На 1 февруари по нов стил в България православната църква почита паметта на Свети Трифон, загинал по време на гоненията на християните в Римската империя в царуването император Декий Траян (249-251 г.) Отгледан в християнско семейство в Мала Азия, още от дете Трифон се прославил като благочестив и с лечителски дарби. По това време император в Рим бил Гордиан, чиято дъщеря Гордиана има тежка душевна болест. Никой не можел да ѝ помогне, а тя през цялто време повтаряла «Трифон ще ме излекува». Баща ѝ в отчаянието си започнахл да търси лечител на име Трифон и така попаднал на бъдещия светец, който наистина успял да излекува дъщеря му. При това чудо много римляни станали християни, а самият император дал пълна свобода на новото вероизповедение Това обаче се променило при царуването на следващия император, Декий Траян. Той искал пълното изкореняване на християнската вяра. Един от първите, попаднали под ударите на преследването, бил Трифон, който очаквал да го задържат спокойно, в пост и молитва. Заявил, че с радост ще умре за вярата си. Така и станало. След много мъчения заповядали Трифон да бъде обезглавен, но той предал душата си на Бога, преди да изпълнят присъдата. По негово желание го погребали в родното му село Комсада (близо до днешния турски град Динар).
В България денят на свети Трифон се свързва и с традиционното зарязване на лозята, затова се нарича и Трифон Зарезан.
В област Пазарджик към народния обичай лозарите бяха поканили за свой почетен гост ректора на Лесотехническия университет доц. д-р Христо Михайлов. Д-р Михайлов с радост участва както в ритуала по зарязване на лозите край лозовите масиви, така и в празника след това. Събралите се лозари се почерпиха с вино собствено производство, както и с местни ястия, тържеството не мина и без традиционното българско хоро.
Доц. Михайлов поздрави присъстващите и изрази удовлетворението да види живи българските вековни традиции в лозарството. В своето слово той пожела здраве, благоденствие и берекет на всички, подчертавайки значимостта на земеделския труд и съхраняването на българската култура. Благодари и за уважението, изразено към българската земеделска наука, която винаги се е старала да допринася за добруването на трудовия български народ и за опазването на красивата българска природа.