• За нас
  • Пишете ни!
събота, 14 юни, 2025
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Свят

Китай: стремеж към световно господство чрез контрол на пристанища и вериги за доставки

отРени Гинова
2 декември , 2022
Китай: стремеж към световно господство чрез контрол на пристанища и вериги за доставки

Китайски товарен кораб на пристанището в Хамбург, Германия, по време на първото си плаване на 13 януари 2015 г. (снимка: Кристиан Харизиус/AFP/Getty Images)

Чрез инициативи като „Един пояс, един път“ Китай упражнява стратегическо влияние, сливайки политически, бизнес и военни интереси

Китайската народноосвободителна армия (НОАК) е изградила тайна военноморска база в Камбоджа. Тя се намира в северната част на камбоджанската военноморска база Реам в Тайландския залив и потенциално би разширила влиянието на комунистическия режим в Индо-Тихоокеанския регион. Това съобщават The Washington Post и The Epoch Times, позовавайки се на сведения от служители, пожелали да запазят анонимност.

Вероятно това ще бъде втората известна чуждестранна военноморска база на Китай, като първата се намира в източноафриканската държава Джибути.

Според един от служителите тази експанзия ще осигури на НОАК „присъствие в северната част на базата (в Камбоджа), което ще остане скрито“. Твърдението е отхвърлено от китайски служител в изявление пред медията.

„Това, което видяхме с течение на времето, е много ясен и последователен модел на опити за скриване, както на крайната цел, така и на степента на китайското военно участие – твърди друг служител. – Ключовото нещо тук е изключителното използване на съоръжението от [НОАК] и едностранното наличие на военна база в друга държава.“

В доклад от 2021 г. Пентагонът твърди, че Камбоджа разрушава две финансирани от САЩ съоръжения в Реам, и е отказала предложението на Вашингтон за заплащане на ремонта на едното от тях, “ което предполага, че Камбоджа вероятно е приела помощ от КНР (Китайската народна република) за развитие на базата“. В доклада се казва още, че „може би КНР е разглеждала редица държави, включително Камбоджа, Мианмар, Тайланд, Сингапур, Индонезия, Пакистан, Шри Ланка, Обединените арабски емирства, Кения, Сейшелските острови, Танзания, Ангола и Таджикистан, като потенциални места за разполагане на съоръжения на НОАК“.

На 9 юни министърът на отбраната на Камбоджа Теа Банх заявява, че Китай е финансирал модернизацията на военноморската база, но това ще бъде в полза на националната отбрана на Камбоджа, а не обратното. „Военноморската база в Реам е малка, затова трябва да я обновим, за да защитим нашата нация, територия и суверенитет“, заявява министърът на церемония по полагане основите на военноморската база. Той твърди, че обновяването включва модернизиране на сухия док, кея и стапела. Китайският посланик Уан Уънтиен заявява по време на церемонията, че модернизацията на базата „не е насочена към трета страна и ще допринесе за още по-тясно практическо сътрудничество между двете военни сили“.

baza ream
Моряци на стража във военноморската база Реам в Сиануквил, Камбоджа, на 26 юли 2019 г. (снимка: Самара Принг/“Ройтерс“)

Нарастващо безпокойство

На 8 юни 2022 г. Австралийският министър-председател Антъни Албанезе определя като „обезпокоително“ изграждането на военноморска база на Китай в Камбоджа, заявявайки, че неговата администрация е обсъдила въпроса с местното правителство. „Поддържаме редовен контакт с камбоджанското правителство и постоянно получаваме уверения, че директен достъп до Реам няма да бъде предоставен на нито една чуждестранна военна сила“, заявява Албанезе пред репортери на 9News в Индонезия. „От известно време сме наясно с дейността на Пекин в Реам и приканваме Пекин да бъде прозрачен относно намеренията си и да гарантира, че дейностите му подкрепят регионалната сигурност и стабилност“, добавя той.

Според сателитни снимки, публикувани от Asia Maritime Transparency Initiative, НОАК е построила три нови сгради в Реам през август и септември миналата година. По информация от англоезичния The Epoch Times на 12 ноември 2022 г. е проведена среща между американския президент Джо Байдън и министър-председателя на Камбоджа Хун Сен, в която Байдън изказва загриженост и приканва за „пълна прозрачност“ по отношение на китайските военни дейности във военноморската база Реам.

В отговор на изразените опасения Китай отговаря, че помощта за изграждането на военното съоръжение е „нормална дейност“ между двама всеобхватни партньори за постигане на стратегическо сътрудничество. Действията на режима имат за цел на „укрепят“ камбоджанските военноморски сили и да защитят морската им териториална цялост, твърди Мао Нин, говорител на китайското външно министерство.

Обща международна загриженост

По оценка на експерти, амбициите на комунистическия режим за създаване на плацдарм (място за събиране на войски) на чужда територия, са показателни, че целта е по-голяма от просто явен военен контрол, събиране на разузнавателна информация и културно влияние. В допълнение ККП ще може да упражнява по-ефективен контрол и върху веригата за доставки, която е също толкова важна за завземането на глобалната власт от Китай.

В изявление от 15 ноември за китайското издание на Epoch Times, Тао Рей – коментатор по въпросите, свързани с Китай – твърди, че военната сила на Китай и нейното разширяване са основна грижа за международната общност. Според него дори страната-домакин все още да има последната дума за пристанищата си в извънредни ситуации, „търговското управление трябва да е водещо в стратегическите ѝ съображения“. За да установят какъв е контролът на режима, от отделните правителства зависи да ограничат акционерното участие на китайски фирми в пристанищата, казва Тао.

Според изследване на Айзък Б. Кардон от Военноморския колеж в САЩ и Уенди Лойтерт от Университета Индиана, публикувано в началото на тази година в списание International Security, китайски фирми притежават или управляват терминални активи в 96 пристанища в 53 държави.

Документирано е, че от 2017 г. насам китайските военни кораби са направили повече от 32 „технически престоя“ по маршрута Китай – Индийския океан – Средиземно море, което изследователите определят като интензивно и активно използване на търговски съоръжения за сливане на военен и граждански капацитет.

Кардон и Лойтерт очакват моделът да се разшири и до останалите 64 пристанища. Те стигат до заключението, че тези пристанища, бидейки важни възли в глобалния транспорт на стоки, ще позволят на пекинската армия да проектира своята мощ в регионален и глобален мащаб.

В доклад в Newsweek от октомври критиците твърдят, че това е начин Пекин да упражнява стратегическото си влияние: сливане на политически, бизнес и военни интереси, плюс основа за потенциален шпионаж.

Западът бавно се пробужда

Икономистът Дейвид Дзюн Хуан изказа опасенията си в интервю за The Epoch Times, че голяма част от международната общност все още не признава политическата агресия на комунистическия режим, както и заграбването на природни ресурси. „Мнозина все още мислят само за икономическа изгода, когато работят с Пекин“, посочва той, визирайки китайската външнополитическа инициатива „Един пояс, един път“ (BRI), която влезе в сила през 2013 г. след като Си Дзинпин пое ръководството на режима.

Чрез огромни заеми и инвестиции в чуждестранни държавни инфраструктури, Китайската комунистическа партия (ККП) е получила достъп до критично важни пристанища по света. Хуан твърди, че западните държави са съсредоточени върху собствените си интереси и са наивни по отношение на китайската заплаха. А ККП се възползва именно от тази наивност.

В допълнение през изминалата година фирмата Cosco, собственост на ККП, сключва сделка с пристанищните власти в Хамбург. Министърът на икономиката на Германия се противопоставя на сделката. Според Newsweek обаче, корабните и бизнес среди в града, както и ключови правителствени сектори, я приветстват, позовавайки се на очевидната търговска изгода.

pristanishte hamburg
Китайски товарен кораб на пристанището в Хамбург, Германия, по време на първото си плаване на 13 януари 2015 г. (снимка: Кристиан Харизиус/AFP/Getty Images)

Много бедни и развиващи се страни попадат в дълговия капан на ККП, изплащайки заемите по BRI с алтернативни ресурси, като например достъп до пристанища, обществени съоръжения или мини: това Хуан нарича „военен или политически плацдарм“.

По този начин десетилетното въздействие на BRI поставя много геополитически значими пристанища под контрола на ККП.

Хуан твърди, че едва по времето на администрацията на Тръмп Западът е започнал да се събужда за агресията на ККП. Въпреки това той споделя, че досега усилията на Запада да освободи тези държави от влиянието на ККП са имали малък ефект. Това може да се дължи на факта, че по отношение на глобалната стратегия ККП има различна икономическа рамка от тази на Запада.

„Пекин не се интересува от икономическите разходи, а само от контрола и господството“, обобщава Хуан.

Споделете тази статия

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

НАЙ-ЧЕТЕНИ ДНЕС

Страхил Ангелов говори пред централата на ГЕРБ, останала на 12-ти юни празна заради протеста. Снимки: Свободна Европа

Пореден протест срещу еврото в София: ГЕРБ го посрещна с празна централа

0
0
Бившият македонски премиер Любчо Георгиевски, основател на ВМРО-ДПМНЕ (вдясно) заяви лично подкрепата си за Любчо Георгиевски от Битоля на 21 май 2025 г., по време на последното съдебно заседание по делото, обвиняващо основателя на културния клуб "Иван Михайлов" в расизъм. Снимки: Личен архив на Любчо Георгиевски

Любчо Георгиевски получи в РСМ условна присъда заради пробългарските си възгледи

0
0
Симеон Танчев

Да виждаш отвъд маските: разговор със Симеон Танчев за „Менажерията“

0
0
Национален ученически кинофестивал "Ученически обектив" 2025 (https://www.mon.bg/)

„Ученически обектив“: 51 училища в България създадоха национален кинофестивал

0
0
МОСВ (https://www.moew.government.bg/)

Постигнато е съгласие за реализацията на автомагистрала „Струма“ извън Кресненското дефиле

0
0
“Събуждането на Психе от целувката на Любовта” - скулптура на Антонио Канова (1787-1793 г.) (снимка: greekreporter.com)

Ерос и Психея: най-красивата любовна легенда в гръцката митология

0
0
Георги Сираков (личен архив)

Тайната на Словото

0
0

Свързани Публикации

Пожарната е на място около една от сградите, ударени по време на израелската атака по Техеран на 13-ти юни 2025 г. Израел удари повече от 100 цели, за да не позволи на Иран да се сдобие с ядрена бомба. Снимка: Мегдад Мадади/TASNIM NEWS/AFP чрез Getty Images

Израел нанесе изненадващ удар по Иран

0
0
Дете чупи камъни, добити от кобалтов рудник в кариера за мед и кобалт в Лубумбаши, Демократична република Конго, на 23 май 2016 г. Джуниър Кана/АФП/Getty Images

12 юни – Световен ден за борба с детския труд

0
0
Администрацията на Тръмп изпраща 700 американски морски пехотинци в Лос Анджелис, съобщават от армията

Губернаторът на Калифорния Нюсъм иска незабавна съдебна забрана за разполагане на морски пехотинци и национална гвардия на Тръмп в Лос Анджелис

0
0
Тръмп казва, че проблемът с износа на редкоземни метали е разрешен след разговор със Си

Доналд Тръмп посочи, че проблемът с износа на редкоземни елементи е разрешен след разговор със Си Дзинпин

0
0
Китай ще се бори с американските мита дори при цена на ниво глад: вътрешен източник

Китай ще се бори срещу американските мита дори при разходи, водещи до глад

0
0
Тръмп потвърди търговската сделка между САЩ и Китай

Тръмп потвърди търговската сделка между САЩ и Китай

0
0
На бизнесфорума в Казахстан българският президент говори за възможностите за сътрудничество между двете държави в областта на енергетиката и транспортните връзки. Снимки: Прес служба на президентската институция

Румен Радев задълбочава сътрудничеството на България с Централна Азия

0
0
Дете чупи камъни, добити от кобалтов рудник в кариера за мед и кобалт в Лубумбаши, Демократична република Конго, на 23 май 2016 г. Джуниър Кана/АФП/Getty Images

12 юни – Световен ден за борба с детския труд

0
0
Симеон Танчев

Да виждаш отвъд маските: разговор със Симеон Танчев за „Менажерията“

0
0
Свети Лука Кримски защитава православието насред тежкия атеизъм по времето на комунизма в Русия. Снимка: Съюз на православните журналисти в България

Църквата чества паметта на Свети Лука Кримски – лекар и изповедник

0
0
Следваща публикация
Централен фрагмент от „Маеста“, 1308-1311 г., автор Дучо ди Буонинсеня. Музеят в Сиена - Museo dell'Opera metropolitana del Duomo, Италия (публичен архив)

Дучо ди Буонинсеня и емблематичните му картини с Мадона и Младенеца

Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусни рецепти
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията

Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове

Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria