Даването на другите – щедростта – може да предизвика дълбока радост и да доведе до измеримо благополучие на всяка възраст.
В проучване с 200 000 респонденти от 136 държави – от богати страни като Канада до по-малко богати страни като Уганда – даването на пари на нуждаещи се постоянно прави хората по-щастливи. Тази тенденция се проявява при различни обстоятелства и общности и не се ограничава само до парите в брой.
Лекарство, по-добро от хапчетата?
Щедростта надхвърля границите на субективното благополучие. Оказва се, че тя е полезна и за сърцето.
В проучване, публикувано в списание Health Psychology, изследователите помолили възрастни хора с високо кръвно налягане да харчат пари за други хора в продължение на три седмици. Резултатите са впечатляващи. Според авторите на изследването кръвното налягане на участниците е спаднало с величини, сравними с тези, които се наблюдават при започване на прием на ново лекарство, редовни физически упражнения или значителни промени в диетата им.
Защо даряването намалява натоварването на сърцето? Учените предполагат, че проявите на щедрост предизвикват каскада от успокояващи, „добри“ хормони като окситоцин, който намалява стреса и натиска върху артериите и вените.
В едно проучване това е проверено, като участниците са били накарани да извършат прост, щедър акт, като например да напишат бележка за подкрепа на приятел, преди да се изправят пред стресираща задача (подготовка и произнасяне на реч в рамките на определен срок). При „щедрата“ група маркерите, свързани със стреса, са значително по-малко, отколкото при контролната група. Например при тях повишаването на систоличното кръвно налягане е било по-малко, което облекчава реакцията на сърдечносъдовата система към стреса. Освен това те са имали по-ниски нива на слюнчената алфа-амилаза – ензим, свързан с реакцията „борба или бягство“, което показва по-малко активиране на симпатиковата нервна система.
Щедростта често се дължи на алтруизма – безкористна мотивация за благополучието на другите – и отразява по-дълбоката човешка способност да се действа в полза на другите, без да се очаква нещо в замяна. Абигейл Марш, невролог и експерт по алтруизъм, подчертава, че алтруистичните хора са по-малко чувствителни към негативни емоции и имат „намалена реактивност към гнева, което е полезно, защото прекалената чувствителност към гнева може да доведе до враждебност и агресия“, казва тя пред The Epoch Times.
Емоционалната селективност на алтруистите може да помогне да се обясни защо щедростта намалява стреса, отразявайки тяхната устойчивост към негативни стимули.
Облекчаване на болката
Даването на дарове на другите носи още една неочаквана полза: облекчаване на физическата болка.
В статия, публикувана в PNAS, се доказва, че щедрото поведение намалява възприемането на болката и дори подобрява нейната поносимост. В един от примерите дарителите на кръв съобщават, че изпитват значително по-малко дискомфорт по време на убождането с игла, отколкото тези, на които е взета кръв за лични медицински изследвания.
В друг пример изследователите проверяват толерантността към болката чрез тест за студов експеримент, при който участниците потапят ръцете си в ледена вода и проверяват колко дълго могат да издържат на студа. Лицата, които току-що са се включили доброволно в преработването на наръчник за деца на работници мигранти без заплащане, съобщават за значително по-малка болка и издържат на студа много по-дълго от тези, които или са отказали да се включат доброволно, или са изпълнили задачата като задължителна (контролна група). Средно групата, която доброволно е помогнала, е понасяла болката почти два пъти по-дълго от контролната група. Поразително е, че от всички участници само 11,6% успяват да издържат в ледената вода максимално дълго време – три минути. Кои са били тези забележително издръжливи хора? Всеки един от тях принадлежеше към групата на щедрите доброволци.
Същото проучване прилага този естествен болкоуспокояващ ефект при пациенти с рак, като ги кара да се упражняват да помагат на другите в продължение на три седмици. Това включвало приготвяне на храна за други пациенти и почистване на обществени места в болницата. Резултатът? Пациентите с рак съобщават за клинично значимо намаляване на нивата на хронична болка, като подобрението се наблюдава в продължение на няколко седмици.
Авторите заключават, че тези резултати показват, че актът на подпомагане на другите може да допълни настоящите терапии за лечение на болката и да насърчи благосъстоянието на хората, страдащи от хронична болка.
Неврология на щедростта
Абигейл Марш обяснява, че мозъчни области като вентралния стриатум и вентралната тегментална зона са силно активни, когато хората проявяват щедрост. Тези области са същите, които се включват по време на приятни преживявания като хранене или постигане на цел, което предполага, че щедростта е вътрешно възнаграждаваща на неврологично ниво. Съответно мозъкът обработва щедростта по различен начин в зависимост от мотивацията, която стои зад нея. Според Марш различните мотиви за щедрост – милосърдие, справедливост или чист алтруизъм – са свързани с различни модели на мозъчна активност.
Например оказването на помощ на някого поради загриженост за справедливостта (желание да се осигури равенство) ангажира областите на мозъка, отговорни за мисленето, основано на правила. От друга страна, чисто алтруистичните действия – да помогнеш на някого от състрадание или съпричастност – активират мрежи, свързани с емоционалното разбиране и връзката.
Но защо някои хора полагат неимоверни усилия, за да помагат на други хора, дори на непознати, без да очакват нищо в замяна?
Изследването на Марш върху анонимни донори на бъбреци оспорва общоприетото схващане, че хората даряват само от егоистични подбуди. „Имаше някои данни, които сочеха, че когато хората избират да даряват на другите, това е най-вече защото те активно потискат желанието си да бъдат егоисти“, каза тя. „Но ние проверихме този въпрос при алтруистично настроени донори на бъбреци и не открихме доказателства, че това е вярно.“
При тези лица се наблюдава по-голяма активност в свързаните със съпричастността структури в мозъка. Мозъчната им активност „отразявала“ мозъка на непознатия по начин, много подобен на този, когато те самите изпитвали болка. Марш установила, че е интересно, че тези алтруистични хора имали по-голяма амигдала – мозъчна област, която играе ключова роля в емоциите – което е обратното на хората, които са психопати или силно равнодушни. Решенията на тези дарители отразявали истинската им ценност за благополучието на другите.
„С други думи, те помагат на другите, защото вътрешно ценят тяхното благосъстояние“, казва Марш.
Уилям Чопик, доцент по психология на личността в Мичиганския държавен университет, предполага, че тази щедрост сплотява хората, насърчавайки добрата воля и сътрудничеството.
Тези открития подчертават една истина за щедростта: Тя не винаги е свързана с получаването на нещо в замяна; не винаги е отплата за нещо. За много хора тя се основава на техните ценности, съпричастност и радостта, която изпитват, когато помагат на някого или споделят. И наистина, в сравнение с животните, хората се отличават със способността си да се грижат за широк кръг от хора, включително непознати. Изглежда, че сме уникално устроени така, че да намираме подобни прояви на грижа за вътрешно възнаграждение – добави Марш.
На противоположната страна на спектъра, алчността – постоянното желание за повече, независимо дали става въпрос за пари, материални блага или признание – изглежда има по-малко благоприятно въздействие върху здравето и щастието. Алчните хора могат да изпитат временно удовлетворение от придобиването на нещо ново, като например чувство на гордост след направата на голяма покупка. Това усещане обаче бързо изчезва. Тъй като алчните хора изпитват мисловни нагласи от типа „никога не стига“, те развиват дисрегулирана система за възнаграждение, сравнима с тази на хората с пристрастяване, което може да доведе до неудовлетвореност, повече стрес и влошено благосъстояние.
Границите на щедростта
Всички дарения ли са равни? Очевидно не.
Проучване, публикувано в списание Collabra: Psychology, установява, че видът на дарението, възприеманият ефект от него и контекстът значително определят ползите от щедростта.
Например даряването на преживяване, като например извеждането на някого на вечеря или поканата му за концерт, има тенденция да насърчава по-тесни социални връзки. От друга страна, материалните подаръци, въпреки че са ценени, не са толкова последователно свързани с резултати, укрепващи взаимоотношенията, освен ако не са дълбоко персонализирани или свързани със споделени преживявания.
Проучването предполага, че тези разлики се дължат на факта, че е по-вероятно преживяванията да създадат значими връзки, приятни спомени и чувство на споделена радост. За разлика от тях материалните подаръци понякога могат да се почувстват като „транзакция“ или по-малко лични.
Освен това повече не винаги е по-добре. Щедростта е подчинена на закона за намаляващата възвръщаемост. Точно както тортата става по-малко приятна след твърде много парчета, изобилието от подаръци – или прекалено разточителните подаръци – не водят непременно до повече щастие. Един малък, смислен жест, като например закупуването на чаша кафе за някого, може да осигури същия емоционален подем.
Щедростта процъфтява в автентичността. Истинското, самостоятелно даване повишава щастието. Даването по външни причини, като натиск или задължение, обаче може да намали или дори да отхвърли всички ползи.
Например един от участниците в проучване от 2022 г. описва сценарий на даряване, при който се е почувствал притиснат от прекалено настойчив молител за благотворителност пред магазин за хранителни стоки. Въпреки че благотворителната кауза е била добра, липсата на избор е направила преживяването разочароващо и емоционално неудовлетворяващо. За разлика от това, участникът описва, че покрива наема на приятел от грижа за него, като подчертава доброволния характер на действието и дава по-голяма емоционална полза.
Натискът на задължението може да бъде особено забележим по време на празниците. Съответно празниците могат да засилят стресовите фактори, проявяващи се като финансово напрежение или стремеж за надминаване на другите, но също така представляват уникален момент за размисъл върху добродетелта на щедростта спрямо алчността.
Проучване от 2019 г. дори установи, че макар да се очаква щедростта да се увеличи през декември, тя всъщност има тенденция да намалява, като хората, които отчитат високи нива на стрес, свързан с празниците, дават по-малко, отколкото по друго време на годината.
От малки деца до възрастни, науката показва, че щедростта надеждно корелира с подобряване на здравето и щастието. И все пак не е задължително даването да е непреодолимо. Можем да бъдем щедри в ежедневието си, казва Чопик пред The Epoch Times. Помогнете на съсед да изнесе боклука, дарете малко за благотворителност, бъдете доброволец в кухня за бедни или просто подкрепете приятел в труден момент.