Приемането от Украйна на мирно споразумение, предложено от САЩ, вместо на това от Китай, би било голяма победа за националната сигурност на САЩ, отслабвайки влиянието на Пекин и създавайки прецедент за бъдещи отбранителни споразумения.
Китайската комунистическа партия (ККП) досега се провали в опитите си да се позиционира като миротворец в Украйна, тъй като подкрепеното от Китай споразумение беше твърде благоприятно за Русия.
В условията на продължаващата война в Украйна, Пекин се стреми да се позиционира като посредник, въпреки тесните си връзки с Русия. През февруари 2023 г. Китай представи 12-точков мирен план, подчертаващ уважението към суверенитета, териториалната цялост и защитата на цивилните, призовавайки за незабавно прекратяване на огъня и мирни преговори, за да се гарантира глобалната икономическа стабилност и безопасността на ядрените електроцентрали. Планът обаче забележимо се въздържа от осъждане на действията на Москва и не изисква Русия да върне всички завзети територии, което поражда съмнения относно неутралността на Пекин и ангажимента му към териториалната цялост.
През май 2024 г. членовете на БРИКС Китай и Бразилия предложиха усъвършенстван шест-точков план, повтаряйки предишните предложения за неескалация, хуманитарна помощ, ядрена безопасност и стабилност на глобалната търговия. Основната разлика беше акцентът върху свикването на международна мирна конференция, приета както от Русия, така и от Украйна. Обаче, както и по-ранното предложение, то беше посрещнато с подозрение, особено от Украйна и западните ѝ съюзници, които се опасяваха от замразяване на конфликта без възстановяване на отнетите територии.
Няколко стратегически цели стоят зад стремежа на Пекин за мирно споразумение в Украйна. Преди всичко, той се стреми да повиши глобалния си статут, позиционирайки се като отговорен посредник, противодействайки на влиянието на САЩ и Запада. Освен това, икономическата стабилност на Китай е в риск, тъй като войната нарушава глобалните вериги за доставки, особено на енергийните пазари, където Русия е ключов доставчик. Мирно споразумение би защитило енергийните интереси на Китай и би стабилизирало глобалните пазари, което е жизненоважно за икономическия му растеж.
Освен това, задълбочаването на връзките с Русия е централна част от геополитическата стратегия на китайския режим, осигурявайки противовес на доминацията на САЩ. Чрез улесняване на мирно споразумение, Пекин укрепва партньорството си с Москва и затвърждава ролята си като глобален играч. Това участие също повишава международния имидж на Китай, засилва меката му сила и подкрепя позицията му в глобалните институции, докато стабилизира ключови търговски маршрути и енергийни доставки.
Докато Русия приветства участието на Китай, Украйна и западните ѝ съюзници, особено Съединените щати, остават скептични. Вашингтон поставя под въпрос истинските мотиви на Пекин, подозирайки, че мирните му усилия са пресметнат ход за увеличаване на влиянието за сметка на Запада. Освен това, Съединените щати са предпазливи относно нарастващото глобално влияние на ККП и предизвикателството към водения от Америка световен ред, възприемайки стремежа на Пекин към посредничество като част от по-широка стратегия за подкопаване на доминацията на САЩ в международната дипломация и сигурност.
Тъй като участието на ККП не успя да сложи край на войната и американците се уморяват от финансирането ѝ, Тръмп първоначално предложи мирен план, фокусиран върху преки преговори между Русия и Украйна, с посредничеството на Съединените щати. Неговият план подчертава бързото разрешаване, търсейки прекратяване на огъня и продуктивен диалог. Той призовава за изтегляне на руските войски в замяна на отстъпки, като защита на рускоговорящото население и гарантиране на неприсъединяването на Украйна към НАТО.
Подходът на Тръмп предизвика безпокойство сред либералните демократи и медиите, които твърдят, че благоприятните му коментари за руския президент Владимир Путин подкопават обективността му.
Тръмп предложи сделка, подобна на тези, които е използвал за изграждане на бизнес империята си. Министърът на финансите Скот Бесент представи проекта на споразумение на Зеленски миналия месец, а именно САЩ да получат 50 процента собственост върху редките земни минерали на Украйна, решаващ ресурс за съвременните технологии, като възстановяване на милиардите долари военна помощ, предоставена от началото на войната през 2022 г. Администрацията на Тръмп спря сделката с Украйна след разгорещен разговор във Вашингтон между Зеленски и Тръмп на 28 февруари.
От гледна точка на Тръмп, сделката би била печеливша за всички: Зеленски би получил необходимата военна помощ; Съединените щати биха си осигурили редки земни минерали и биха намалили зависимостта от Китай за веригите на доставки на отбраната; и веригите на доставки биха се преместили по-близо до дома, в Европа, а не в Азия. Тази договореност също би позволила разполагането на американски войски за защита на веригите на доставки, като същевременно би уверила Зеленски в сигурността на страната му.
Въпреки че ККП би искала да посредничи за мир в Украйна, всяка сделка, слагаща край на боевете, би била смесен резултат за Пекин. Предимството би било освобождаването на вериги за доставка на енергийни ресурси. Въпреки това, Пекин би загубил голяма част от влиянието си върху Москва, а юанът би видял спад в международната употреба, тъй като Русия вероятно би се върнала към търговия в долари и евро.
Възгледите, изразени в тази статия, са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
