Въпреки че зимата все още не си е отишла, през месец февруари можем да поставим основите на нашата богата градина с първите студенолюбиви растения.
Нека да започнем с морковите – тези капризни зеленчуци изискват специално внимание още от самото начало. Тайната на успешното им отглеждане се крие в подготовката на почвата. Тя трябва да бъде рохкава, без буци и камъчета, които биха накарали крехките коренчета да се разклонят. Семената засаждаме в плитки бразди, едва покрити с пръст, след което започва дългото чакане. Необходими са около три седмици, преди да зърнем първите крехки листенца. През това време поддържаме почвата постоянно влажна.
Докато чакаме морковите, може да насочим вниманието ни към репичките – истинските шампиони по бързо узряване. Те поникват само за 4-5 дни и са готови за консумация за 20-25 дни. Засяваме ги на малки групички, оставяйки достатъчно пространство помежду им – „пренаселените“ репички остават дребни и жилави, а ако са много на гъсто – не образуват кореноплодни. Репичките съдържат витамини, минерални соли и микроелементи, необходими за нашия организъм след дългата зима. Те също така премахват токсините и помагат за разграждането на мазнините.
Салатите са друга февруарска страст на градинарите. Засяваме ги в редове на дълбочина около 0.5 см и след седмица-две се появяват първите листенца. Месец и половина по-късно вече берем първите свежи салати. Важно е да ги предпазим от късни слани, затова можем да импровизираме защита от найлон или агрил.
Спанакът е още един февруарски фаворит в градината. Той е истински боец – издържа на студ и дори лек мраз и ни възнаграждава с богати на витамини листа. Садим го малко по-дълбоко от салатите, на дълбочина 2-3 см., а след около месец започваме да берем първите млади листа, оставяйки централните да продължат растежа си. Така една леха със спанак ще ни храни седмици наред. Спанакът предпочита богати на азот почви и редовно поливане. Важно е да следим за жълтеене на листата, което обикновено е признак за недостиг на хранителни вещества.
Грахът е една от най-студоустойчивите култури. Преди засяване е добре да накиснем зърната за една нощ във вода. На следващия ден ги засаждаме в дълбоки 4-5 см бразди, поставяйки предварително колчета за опора. Когато след два месеца берем първите сладки шушулки, си спомняме за студения февруарски ден, в който са засадени.
Арпаджикът е може би най-непретенциозната култура във февруарската градина. Малките луковички се засаждат на дълбочина 3-4 см, а след няколко седмици се появяват зелените им стръкчета. До средата на лятото ще имаме пресен зелен лук, а по-късно – и узрели глави за съхранение.
Копърът и магданозът са задължителни подправки в градината. Техните семена са дребни и капризни, затова ги засаждаме плитко в предварително подготвени лехи с фина почва и ги поливаме редовно. Магданозът е изпитание на търпението – понякога минават и три седмици преди да покаже първите си листенца. Копърът е по-чевръст, пониква за 10-14 дни, но пък изисква внимателно поливане, за да не отмият водните струи дребните семена.
Ароматните билки като мащерка, риган и мента допълват февруарската градина, но първоначално намират подслон в саксиите на топличко, преди да бъдат преместени в градината.
Февруари може да е студен месец, но в сърцето на всеки градинар той носи топлината на пролетното обещание.
