|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
След Хърватия, Румъния и други балкански държави, България обяви 13 февруари за ден на бойкот на големите хранителни вериги заради необосновано високите цени на хранителните стоки
От края на януари 2025 г. в Югоизточна Европа се провеждат серия от мащабни граждански кампании и бойкоти срещу големите търговки вериги. Бойкотите се появиха на фона на рязко покачващите се цени на храните и разходите за живот в целия регион и са предизвикани от различни икономически фактори. Бойкотите получиха широка обществена подкрепа.
След първия бойкот на 24 февруари в Хърватия срещу високите цени на хранителните стоки, примерът последваха Северна Македония, Албания, Черна гора, Косово, Сърбия, Босна и Херцеговина.
Гърция планира подобни действия за 19 февруари, но не само бойкот на търговските вериги, а и на банките, както и на всички държавни компании. Междувременно призиви или планове за бойкот се появяват в Словакия и Унгария.
Втори бойкот в Румъния
В Румъния се провежда втори 5-дневен бойкот от 10 до 14 февруари, като целта е да се окаже натиск върху веригите Delhaize, DIS, Univerexport, Mercator и Lidl да намалят цените си в дългосрочен план. Потребителите са съветвани да не се запасяват с храна три дни преди бойкота и след това да бойкотират супермаркетите за пет дни, а да намерят алтернативни възможности за пазаруване.
По повод на инициативата Калин Джорджеску сподели във фейсбук профила си: “На 10 февруари ви призовавам да пазарувате от малки магазини, бакалии, пазари… Ако не можете да избегнете големите мултинационални вериги, напълнете поне половината от кошницата си с румънски продукти …”.
Не всички румънци обаче приемат бойкота. Румънският министър-председател Марсел Чолаку и министърът на земеделието Флорин Барбу заявиха, че бойкотът може да се окаже в ущърб на румънските производители. Барбу заяви, че едноседмичният бойкот може да доведе до проблеми при интегрирането на местните производители в големите хранителни вериги. „Ако говорим за местни производители и трябва да ги интегрираме в магазините за търговия на дребно, трябва да говорим за количества“, каза той и добави, че „затова ние, Министерството на земеделието, винаги сме насърчавали сътрудничеството“.
Експерти твърдят, че от правителството зависи да проправи пътя към ниските цени на хранителните стоки – да улесни навлизането на нови търговци на пазара, да насърчи местното производство и да намали зависимостта от чуждестранния внос.
България подема инициативата за общ национален бойкот
Общонароден бойкот на търговските вериги и магазини за хранителни стоки в България обявиха от движение „Системата ни убива“, Федерация на потребителите, сдружение, „За достъпна и качествена храна“ и „Обединени пенсионерски съюзи“. Координатор на инициативата е Велизар Енчев, бивш депутат от левицата и бивш посланик на България в Хърватия.
„На 13 февруари в магазините не трябва да има нито един купувач, в Хърватия след подобен бойкот сложиха таван на цените на … основни стоки“, заявиха организаторите на общонационалния бойкот, като допълниха: „Призивът за потребителски бойкот е да се разбере, че ние не сме втора и трета категория потребители“.
Повод на акцията е драстичното увеличаване на цените на основни хранителни стоки, както и противопоставяне на разликите в цените между държавите. Цените на основни храни като мляко, сирене, кашкавал, месо са най-високите в Европа, посочиха още организаторите, като според тях това е довело 800 хил. пенсионери в България да живеят под прага на бедност.
Предложения за законодателни промени
Велизар Енчев припомни, че “БСП-Обединена левица“ са внесли на 6 февруари проект на Закон за пределните надценки на основните хранителни продукти, като подобен внесоха и “ДПС-Ново начало”.
Законопроектът на “БСП-Обединена левица“ определя таван на надценките за поне един артикул от най-ниския ценови диапазон на съответна група продукти, като възлага на Министерски съвет да определи списък на основни хранителни продукти с пределна надценка в размер до 10%. Задължените лица от страна на бизнеса са ограничени до предприятия с годишен търговки оборот над 10 млн. лв., което изключва всички малки и микро предприятия.
В мотивите към законопроекта депутатите посочват, че двете най-големи търговски вериги хипермаркети в България реализират по 3 млрд. лв. годишен оборот за 2024 г., а първите 5 – общо 10 млрд. лв, а надценките на редица основни хранителни продукти, особено на млечните продукти, достигат до 40 – 50%. В периода от 2020 г. до началото на 2025 г. по данни на НСИ инфлацията в страната е 34%, а скокът на основните хранителни продукти достига 150 – 200%, цитирайки повишение на цената на ориза – с 83%, на яйцата – със 150% и др. В допълнение се посочва, че „Този ценови удар е истинска катастрофа както за 800 000 пенсионери, които живеят под прага на бедността, така и за 700 000 работещи бедни в България, които не са в състояние да покриват елементарните си разходи за храната и бита.“
Една от целите на законопроекта е постигане на трайно намаление на индекса на потребителските цени, при запазване на покупателната способно на населението с ниски и средни доходи. Със закона се въвежда задължение на търговските вериги освен продажните цени да обявяват и доставните – цените, на които купуват от производител, като се приспаднат фактурите за обратни услуги.
В тази връзка вносителите на законопроекта посочват следното „Анализът на европейските практики показва, че въвеждането на таван на цените на основни храни като контрапункт на таван на надценките, често води до натиск от страна на хранителните вериги върху производителите на храни. Затова със законопроекта предлагаме таван на надценките до 10% без обратни фактури. Защото сега търговските вериги, за да прикрият високите си надценки, издават обратни фактури на производителите на храни по всевъзможни поводи – за откриване на нов магазин, за издаване на рекламна брошура, за телевизионна реклама… за вход в дадена верига, включително има и обратни фактури за кражби. Производителите са изцяло с извити ръце и са принудени да се съгласяват с тези условия, защото пазарният дял на най-големите търговски вериги достига 60%.“
За нарушителите са предложени санкции до 3% от годишния оборот на търговската верига, като вносителите посочват „Показателен в това отношение е примерът на Гърция, която за спекулативно високи цени в две търговски вериги наложи санкции в размер на 300 млн. евро“.
В мотивите на законопроекта се посочва още, че „България е една от последните европейски страни, която с този закон ефективно ще предприеме мерки, за да ограничи цените на основни хранителни продукти. Във Франция, например, през миналата година държавата регулираше цените на 5000 продукта. В съседна Гърция има няколкогодишна практика в предлагане на потребителски кошници във веригите супермаркети, в които основните хранителни продукти имат фиксирани цени… В резултат на бойкота на супермаркетите, започнал на 24.01.2025 г. в Хърватия правителството увеличи броя на хранителните продукти с регулирани цени от 30 на 70.“
Отговорът на правителството
По време на парламентарния контрол миналия петък от правителството бе поискан коментар по темата с мерките срещу намаляване на необоснования растеж на цените на основните стоки. Министър-председателят Росен Желязков посочи, че държавата не може да се намесва пряко в цените на основните потребителски стоки, но това не означава, че не разполага с механизми за контрол чрез регулаторните си органи. „Надявам се тази година да се усети ролята на регулаторите в пазара на основните потребителски стоки. Много е важно да не се подават послания, които ще звучат като глупост от страна на правителството за намеса на пазара на дребно“, заяви премиерът. Той предупреди, че подобна намеса може да доведе до дефицит и спекула.
