Централната банка отново рязко намалява лихвените проценти, но този път това може да доведе до собствения ѝ край.
Намалявайки драстично лихвените проценти само месец и половина преди президентските избори, Федералният резерв си играе с огъня. Това изглежда като дълбоко политически ход, тъй като изборите по всичко личи ще противопоставят установената политическа класа срещу бунтовническото популистко движение. Независимо от мотивите, Федералният резерв предизвиква негодувание и жажда за възмездие.
Нека разгледаме аргументите за намаляването на лихвите. Лихвените проценти не са изключително високи в абсолютни стойност. Борбата с инфлацията през последните две години привидно успя да намали темпа на увеличение на цените, въпреки че битката далеч не е приключила. Но сега Федералният резерв смята, че има друг проблем, с който трябва да се справи, а именно слабия пазар на труда.
Желанието да изпревари евентуалната предстояща рецесия принуди Федералния резерв да се ангажира с нов кръг облекчения. Във всеки случай това е логиката. Но с нея има проблем. Индикациите за рецесионни условия са навсякъде, освен в официалните данни. Фалитите вече са доста. Инфлацията се подценява, а растежът – надценява. На този етап всички осведомени са наясно.
Има и друг фактор, за който много хора не знаят. Паричната маса вече се увеличава, било то поради разхлабени кредитни стандарти, повече покупки на дълг от страна на Федералния резерв или и двете. Това се съчетава с неизбежното увеличение на скоростта на парите след мерките за избягване на финансовите рискове през годините на локдаун. Това се проявява в търговията на дребно или във финансовия сектор. И в двата случая това не е икономически растеж, а по-скоро илюзия за такъв, под формата на обезценяване на парите.
Тенденцията за увеличение на паричната маса продължава от близо година, след предходната година на спад.
Нека обаче на забравяме – последствията на това, което Федералният резерв прави днес, ще се проявят едва 12 до 18 месеца по-късно, в зависимост от редица други фактори. Знаем това от най-добрите изследвания на 100 години парична политика и нейното въздействие.
Много вероятно е намаленият ценови натиск, който изпитваме в момента, да се дължи на намаляващата парична маса от преди две години. Това означава също, че преминаването към по-голямо облекчаване в бъдеще ще ни удари някъде следващата година.
Ако след изборите републиканците контролират Конгреса, президентството или и двете, ще има истинска истерия в страната. Въпреки че хората днес рядко обвиняват Федералния резерв за 25-процентния спад в покупателната способност, това вероятно ще се промени след изборите. Вероятно републиканците ще крещят: „Стига толкова!“. Федералният резерв създаде последния набор от проблеми, създаде и този.
В Конституцията няма да намерите нищо за това чудо, наречено Федерален резерв, което беше създадено през 1913 г. Целта му беше да използва науката в защита на икономическата стабилност и ниската инфлация. Почти веднага произведе обратното: повече бизнес цикли, повече инфлация и повече правителствено разточителство. А това е, защото централната банка работи като вид бланков чек за правителството.
Освен това Федералният резерв създаде картелоподобна договорка между банките, които някога бяха продукти на свободното предприемачество, но бързо се превърнаха в привилегирован монопол, обслужващ банките-членки и правителството. Най-непосредственият резултат от създаването на Федералния резерв беше Първата световна война, която иначе не би могла да бъде финансирана.
Проблемите се задълбочиха през десетилетията. Помислете за следното. Нито едно щатско правителство няма централна банка. Те трябва да плащат за това, което купуват, с данъчни долари или да емитират дълг, който подлежи на премия за неизпълнение. Това не предотвратява финансовото разточителство, но поне въвежда някакъв вид регулация.
Федералното правителство няма такова ограничение. Неговите облигации се считат за равностойни на пари в брой само по една причина: способността на Федералния резерв да печата пари за излизане от кризите.
Такава институция не е строго необходима. Разбира се, премахването ѝ би било тежък шок за системата. Уолстрийт ще е в шок. Централните банки по целия свят биха изпаднали в паника. Големите медии биха осъдили този ход, а всички икономисти от статуквото биха изпаднали в паника.
Като оставим настрана всичко това, няма как да заобиколим два ключови факта: Такава мощна институция не съществува никъде в Конституцията и нито едно от нейните големи обещания не се е осъществило.
Оставяйки настрана възможността за премахване, има много начини, по които Конгресът би могъл да утвърди по-голям контрол върху Федералния резерв. Сега контрол няма. Както сенатор Ранд Пол (републиканец от Кентъки) отдавна настоява, Конгресът би могъл да изиска независим одит, за да разбере откъде идват и къде отиват парите, без да се доверява само на докладите на Федералния резерв. Всяка голяма корпорация и средно голяма компания прави това. Защо Федералният резерв да е различен?
Конгресът би могъл да направи и други промени в правомощията на Федералния резерв по отношение на сконтовия механизъм и наблюдението на банките. Той би могъл дори да си върне част от паричния контрол или да възложи на Министерството на финансите нови парични функции. Това би компрометирало възхваляваната независимост на Федералния резерв. Но много хора започнаха да се съмняват колко компромиси трябва да направи Федералният резерв, за да се запази. В наши дни той изглежда като силно политическа институция, каквато неизбежно трябва да бъде всяка централна банка.
В идеалния свят доларът би бил възстановен до статута си на обезпечен със злато и Федералният резерв би бил изтрит напълно, възстановявайки така дните преди 1913 г. на висок растеж, повишаваща се покупателна способност и децентрализирано банкиране. Целта би била да се нормализира индустрията, така че тя да работи като всяка друга в системата на свободното предприемачество, с възможност за фалит на банките и нормален конкурентен натиск. Това би изключило печатницата за пари и по този начин би поставило дълга под контрол.
Преминаването оттук дотам би било технически трудно, но това не е истинският проблем. Истинската пречка пред възстановяването на златния стандарт отдавна е липсата на политическа воля. Това би могло да се променя сега, тъй като повече законодатели от всякога са разгневени от това, което се случва точно под носа ни.
С други думи, Федералният резерв би могъл да подготвя пътя за собствения си край. Това време догодина, когато инфлацията отново се увеличи и доларът възобнови спада на покупателната си способност, повече хора ще се присъединят към редиците на критиците, съмняващите се и дори аболиционистите.
Изглежда, че сме преминали някаква невидима линия. Федералният резерв сега се счита за по-виновен и отговорен, отколкото в миналото. Следващият кръг на инфлационен натиск трябва и ще бъде директно обвинен на Федералния резерв.
Изразените в тази статия възгледи са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.