• За нас
  • Пишете ни!
сряда, 29 март, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Свят

Китай: стремеж към световно господство чрез контрол на пристанища и вериги за доставки

отРени Гинова
2 декември , 2022
Китай: стремеж към световно господство чрез контрол на пристанища и вериги за доставки

Китайски товарен кораб на пристанището в Хамбург, Германия, по време на първото си плаване на 13 януари 2015 г. (снимка: Кристиан Харизиус/AFP/Getty Images)

Чрез инициативи като „Един пояс, един път“ Китай упражнява стратегическо влияние, сливайки политически, бизнес и военни интереси

Китайската народноосвободителна армия (НОАК) е изградила тайна военноморска база в Камбоджа. Тя се намира в северната част на камбоджанската военноморска база Реам в Тайландския залив и потенциално би разширила влиянието на комунистическия режим в Индо-Тихоокеанския регион. Това съобщават The Washington Post и The Epoch Times, позовавайки се на сведения от служители, пожелали да запазят анонимност.

Вероятно това ще бъде втората известна чуждестранна военноморска база на Китай, като първата се намира в източноафриканската държава Джибути.

Според един от служителите тази експанзия ще осигури на НОАК „присъствие в северната част на базата (в Камбоджа), което ще остане скрито“. Твърдението е отхвърлено от китайски служител в изявление пред медията.

„Това, което видяхме с течение на времето, е много ясен и последователен модел на опити за скриване, както на крайната цел, така и на степента на китайското военно участие – твърди друг служител. – Ключовото нещо тук е изключителното използване на съоръжението от [НОАК] и едностранното наличие на военна база в друга държава.“

В доклад от 2021 г. Пентагонът твърди, че Камбоджа разрушава две финансирани от САЩ съоръжения в Реам, и е отказала предложението на Вашингтон за заплащане на ремонта на едното от тях, “ което предполага, че Камбоджа вероятно е приела помощ от КНР (Китайската народна република) за развитие на базата“. В доклада се казва още, че „може би КНР е разглеждала редица държави, включително Камбоджа, Мианмар, Тайланд, Сингапур, Индонезия, Пакистан, Шри Ланка, Обединените арабски емирства, Кения, Сейшелските острови, Танзания, Ангола и Таджикистан, като потенциални места за разполагане на съоръжения на НОАК“.

На 9 юни министърът на отбраната на Камбоджа Теа Банх заявява, че Китай е финансирал модернизацията на военноморската база, но това ще бъде в полза на националната отбрана на Камбоджа, а не обратното. „Военноморската база в Реам е малка, затова трябва да я обновим, за да защитим нашата нация, територия и суверенитет“, заявява министърът на церемония по полагане основите на военноморската база. Той твърди, че обновяването включва модернизиране на сухия док, кея и стапела. Китайският посланик Уан Уънтиен заявява по време на церемонията, че модернизацията на базата „не е насочена към трета страна и ще допринесе за още по-тясно практическо сътрудничество между двете военни сили“.

baza ream
Моряци на стража във военноморската база Реам в Сиануквил, Камбоджа, на 26 юли 2019 г. (снимка: Самара Принг/“Ройтерс“)

Нарастващо безпокойство

На 8 юни 2022 г. Австралийският министър-председател Антъни Албанезе определя като „обезпокоително“ изграждането на военноморска база на Китай в Камбоджа, заявявайки, че неговата администрация е обсъдила въпроса с местното правителство. „Поддържаме редовен контакт с камбоджанското правителство и постоянно получаваме уверения, че директен достъп до Реам няма да бъде предоставен на нито една чуждестранна военна сила“, заявява Албанезе пред репортери на 9News в Индонезия. „От известно време сме наясно с дейността на Пекин в Реам и приканваме Пекин да бъде прозрачен относно намеренията си и да гарантира, че дейностите му подкрепят регионалната сигурност и стабилност“, добавя той.

Според сателитни снимки, публикувани от Asia Maritime Transparency Initiative, НОАК е построила три нови сгради в Реам през август и септември миналата година. По информация от англоезичния The Epoch Times на 12 ноември 2022 г. е проведена среща между американския президент Джо Байдън и министър-председателя на Камбоджа Хун Сен, в която Байдън изказва загриженост и приканва за „пълна прозрачност“ по отношение на китайските военни дейности във военноморската база Реам.

В отговор на изразените опасения Китай отговаря, че помощта за изграждането на военното съоръжение е „нормална дейност“ между двама всеобхватни партньори за постигане на стратегическо сътрудничество. Действията на режима имат за цел на „укрепят“ камбоджанските военноморски сили и да защитят морската им териториална цялост, твърди Мао Нин, говорител на китайското външно министерство.

Обща международна загриженост

По оценка на експерти, амбициите на комунистическия режим за създаване на плацдарм (място за събиране на войски) на чужда територия, са показателни, че целта е по-голяма от просто явен военен контрол, събиране на разузнавателна информация и културно влияние. В допълнение ККП ще може да упражнява по-ефективен контрол и върху веригата за доставки, която е също толкова важна за завземането на глобалната власт от Китай.

В изявление от 15 ноември за китайското издание на Epoch Times, Тао Рей – коментатор по въпросите, свързани с Китай – твърди, че военната сила на Китай и нейното разширяване са основна грижа за международната общност. Според него дори страната-домакин все още да има последната дума за пристанищата си в извънредни ситуации, „търговското управление трябва да е водещо в стратегическите ѝ съображения“. За да установят какъв е контролът на режима, от отделните правителства зависи да ограничат акционерното участие на китайски фирми в пристанищата, казва Тао.

Според изследване на Айзък Б. Кардон от Военноморския колеж в САЩ и Уенди Лойтерт от Университета Индиана, публикувано в началото на тази година в списание International Security, китайски фирми притежават или управляват терминални активи в 96 пристанища в 53 държави.

Документирано е, че от 2017 г. насам китайските военни кораби са направили повече от 32 „технически престоя“ по маршрута Китай – Индийския океан – Средиземно море, което изследователите определят като интензивно и активно използване на търговски съоръжения за сливане на военен и граждански капацитет.

Кардон и Лойтерт очакват моделът да се разшири и до останалите 64 пристанища. Те стигат до заключението, че тези пристанища, бидейки важни възли в глобалния транспорт на стоки, ще позволят на пекинската армия да проектира своята мощ в регионален и глобален мащаб.

В доклад в Newsweek от октомври критиците твърдят, че това е начин Пекин да упражнява стратегическото си влияние: сливане на политически, бизнес и военни интереси, плюс основа за потенциален шпионаж.

Западът бавно се пробужда

Икономистът Дейвид Дзюн Хуан изказа опасенията си в интервю за The Epoch Times, че голяма част от международната общност все още не признава политическата агресия на комунистическия режим, както и заграбването на природни ресурси. „Мнозина все още мислят само за икономическа изгода, когато работят с Пекин“, посочва той, визирайки китайската външнополитическа инициатива „Един пояс, един път“ (BRI), която влезе в сила през 2013 г. след като Си Дзинпин пое ръководството на режима.

Чрез огромни заеми и инвестиции в чуждестранни държавни инфраструктури, Китайската комунистическа партия (ККП) е получила достъп до критично важни пристанища по света. Хуан твърди, че западните държави са съсредоточени върху собствените си интереси и са наивни по отношение на китайската заплаха. А ККП се възползва именно от тази наивност.

В допълнение през изминалата година фирмата Cosco, собственост на ККП, сключва сделка с пристанищните власти в Хамбург. Министърът на икономиката на Германия се противопоставя на сделката. Според Newsweek обаче, корабните и бизнес среди в града, както и ключови правителствени сектори, я приветстват, позовавайки се на очевидната търговска изгода.

pristanishte hamburg
Китайски товарен кораб на пристанището в Хамбург, Германия, по време на първото си плаване на 13 януари 2015 г. (снимка: Кристиан Харизиус/AFP/Getty Images)

Много бедни и развиващи се страни попадат в дълговия капан на ККП, изплащайки заемите по BRI с алтернативни ресурси, като например достъп до пристанища, обществени съоръжения или мини: това Хуан нарича „военен или политически плацдарм“.

По този начин десетилетното въздействие на BRI поставя много геополитически значими пристанища под контрола на ККП.

Хуан твърди, че едва по времето на администрацията на Тръмп Западът е започнал да се събужда за агресията на ККП. Въпреки това той споделя, че досега усилията на Запада да освободи тези държави от влиянието на ККП са имали малък ефект. Това може да се дължи на факта, че по отношение на глобалната стратегия ККП има различна икономическа рамка от тази на Запада.

„Пекин не се интересува от икономическите разходи, а само от контрола и господството“, обобщава Хуан.

Споделете тази статия

Последвайте ни във Фейсбук:

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

Снимка на камери Hikvision в мол в Пекин, 24 май 2019 г. (Fred Dufour/AFP via Getty Images)

Изтекли записи повдигат въпроси за сигурността на китайските IP камери

0
0
Мехурчета газ от изтичането на "Северен поток 2" се виждат на повърхността на Балтийско море, близо Дания (Reuters)

Кой стои зад саботажа на „Северен поток“

0
0
Полски войници участват във военните учения на НАТО (Шон Галъп/Getty Images)

Полша: Новата опора на НАТО

0
0
Джордж Сорос на среща на Световната банка и Международния валутен фонд (Chip Somodevilla/Getty Images)

Връзките на Джордж Сорос с медийни организации му осигуряват международно влияние

0
0
Бившият президент Доналд Тръмп на ежегодната Консервативната конференция (CPAC) в  в Националния Харбър, щата Мисури, на 4 март 2023 г. (Alex Wong/Getty Images)

Тръмп издава в книга лични писма от бележити личности, включително Ким Чен Ун, Опра Уинфри и Даяна

0
0
Земеделски производители прибират пшеницата на фона на руското нападение срещу Украйна в района на Донбас, Украйна, 13 юли 2022 г. REUTERS/Gleb Garanich

Как войната отрови плодородните почви на Украйна

0
0
Бежанци чакат за транспорт, след като са избягали от Украйна и са пристигнали на граничния пункт в Медика, Полша, 7 март 2022 г. (Markus Schreiber/AP Photo)

Близо 1 милион молби за убежище в ЕС през 2022 г.

0
0
45-ят президент Доналд Тръмп по време на годишната Конференция за консервативно политическо действие (CPAC) в Gaylord National Resort & Convention Center в National Harbor, щата Мериленд, на 4 март 2023 г. (Alex Wong/Getty Images)

Доналд Тръмп на ежегодната Конференция на консерваторите: „Това е епична битка“

0
0
Захранващи тръби в петролните рафинерии Ruhr Oel на BP Gelsenkirchen GmbH в Гелзенкирхен, Германия, 8 март 2022 г. (Ina Fassbender/AFP via Getty Images)

Европа е похарчила 800 милиарда евро за борба с енергийната криза

0
0
(Снимка "Приятен ден"/Shutterstock)

Правителството на САЩ следи неваксинираните

0
0
Ракетна установка БМ-21 "Град" обстрелва руски позиции

Китай подпомага войната на Русия в Украйна, според проучвания

0
0
Руският президент Владимир Путин се среща с директора на Службата на Централната комисия по външни работи на Китай Уан И в Кремъл в Москва на 22 февруари 2023 г. (Anton Novoderezhkin/Sputnik/AFP via Getty Images)

Китай и Русия задълбочават стратегическото си и военно партньорство

0
0
Следваща публикация
Централен фрагмент от „Маеста“, 1308-1311 г., автор Дучо ди Буонинсеня. Музеят в Сиена - Museo dell'Opera metropolitana del Duomo, Италия (публичен архив)

Дучо ди Буонинсеня и емблематичните му картини с Мадона и Младенеца

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.