|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
И двамата кандидати са единодушни, че Китайската комунистическа партия (ККП) представлява заплаха за Съединените щати, но имат различни стратегии как да се справят с нея
Следващият президент на САЩ ще има отговорната задача да оглави един от най-важните етапи във взаимоотношенията на страната с комунистически Китай. КНР е съперникът, който има намерението и потенциала да промени сегашния световен ред, воден от Съединените щати.
Осем от десет американци имат негативно мнение за Китай, според доклад на Изследователския център Pew, публикуван през юли 2024 г.
Във Вашингтон също има консенсус, че китайският режим представлява заплаха, тъй като разликата между Китай и САЩ във военната, дипломатическата и технологичната сфера, се стопява.
Настоящият подход към КНР започна с 45-я президент Доналд Тръмп. Неговата администрация определи източната държава като „стратегически конкурент“ и възприе нова тактика във взаимоотношенията между двете държави. Тя включва облагането на китайските стоки с високи мита, контрол върху китайския достъп до американски полупроводникови технологии и насочи националната стратегия за сигурност от Близкия изток към Китай и Русия.
Администрацията на Байдън продължи много от същите политики и по всяка вероятност политиката на Вашингтон към Китай ще остане агресивна. Двамата президентски кандидати обаче ще приложат специфични подходи, предвид разликите в техния мироглед и в зависимост от хората, които ще назначат на ключови позиции.
Очаква се републиканският кандидат за президент Доналд Тръмп да възобнови своите политики към Китай от първия си мандат.
Демократическият кандидат и вицепрезидент Камала Харис не е показала признаци на разминаване с политиките на администрацията на Байдън към Китай.
Сигурност
Въпреки нарастващия консенсус във Вашингтон относно необходимостта от противодействие на агресивните действия на китайския режим, особено в Индо-Тихоокеанския регион, съществуват различия относно това как да се избегнат военни конфликти.
Доналд Тръмп подчертава поддържането на мира чрез демонстриране на военна сила. По време на първия си мандат той се фокусира върху модернизирането на ядрените оръжия и спря тенденцията за намаляване на американския ядрен арсенал.
Документ от 2018 г. за ядрената политика посочва, че една от ролите на ядрените оръжия е „предпазване срещу несигурно бъдеще“. Администрацията на Байдън премахна този език в актуализираната версия от 2022 г.
Ядреният преглед от 2022 г. на президента Джо Байдън също така отмени програмата за ядрени крилати ракети, изстрелвани по море, поради финансови причини. Въпреки това, Конгресът продължи да финансира програмата, въпреки че тя не беше включена в исканията за бюджет за отбрана на администрацията на Байдън. Според поддръжниците ѝ програмата повишава доверието във възможността на САЩ да предотврати военен конфликт.
Проучване на YouGov от юни е установило, че поддръжниците на Тръмп са по-склонни да мислят, че Америка е по-безопасна заради ядрения си арсенал, отколкото тези на Байдън.
По време на дебат за законопроекта за финансиране на отбраната през 2020 г., Камала Харис – тогава сенатор в Калифорния, подкрепи намаляването на бюджета с думите: „Безусловно съм съгласна с целта за намаляване на бюджета за отбрана и пренасочване на финансирането към общности в нужда.“
Харис заяви през май, че въздушното и космическото превъзходство на Съединените щати е от съществено значение за осигуряване на глобален мир и сигурност, а администрацията на Байдън поддържа стабилни разходите за отбрана.
Тръмп започна стратегията на САЩ за Индо-Тихоокеанския регион, която Байдън продължи. И двете партии са съгласни, че Индо-Тихоокеанският регион е основната сцена на САЩ. Въпреки това, Тръмп и Харис може да имат различия относно баланса между непосредствените опасности в регионалните войни Русия-Украйна, Израел-Хамас и напрежението в Южнокитайско море и Тайванския проток.
Иван Канапати, старши вицепрезидент в консултантската фирма Beacon Global Strategies и бивш висш служител по национална сигурност в администрацията на Тръмп, смята, че Европейският съюз, който има много по-голяма икономика от Русия, трябва да се справи с продължаващата война между Русия и Украйна, докато Съединените щати трябва да се съсредоточат повече върху Китай и Северна Корея.
Елбридж Колби, бивш висш служител в Пентагона и основен претендент за позицията на съветник по национална сигурност във втория мандат на Тръмп, споделя същото мнение.
В края на септември Харис потвърди подкрепата на САЩ за Украйна като начин за „изпълнение на нашата дългогодишна роля на глобално лидерство“. През февруари тя се похвали: „Инвестирахме сериозно в нашите съюзи и партньорства и създадохме нови, за да осигурим мир и сигурност“ в Индо-Тихоокеанския регион през последните три и половина години.
Администрацията на Байдън поддържа, че Индо-Тихоокеанският регион е „приоритетен театър“ за Съединените щати. Въпреки това, военната помощ за Украйна и Израел се отразява на американската отбранителна индустрия. Това доведе до застой в продажбите на оръжие на Тайван на стойност около 20 милиарда долара, колкото е годишният бюджет за отбрана на острова.
Байдън няколко пъти е заявявал, че САЩ ще защитят Тайван, ако Пекин се опита да анексира острова със сила. Въпреки това, негови служители опровергават тези изявления с аргумента, че политиката на САЩ е умишлено неясна относно това какво би направила.
Харис обяви през септември 2022 г., че Съединените щати ще „продължат да се противопоставят на всяка едностранна промяна на статуквото“ и „ще продължат да подкрепят самоотбраната на Тайван, в съответствие с нашата дългогодишна политика“.
Наскоро Тръмп предизвика противоречия, като каза, че Тайван трябва да плаща на САЩ за защитата си.
На Тръмп е заслугата за изграждането на по-тесни отношения между САЩ и Тайван, които започнаха с безпрецедентния му телефонен разговор през 2016 г. с тайванския президент Цай Инг-вен, когато поздрави новоизбрания президент на САЩ. Това беше първото официално обаждане от 1960 г. насам.
Според Джеймс Луис от Center for Strategic and International Studies, подходът на настоящата администрация зависи от преценката дали Китай е достигнал своя апогей. Ако приемем, че Китай е достигнал плато, тогава политиките на САЩ в този аспект могат да бъдат по-умерени, счита експертът. Но допълва, че ако приемем, че Китай ще продължи да става по-силен, тогава е необходимо повече противодействие.
Той е на мнение, че това все още е открит дебат, който е довел до „своеобразен застой в Белия дом при Байдън относно стратегията към Китай“.
Китай е изправен пред редица проблеми, включително застаряващо и намаляващо население, нарастващ дълг, намаляващи преки чуждестранни инвестиции и напускащи държавата милионери.
Луис също така сочи единомислието, че китайските служители „фалшифицират цифрите“, които демонстрират и че темпът на икономическия растеж на Китай вероятно е наполовина от това, което Пекин твърди, че е. Въпреки всичко, според него проблемите могат да се компенсират от „желанието на Пекин да харчи“ и дълбоката му изследователска база.
Китай има повече от 6 милиона души, които подкрепят плана на Си Дзинпин за разработване на нови технологии – като батерии и слънчева енергия, с цел постигане на световно господство.
Човешки права
Доналд Тръмп има забележителен принос за противопоставяне срещу нарушаването на човешките права в Китай.
В последния си ден администрацията на Тръмп обяви, че китайският режим извършва продължаващ „геноцид срещу предимно мюсюлмански уйгури и други етнически и религиозни малцинствени групи в Синдзян.“
Няколко парламента по света подкрепиха тази декларация с необвързващи гласувания, но Вашингтон остава единствената изпълнителна власт, която го направи.
Тръмп е първият президент на САЩ и първият държавен глава, който се срещна в Белия дом с последовател на преследваната от ККП в Китай духовна практика Фалун Гонг, заедно с други оцелели от религиозни преследвания от Китай и света. Неговата администрация наложи санкции на лица, замесени в „груби нарушения на човешките права“, които са „свързани с особено тежки нарушения на религиозната свобода на практикуващите Фалун Гонг“.
ККП възприема Фалун Гонг, известен още като Фалун Дафа – духовна практика, която следва принципите на Истинност, Доброта, Търпение, като една от най-големите заплахи за режима. Другите са независимостта на Тайван, независимостта на Тибет, „сепаратистите“ в Синдзян и китайското демократично движение.
Администрацията на Байдън продължи политиката на Тръмп. Държавният секретар Антъни Блинкен наложи визови ограничения на други китайски комунистически служители за „произволно задържане на практикуващи Фалун Гонг заради духовните им убеждения“.
Харис и нейният съпартийник, губернаторът на Минесота Тим Уолц, са отявлени критици на нарушенията на човешките права в Китай.
Камала Харис обяви през 2020 г. пред Съвета за външни отношения, че „ужасяващата история на Китай в областта на човешките права“ трябва да бъде водеща в политиката на САЩ към страната.
Като сенатор Харис е съавтор на Закона за човешките права и демокрацията в Хонконг от 2019 г. и Закона за политиката за човешките права на уйгурите от 2020 г., които налагат санкции на лица, отговорни за нарушения на човешките права в Хонконг и региона Синдзян в Китай.
Тръмп подписа и двата законопроекта, с което ги превърна в закони.
Търговия
Двамата президентски кандидати са единодушни за контрола на стратегически стоки и технологии, инвестирането в иновации, връщането на веригите за доставки в САЩ и борбата с нелоялните търговски практики на Пекин.
По думите на Камала Харис, целта е да се гарантира, че „Америка, а не Китай, печели конкуренцията за 21-ви век“.
През септември администрацията на Байдън финализира митата, като запази всички ставки от ерата на Тръмп и ги увеличи значително за избрани критични технологии и минерали.
По време на реч за икономиката в Питсбърг на 25 септември, вицепрезидентът се закле: „Никога няма да се поколебая да взема бързи и силни мерки, когато Китай подкопава правилата на играта за сметка на нашите работници, нашите общности и нашите компании.“
Междувременно, платформата на Републиканската партия, центрирана около Тръмп, също се зарича да отмени статута на Китай за перманентни нормални търговски отношения, който го облагодетелства от свободната търговия със САЩ; да премахне постепенно вноса на стоки от първа необходимост, включително електроника, стомана и фармацевтични продукти; и да спре Китай да купува американски недвижими имоти и индустрии.
Тръмп намекна за подновяване на търговската война, предлагайки да наложи повече от 60 процента мита върху китайските стоки.
Денис Уайлдър, бивш служител по национална сигурност и разузнаване, който е заемал няколко висши длъжности в администрациите на Буш и Обама, смята, че заплахата на Тръмп за по-високи мита е просто инструмент за преговори за постигане на търговско споразумение, подобно на първата фаза на търговското споразумение между САЩ и Китай, подписано през 2020 г.
Стивън Изел, вицепрезидент в мозъчния тръст Information Technology and Innovation Foundation, коментира пред The Epoch Times, че според него Тръмп ще вземе сериозно обещанията в републиканската платформа, особено отмяната на статута на Китай за перманентни нормални търговски отношения, защото Пекин не е изпълнил ангажиментите си като член на Световната търговска организация.
Пекин не изпълни обещанието в Първа фаза от сделката да закупи допълнително американски продукти за 200 милиарда долара, за две години. По време на среща със земеделци в Смитън, Пенсилвания на 23 септември, Тръмп каза, че ако бъде преизбран, първото му обаждане ще бъде до китайския лидер Си Дзинпин, с искане да спази сделката.
През последните месеци от мандата си Тръмп повдигна идеята за разделяне на икономиките на САЩ и Китай, известно като разединяване. Неговият бивш търговски представител Робърт Лайтхайзър и предполагаем кандидат за следващ министър на финансите, застъпва същия подход.
Харис и Демократическа партия имат различен възглед; тя вярва в намаляване на риска, а не в разединяване.
Джеймс Луис, старши вицепрезидент в мозъчния тръст Сenter for Strategic and International Studies, твърди, че разединяването вече се случва.
По отношение на това дали бъдещата администрация на Харис би имала различен подход от този на Байдън, Луис коментира пред The Epoch Times, че ще наблюдава темпото на разединяване и мерките, приети за неговото засилване.
