взимаща пари, за да прави компания на мъже“: поведение много далеч от моралния стандарт, поддържан от практикуващите Фалун Гонг. Никой от нейните съседи не я е виждал да практикува Фалун Гонг.
По-смущаващо за властите в Пекин е, че режисьор от CNN, който е бил на мястото на инцидента, по-късно посочва, че не е видял деца сред петимата самозапалили се, докато всяка китайска държавна медия вече е съобщила, че 12-годишната Лю Сийи е била една от самозапалилите се.
ККП издига защитна интернет стена
За да предотврати достъпа на масите до истински новини, от 2000 г. ККП засилва цензурата си върху интернет, създавайки най-голямата система за защитна стена в света като част от своя „Златен щит“. Не е изненадващо, че всички уебсайтове, свързани с Фалун Гонг, са блокирани, дори в един момент включва и уебсайта на MIT, защото той е хост на клуба на Фалун Гонг.
Проучване от Харвард от 2016 г. установява: „Китайското правителство отдавна е заподозряно, че е наело около два милиона души, за да вмъкне тайно огромен брой публикации на източници с псевдоними и други измамни писания в потока от реални публикации в социалните медии, сякаш това са истинските мнения на обикновени хора … Смятаме, че те измислят и публикуват в социалните медии около 448 милиона коментара годишно.“
Тези онлайн коментатори се наричат „партията от 50 цента“, колкото им плащат за всяка публикация. Тяхната целенасочена работа е насаждане на омраза, разпространение на дезинформация и подпомагане на държавната пропаганда срещу Фалун Гонг.
Въпреки факта, че политиката на преследване на ККП не се е променила до днес, през последните години Пекин прекратява медийната си кампания срещу Фалун Гонг, заради опасността престъпленията, извършени срещу Фалун Гонг практикуващи, да станат широко известни на обществеността. И започва война на тихия фронт. ККП иска да убеди света, че е новата звезда на световната сцена, на мястото на залязващите САЩ. За целта те използват най-различни канали – от China Daily (изданието на People’s Daily в чужбина) и CCTV-4 (чуждестранният канал на CCTV) до езиковите и културни институти “Конфуций“.
В опит да се противопостави на операциите с чуждестранно влияние, през 2019 г. Министерството на правосъдието на САЩ нареди на агенция Xinhua News и China Global Television Network (бившата CCTV), двете най-големи медии на Пекин в Америка, да се регистрират като чуждестранни агенции или лобистки организации.
Докато медиите в Пекин се радват на свободата да разпространяват комунистическо съдържание по света, в Китай западните медии са силно цензурирани. Google, Facebook, Twitter, YouTube и много други популярни уебсайтове са блокирани. Китайските държавни медии обаче имат свои акаунти във Facebook и Twitter, с които популяризират политиката на партията.
Още по-лошото е, че някои западни технологични компании доброволно са подписали т. нар. „ангажимент за самодисциплина“ и си сътрудничат с цензурните власти в Пекин. Те извършват автоцензура с цел да филтрират политически чувствителни думи като Фалун Гонг и клането на площад Тиенанмън през 1989 г. Например Apple понастоящем хостват iCloud акаунти на китайски потребители в център за данни в Китай, твърдейки, че спазват местния закон. Това дава на властите в Китай в ролята им на „Big Brother” лесен достъп до потребителската информация.
Както пише Джордж Оруел в „1984“: „Ако мисълта корумпира езика, езикът също може да корумпира мисълта“. В комунистическото общество медиите служат като пропаганден инструмент за контрол на съзнанието. Когато Пекин има свобода да разпространява послания по целия свят, които, оправдавайки цензурата и потисничеството, подкопават общата ни човечност, невинните хора могат да бъдат измамени и тези користни лъжи се приемат като „истина“.
Това, от което се нуждае светът сега повече от всякога, е достоверна информация и право на свобода на мисълта, изразяването и сдружаването. Поетът и ученият Джон Милтън го казва най-добре в обръщение през 1644 г. пред английския парламент, което по-късно е отпечатано в изданието Areopagitica: „Дайте ми свободата да знам, да говоря и да споря свободно според съвестта си преди всички други свободи.“
Питър Джан е изследовател на политическата икономика в Китай и Източна Азия. Завършил е Пекинския университет за международни науки, Училището по право и дипломация „Fletcher“ и Масонската програма на „Harvard Kennedy School“.
Възгледите, изразени в тази статия, са мнение на автора и не се препокриват непременно с тези на „Епок Таймс“.
