Идва ли краят на Китайската комунистическа партия?
Бившият лидер на Китайската комунистическа партия (ККП) Дзян Дзъмин приключи земния си път на 30 ноември 2022 г. на 96-годишна възраст.
Той ще остане в историята като един от най-големите нарушители на човешки права, морално деградирала личност, отговорна за смъртта на неизброими невинни хора, в инициираното от него преследване на духовната практика Фалун Гонг.
Политически възход
Според биографията му, публикувана в People’s Daily, медиен рупор на ККП, Дзян се присъединява към партията през 1946 г., докато учи в Шанхайския университет „Дзяотун“. През 1956 г. Дзян живее в Русия и работи като стажант в Сталинския автомобилен завод, по информация на People’s Daily. Известни са слухове обаче, че Дзян се е присъединил към Далекоизточното бюро на КГБ, докато е бил на обучение в Москва.
През 1985 г. той става кмет на Шанхай и заместник-секретар на Комитета на Шанхайската комунистическа партия, а през 1987 г. се присъединява към Политическото бюро на Централния комитет.
Дзян идва на власт през 1989 г., малко след като тогавашният партиен лидер Дън Сяопин изпраща танкове и войски, за да смаже продемократичните студентски протести на площад „Тиенанмън“ в Пекин. Няколко седмици след масовото убийство Дзян бива издигнат в генерален секретар на партията, на мястото на Джао Дзъян, симпатизант на студентите-демонстранти.
През 1990 г. Дзян поема ръководството на военния режим. Три години по-късно приема титлата държавен глава.
По време на мандата си Дзян често изтъква постиженията си, като връщането на Хонконг от британско владение през 1997 г. и включването на страната в Световната търговска организация през 2001 г. Той обаче никога не споменава многобройните китайски дисиденти, които е вкарал зад решетките. Репресиите достигат кулминацията си през 1999 г., когато Дзян Дзъмин еднолично започва преследването на духовната практика Фалун Гонг.
Чудовищната политическа кампания довежда до това Дзян да стане първият китайски лидер, срещу когото са заведени съдебни дела, докато все още е на власт. През 2009 г. Дзян и четирима високопоставени служители на ККП биват обвинени в извършване на престъпления на геноцид и изтезания срещу Фалун Гонг в националния испански съд.
През 2003 г. три групи в подкрепа на Тибет съвместно подават наказателен иск във Върховния съд на Испания, обвинявайки Дзян и Ли Пън в извършване на геноцид и престъпления срещу човечеството в Тибет.
Мащабно преследване
Фалун Гонг, известен и като Фалун Дафа, включва морални учения, в чиято основа са универсалните принципи истинност, доброта и търпение, както и медитативни упражнения. След представянето на практиката в Китай през 1992 г., тя придобива голяма популярност, като до края на десетилетието броят на последователите ѝ в страната достигат между 70 и 100 милиона.
На 10 юни 1999 г. Дзян Дзъмин издава директна заповед за създаване на извънпартийна организация с цел координиране и ръководене на предстоящите репресии чрез клонове в цялата страна. Известна под името Управление 610, заради датата на създаването ѝ, нейната структура и функции са сравними с тези на трагично известното Гестапо в нацистка Германия.
Дзян заявява, че ще ликвидира Фалун Гонг в рамките на три месеца, като опозорява репутацията на практикуващите, конфискува имуществото им и предприема физическа атака срещу тях.
Последователите на мирната практика, загубили живота си в резултат на преследването са обявявани за жертви на самоубийство и биват незабавно кремирани, без идентификация. Китайският режим мобилизира всички свои ресурси – в това число съдилища, пропагандни отдели, културни и политически институции и училища – за да унищожи Фалун Гонг.
Под ръководството на ККП, държавните медии – телевизия, радио, вестници, в последствие и интернет – започват да фабрикуват фалшиви новини, клеветящи учението на Фалун Гонг, очернящи неговия основател, обезличаващи практикуващите. Кампанията за насаждане на омраза произвежда много фалшиви сведения като „1400 смъртни случая“, които уж са причинени от практикуването на Фалун Гонг, инсценираното самозапалване на „Тиенанмън“ и твърденията, че Фалун Гонг е заплаха за партията, организирана от чуждестранни „антикитайски сили“.
ККП разширява пропагандата си и в чужбина, опитвайки се да демонизира Фалун Гонг, придавайки на въпроса политически характер. Много международни медии повтарят неверните твърдения и разкази на партията, тласкащи аудиторията да не разбира истината и да изпитва враждебност към практиката, докато преследването остава на заден план.
Под ръководството на Дзян Дзъмин китайският режим използва крайно насилие, постоянна пропаганда и тактики за манипулиране на съзнанието в стремежа си да принуди практикуващите Фалун Гонг да избират между вярата и живота си. В хода на преследването милиони са хвърлени в затвори, в трудови лагери, центрове за задържане, приюти за душевноболни, центрове за рехабилитация на наркозависими и неофициални „черни затвори“, само защото не искат да се откажат от вярата си.
Правозащитни групи са документирали над 100 метода на изтезания, използвани то китайските власти в преследването на Фалун Гонг, включително и използването на токсични и нервнопаралитични вещества. Много практикуващи губят живота си, биват осакатени или полудяват в резултат на това насилие.
Броят на загиналите в преследването е трудно да бъде установен, поради възпрепятстваното подаване на информация от континентален Китай. Базираният в САЩ уебсайт Minghui.org, основан от практикуващи Фалун Гонг, с цел документиране на преследването, е потвърдил и установил смъртта на 4828 души, чийто живот е бил отнет от ръцете на властите, заради нежеланието им да се откажат от убежденията си.
Експерти смятат, че реалният брой е много по-голям, тъй като има недокладвани смъртни случаи или жертвите са убити в условия на изключителна секретност – например за отнемане на органите им.
Освен физическите и психически изтезания, при управлението на Дзян, партията налага и мерки за изолиране на Фалун Гонг от обществения живот. Практикуващите биват уволнявани от работните си места, изключвани от училища и колежи, лишавани от пенсии и други социални придобивки. Близките на практикуващите също биват подложени на големи страдания, като репресиите довеждат до разпадането на безброй семейства.
Насилствено отнемане на органи
Първи сведения за практиката на насилствено отнемане на органи от практикуващи се появяват през 2006 г., когато жена от Североизточен Китай, живееща в САЩ, свидетелства, че съпругът й е отстранил роговиците на хиляди практикуващи Фалун Гонг от началото на 2000-те години.
В следващите години Световната организация за разследване на преследването на Фалун Гонг (WOIPFG) и други независими разследващи, провеждат обширни изследвания, потвърждаващи твърденията за отнемането на органи.
През 2016 г. разследващите проблема Дейвид Килгор, Дейвид Матас и Итън Гутман публикуват съвместен доклад от 700 страници за отнемането на органи в Китай. Те установяват, че китайските болници извършват от 60 000 до 100 000 операции за трансплантация на година и че основният донорен източник са практикуващите Фалун Гонг.
През 2019 г. независим народен трибунал, съставен от група юристи и експерти, безспорно установи, че китайският режим е отнемал и продължава да отнема органи от живи затворници на съвестта „в значителен мащаб“ и че практикуващите Фалун Гонг са основният източник на органи. Трибуналът постанови това като равносилно на престъпления срещу човечеството.
Устойчиво политическо влияние
През 2003 г. Дзян предава властта на Ху Дзинтао, но запазва поста си на ръководител на Централната военна комисия, упражнявайки контрол върху военните сили до 2004 г. Задкулисното му политическо влияние, обаче остава.
През 2012 г. настоящият лидер Си Дзинпин встъпва в длъжност. Много от съюзниците на Дзян, известни като „Шанхайската банда“ обаче, остават в армията, съдебната система, апарата за сигурност и регионалните правителства.
Един от тях е Джоу Юнкан, бивш член на Постоянния политически комитет на ККП и бивш ръководител на апарата за вътрешна сигурност на режима. Той продължава преследването на Фалун Гонг. Бидейки партиен лидер в югозападната китайска провинция Съчуан, той е награждавал финансово служители на затворите и трудовите лагери за активно измъчване на последователите на духовната група, по данни на Minghui.org. Много е вероятно Джоу да е имал роля в улесняването на насилственото отнемане на органи.
През 2005 г. Джоу е осъден на доживотен затвор за подкупи, злоупотреба с власт, изнасяне на държавни тайни и други. Присъдата му е резултат от антикорупционната кампания на Си Дзинпин, в която са задържани и осъдени много високопоставени фигури от фракцията на Дзян.
През годините Си засилва контрола си върху партията, прочиствайки фигури от лагера на Дзян. Окончателното затвърждаване на властта си Си постигна на 20-ия партиен конгрес през октомври, като успя да подсигури трети мандат и вкара четирима свои съюзници в седемчленния Постоянен комитет на Политбюро – вътрешното ядро на партията.
Икономически крах
Преследването на практикуващите Фалун Гонг е погълнало огромно количество финанси, човешки и обществени ресурси за последните две десетилетия. Бандитите на Дзян мобилизират милиони служители за провеждане на преследването, като годишните разходи за заплати, бонуси, възнаграждения и други надхвърлят 100 милиарда юана, по информация от англоезичния The Epoch Times.
Други примери за потискане на Фалун Гонг включват финансови награди, стимулиращи граждани да докладват на властите за практикуващи, наемане на чуждестранни агенти и главорези, които да преследват и тормозят общностите на Фалун Гонг в чужбина, закупуване на чуждестранни медии на китайски език, които да клеветят Фалун Гонг и помощ за развиващите се страни в замяна на подкрепа за Китай в областта на човешките права в ООН и други международни форуми.
Призиви към ККП за поемане на отговорност
По информация от The Epoch Times смъртта на Дзян Дзъмин е поставила фокуса на вниманието на критици и правозащитници върху Пекин, които смятат, че бившият лидер е оставил наследство от редица нарушения на човешките права, които продължават да застрашават правата на милиони хора в Китай и днес.
„Дзян Дзъмин умря като касапин от срам“, казва пред The Epoch Times Чен Йонглин, бивш политически консул в китайското консулство в Сидни, който през 2005 г. бяга в Австралия.
Според Ърпин Джан, говорител на Информационния център на Фалун Дафа, смъртта на Дзян е повод за размисъл. Въпреки, че това може да утеши дисидентите и жертвите, подложени на репресии при неговото управление, новината отбелязва и пропусната възможност виновникът да бъде изправен пред правосъдието, казва той. Джан добавя, че за ревностните последователи на Дзян е назряла възможност да подкрепят това, което е правилно.
Началото на края?
Смъртта на бившия лидер идва в неспокоен момент, когато ККП е изправена пред най-тежкото си предизвикателство от десетилетия насам. През изминалата седмица протести с призиви за спиране на драконовската политика за „нулев ковид“ избухнаха в дузина китайски градове. Някои демонстранти стигат и до там да призовават партията да се оттегли.
Ърпин Джан прави препратка към династичните промени, част от историята на Китай. Тогава страната е разделена и враждебността се засилва от всички страни. „Когато преследването на Фалун Гонг започна за първи път, целта беше около 100 милиона души“, казва той, пред The Epoch Times, цитирайки тогавашните оценки. „Някои хора се отдръпнаха, защото смятаха, че това няма нищо общо с тях. Но след това [ККП] започна да преследва християните, адвокатите по правата на човека и уйгурите в Синдзян. Сега политиката за „нулев ковид“ засяга всички. Никой не е оставен намира.“
Чен Йонглин споделя това мнение. „ККП падна от върха на властта си и сега се намира на несигурно място“, коментира той и смята, че смъртта на Дзян може да е прелюдия към евентуалното падане на режима.
Но смъртта не трябва да означава край на отговорността, заключва Чен. Рано или късно се очаква „сметките да бъдат уредени“ – с Дзян и ККП.
Възгледите и мненията, изразени в статията са на автора и не отразяват непременно тези на „Епок Таймс България“.
