На 27-ми януари светът отдава почит на жертвите от Холокоста. На този ден през 1945 г. съветските войски от 60-та армия на Първи украински фронт влизат в ужасяващия лагер на смъртта Аушвиц – Биркенау (с полско име „Освиенцим“) и разкриват зловещите ужаси на нацисткия режим, убил само в този лагер около милион и половина души.
В докладна записка военният кореспондент на вестник „Правда“ Борис Полевой описва процеса по унищожаване на хора:
„През първите две години хората са убивани по обичайния начин, разстреляни и погребани в големи гробове с капацитет 200-250 души. Стотици такива гробове има в източната част на лагера, която лагеристите наричат „алеята на Хитлер“. През 1942 г. германците построяват два крематориума: първият, в който изгарят трупове, също като в Майданек, наподобява на външен вид голяма инсталация за изгаряне на вар, вторият – така нареченият конвейер на смъртта“.
Из запазени в руските архиви свидетелства на затворници от лагера „Освиенцим“ от 26-ти януари 1945 г.: „Всички недееспособни бяха поставяни в отделни бараки в южната част на „Освиенцим“. За всеки две бараки имаше специален „лекар“. Той преглеждаше всички затворници три пъти седмично и даваше списък с болните на пазачите от СС. Фашистите качваха всички болни хора в коли, изпращаха ги всички в газови камери, отравяха ги и след това ги изгаряха в пещи. Така през 1944 г. седмично са изгаряни до 200 души“.
В доклада на комисията на Политическото управление на 1-ви Украински фронт от 17 февруари 1945 г. се отбелязва: „По време на масовото пристигане на влакове германците нямат време да изпратят всички в газовите камери и да ги изгорят в крематориуми. Във връзка с това периодично, а през 1944 г. почти непрекъснато, успоредно с крематориума, на големи огньове се извършва изгаряне на трупове, а често и на живи хора, особено деца. (…) Димът и сиянието от пожарите се вижда на много километри.
С приближаването на Червената армия германците се опитват да скрият следите от своите престъпления: те разрушават сградата с „конвейера на смъртта“ и други крематориуми, изравняват хълмовете на гробовете, унищожават повечето документи, изгарят архиви, списъци и регистрационни карти на лишените от свобода, складове с дрехи и вещи на пленниците. Около петдесет хиляди пленници са отведени в Германия, ценности, превозни средства и оборудване са евакуирани. Все пак нацистите нямат време да ликвидират напълно лагера. На 27-ми януари 1945 г. са освободени повече от седем хиляди затворници.
В рамките на възпоменателната церемония за 80 години от освобождаването на затворниците от „Освиенцим“, организиран от полското правителство начело с Доналд Туск, се състоя съвместен молебен на представители на различни вероизповедания, в който участва Знеполският епископ Мелетий. Българската православна църква играе основна роля за спасяването на еврейската общност в България през Втората световна война.
В церемонията в памет на жертвите участваха царски особи и държавни глави от цяла Европа: Австрия, Белгия, България, Германия, Дания, Естония, Испания, Италия, Латвия, Нидерландия, Норвегия, Обединеното кралство, Полша, Словакия, Словения Украйна, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Черна гора, Швейцария, Швеция, Хърватия. Направи впечатление отсъствието на официални представители от Русия и Израел.
Русия не пропусна да реагира. В своя статия за „Российская газета“ председателят на Руското историческо дружество Сергей Наришкин пише:
„И така, кой е освободил затворниците от Аушвиц? Може би е време за пореден път да се отговори на този въпрос. Затворниците от Аушвиц са освободени от съветския войник. Същият, който през 1941 г., марширувайки по паветата на Червения площад, се насочва право към фронта, където посреща вражеските куршуми с гърдите си. Същият, който защитава Дома на Павлов в Сталинград, вкопава се в земята под обстрел в Ленинград, изгаря в танк край Прохоровка, прогонва нацистите от единадесет европейски държави и издига Знамето на Победата над Райхстага. Онзи, чийто образ е увековечен на Мамаев Курган във Волгоград и в парка Трептов в Берлин. Който ни завещава да пазим мира и никога повече да не позволяваме на нацизма да надигне грозната си глава. Именно благодарение на съветския войник, който завинаги отваря портите на Аушвиц, страната ни гледа уверено в бъдещето, цени суверенитета си и остава ориентир за милиони хора с добра воля.“
На 27-ми януари 1944 г. пада близо 900-дневната обсада на Ленинград
В Русия 27-ми януари е свързан с още една ключова годишнина по време на Отечествената война. През 1944 г. на тази дата пада продължилата близо 900 дни блокада на Ленинград. Най-тежка е първата зима на блокадата 1941-42 г., при която от глад и студ загиват близо 100 хиляди жители на Ленинград.
Но жителите на Ленинград проявяват нечуван стоицизъм и жертвоготовност. Роденият в Петербург композитор Дмитрий Шостакович започва да пише своята Ленинградска симфония през лятото на 1941 г., когато блокадният пръстен се затваря около града.
През октомври 1941 г. Шостакович се евакуира в Самара и продължава да пише. Симфонията е завършена в края на годината. Нотните тетрадки са доставени в Ленинград по време на бомбардировки. Симфонията изисква 100 музиканти за изпълнение, но оркестърът няма и една трета от тях. Диригентът Карл Елиасберг обикаля болниците, търсейки музиканти сред болните и ранените. В крайна сметка изпращат музиканти в Ленинград от фронта. На първата репетиция те са толкова изтощени, че нямат сили дори да държат инструментите в ръцете си. Но с времето и по-добрата храна възвръщат формата си и на 9-ти август 1942 г. в Ленинградската филхармония е изпълнена Седмата симфония на Шостакович. Излъчват я по всички високоговорители в града. Чуват я както руските войници, така и нацистките войски. И след войната много от тях признават, че тогава, на 9-ти август 1942 г., са разбрали, че няма да победят Съветския съюз.
През януари 1943 г. блокадата е пробита и Ленинград, макар и трудно, започва да получава продоволствия. И макар да става все по-ясно, че Германия губи войната, войските на Хитлер биват окончателно изтласкани от района едва през септември 1944 г.
По заповед на Йосиф Сталин, главнокомандващ на Червената армия (преименувана на Съветска през 1946 г. – бел.авт.), на 1-ви май 1945 г. Ленинград, заедно със Сталинград, Севастопол и Одеса е обявен за град герой на Съветския съюз.
