Светът трябва да съживи едно старо правило: никакви преговори с терористи
Вземането на заложници от страна на терористи и държави, които нарушават международното право и представляват заплаха за сигурността – от Иран до Китай, Русия, Венецуела и множество африкански държави. Това е така, защото изгодните сделки със заложници стимулират тези режими, които сега могат да получат около 1,2 млрд. долара или освобождаването на десетки жестоки престъпници в замяна на един заложник.
Макар че животът на всеки заложник е важен, подобни сделки са неразумни. Това ще влошава проблема в бъдеще.
Вместо това Съединените щати и техните съюзници трябва да приложат политиката на новоизбрания президент Доналд Тръмп „максимален натиск“ освен към Иран, и към други нарушаващи международното прави държави и терористи в световен мащаб. Ако това изисква увеличаване на ударите с безпилотни самолети по терористите и на военните разходи на САЩ и техните съюзници, то нека да бъде така. Алтернативата е продължаване на виктимизацията на демокрациите, чиито гласоподаватели оказват натиск върху лидерите да правят безразсъдно големи плащания за откупи за заложници. Терористите и диктаторите не са подложени на подобен натиск от страна на избирателите, така че имат предимство в тази смъртоносна игра.
Заложническата криза в Израел в момента е най-тежката в световен мащаб, но тактиката на отвличане се разпространява и на други места, като внася нови рискове за международния бизнес, туризма и свободната преса. За западните граждани избухването на глобалното отвличане е особено рисково за пътуващите до обичайните заподозрени – Китай, Русия, Иран и Северна Корея, но също така и до страни като Венецуела, Мали, Етиопия и Танзания.
Как да се справяме със заложническите кризи е спорно, защото, от една страна, обществото разбираемо оказва натиск върху демократичните правителства да спасяват заложници, но от друга, стратегическите съображения изискват да не се отстъпва пред исканията на терористите. Израел знае повече от всички за компромисите, свързани с това по две причини .
Първо, през 2011 г. Израел размени 1000 палестински затворници за един израелски войник. Сред освободените палестинци имаше десетки терористи, включително един от Хамас на име Яхия Синвар. По-късно той ръководи масовото убийство на 7 октомври 2023 г., при което загиват повече от 1200 души. По време на същото нападение терористичната групировка „Хамас“ взема 251 заложници.
Израел научи урока си и сега прави всичко възможно да не се подчинява на нови искания на терористите. Израелските лидери знаят твърде добре, че отстъпването само отлага проблема да стане по-голям в бъдеще. Спонсорирането на регионалния тероризъм от страна на Иран и стремежът му към ядрено оръжие правят този бъдещ риск много по-опасен от нападението на 7 октомври 2023 г. Ако не спрем вземането на заложници в зародиш, скоро ще имаме работа не с един, двама или 251 заложници, а с цели градове, държани като заложници от ядрени терористи.
Второ, инцидентът от 7 октомври 2023 г. не е само резултат от освобождаването на заложници от Израел през 2011 г. Вината е и на Съединените щати. През 1973 г. администрацията на Никсън правилно възприе политика срещу преговорите с терористи. Но тази политика често се пренебрегваше, особено в случаите на терористични режими. Може би най-тежкото ѝ нарушение е било през септември 2023 г., само месец преди масовото убийство на 7 октомври 2023 г. Съединените щати се съгласиха да опростят 6 млрд. долара на Иран в замяна на петимата американци, държани там като заложници. Това прави по 1,2 млрд. долара на заложник – огромен стимул за нелоялните режими и терористите по света да участват в още повече отвличания и неправомерни задържания на американци.
Испанските, френските и германските граждани също са уязвими и то по сходни причини. Те нямат политика, която да забранява воденето на преговори с терористи. Те често се подчиняват на искания за откуп на стойност милиони долари. Това само поставя по-голяма мишена на гърба на европейските пътуващи граждани.
Сега вземането на заложници е често срещан инструмент не само на терористите и престъпниците, но и на външната политика на режимите в Китай, Русия, Иран и Венецуела. Чрез неправомерните задържания те вероятно се отказват от всякакви претенции да бъдат легитимни държави и вместо това се поставят в категорията на терористични държави. През 2018 г. Пекин арестува канадците Майкъл Спавор и Майкъл Ковриг, за да постигне освобождаването на главния финансов директор на Huawei. Москва арестува баскетболната звезда Бритни Грийнър през 2022 г. и журналистката Еван Гершкович през 2023 г. Те бяха разменени в сделки, благодарение на които бяха освободени различни предполагаеми руски престъпници, включително предполагаем убиец, търговец на оръжие, хакер и шпионин, както и крадци, откраднали стотици милиони долари. С други думи, най-опасните чуждестранни престъпници в света са свободни да нарушават закона в нашите демокрации, защото диктаторите винаги могат да отвлекат някого, за да освободят своите престъпници.
Съединените щати и техните съюзници трябва да приемат закони, които да изискват налагането на по-строги автоматични последици, като санкции и мита на държавите, които участват във вземането на заложници и други видове престъпно поведение. Терористите и другите заложници никога не трябва да получават право на преговори и плащане на откупи. Военните операции за освобождаване на заложници почти винаги трябва да бъдат предпочитан вариант пред откупите.
Трябва да се положат всички усилия никога да не се отстъпва пред исканията на терористите, включително и на престъпните режими в разбойническите държави, тъй като това само стимулира по-нататъшното вземане на заложници. Това е свързано с рискове за заложниците, но за съжаление това е цената, която трябва да платим, за да възпрем още много наши граждани да бъдат отвличани в бъдеще.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
