Китайската централна банка увеличава златните си резерви

ККП се подготвя за евентуални санкции от страна на САЩ, посочват анализатори

През последните пет месеца Китайската централна банка увеличава наличностите си от злато, като същевременно намалява притежаваните от нея американски облигации. Експерти от бранша смятат, че този ход е предприет заради очаквания на бъдещи санкции, пред които Китай може да бъде изправен.

Според данни, публикувани неотдавна от Държавната администрация на Китай по въпросите на чуждестранната валута и съобщени от изданието за финансови новини Caixin, през трите години между септември 2019 г. и октомври 2022 г. златните резерви на Китай остават непроменени.

От края на 2022 г. обаче Китай започва да увеличава златните си резерви. Между ноември 2022 г. и март тази година Китай натрупва 3,86 млн. унции (около 120 тона) злато.

Нещо повече, от края на февруари до края на март златните резерви на страната се увеличават с 580 000 унции (18 тона) и достигат 66,5 млн. унции (2,078 тона).

Страх от санкции

Според китайския учен и автор на публикации от финансовата сфера Сун Ксяоджи Китайската централна банка активно увеличава златните си запаси, тъй като очаква възможността да бъде изключена от световната система за разплащания в щатски долари.

Китай се страхува от санкции на САЩ, които биха го ограничили от западните финансови мрежи и долара, както се случи с Русия след нахлуването на Путин в Украйна, заяви Сун на 9 април в YouTube канала си.

Министерството на финансите на Китай свика извънредно заседание на 22 април миналата година, за да обсъди потенциалното въздействие на международните санкции върху чуждестранните активи на страната, съгласно съобщение на медията Financial Times. Срещата е предизвикана от опасенията, че в случай на военно нападение срещу Тайван, Китай може да бъде изправен пред санкции, подобни на тези, наложени на Русия. В нея участват служители на китайската централна банка и финансовото министерство, както и ръководители на местни и международни банки.

Тъй като отношенията между САЩ и Китай продължават да се влошават, Китайската централна банка купува злато с бързи темпове, като общото отчетено количество вече надхвърля 2000 тона, което прави златният резерв на Китай шестият по големина в света, посочва Сун.

“Във вътрешнополитически план Китайската комунистическа партия (ККП) прокламира, че “активно предизвиква Съединените щати и предприема дедоларизация, но истинската причина е, че знае, че рано или късно ще бъде санкционирана от САЩ. Затова тя търси алтернатива на американския долар, а единствената алтернатива е златото”, обяснява Сун.

В същото време Китайската централна банка разпродава американски облигации.

По данни на компанията за икономически анализи CEIC китайските власти намаляват притежаваните от тях американски държавни ценни книжа за шести пореден месец до 859,4 млрд. долара към края на януари тази година. Това е и десетият пореден месец, в който притежаваните от Китай американски дългови книжа спадат под 1 трлн. долара.

В сравнение с края на януари миналата година, когато притежаваните от Китай американски съкровищни бонове възлизат на 1 054,8 млрд. долара, намалението на годишна база е с близо 20%.

Според изчисления на икономистите от Федералния резерв на САЩ Карол Берто и Рут Джадсън, съгласно публикация от Ройтерс през февруари, китайските власти драстично са намалили притежаваните от тях американски държавни ценни книжа – със 173,85 млрд. долара през 2022 г. Това представлява второто по големина годишно намаление на притежаваните от тях американски облигации след намалението със 189 млрд. долара през 2016 г.

Китайската “контраатака“

Китайските медии твърдят, че активното намаляване на притежаваните американски дългови книжа е контраатака на китайските власти срещу щатския долар заради американските санкции и ограничителни мерки срещу Huawei и SMIC, наред с още други китайските компании. В статия от 11 април на китайския новинарски портал Netease се казва, че стратегията е начин за “ефективен отпор”, както и че “няма място за дискусии”.

В интервю за англоезичния The Epoch Times от 13 април Фанг Ци, финансов консултант от Великобритания, казва, че според него централната банка на ККП е намалила притежаваните от нея американски облигации и е увеличила златните си резерви главно от загриженост за нормата на възвръщаемост и намаляване на волатилността, въпреки че вътрешната пропаганда на ККП със сигурност ще опише това като инициатива за борба със САЩ.

Всъщност валутните резерви на Китай остават в голяма степен инвестирани в американски доларови облигации, тъй като те предлагат оптимална комбинация от сигурност, ликвидност и норма на възвръщаемост, което ги прави най-подходящата възможност за инвестиране – казва Фанг.

По официални данни (pdf) към края на януари т.г. Китай остава вторият по големина притежател на американски облигации в света след Япония.

Страните от БРИКС говорят за дедоларизация

Междувременно медиите съобщават за тенденцията на дедоларизация в страните от БРИКС: Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Президентът на Бразилия призова страните от БРИКС да приемат алтернативна на долара валута. Индия е готова да урежда търговията с Русия във валутата на Обединените арабски емирства. Бразилия води преговори с Аржентина за обща валута, която да намали зависимостта на двете страни от щатския долар. Китай и Русия разшириха търговията в юани след санкциите на САЩ срещу Русия.

И накрая, през януари южноафриканският външен министър Наледи Пандор заяви пред руската държавна информационна агенция Спутник: “Винаги сме били обезпокоени от факта, че доларът е доминиращ и че трябва да търсим алтернатива”.

Според Сун причината за дедоларизацията сред страните от БРИКС не е, че Китай и Русия са решили активно да се откажат от американския долар. Той смята, че основната причина е, че неотдавнашната вълна на глобализация е стигнала до своя край. Светът е на път да навлезе в етап на регионално развитие или дори на регионална конфронтация.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА