Министърът на правосъдието Георги Георгиев заяви, че арбитражът е важен инструмент за извънсъдебно решаване на спорове, но той не бива да се превръща в средство за престъпни схеми
Народното събрание одобри вчера на второ четене изменения в Закона за международния търговски арбитраж, целящи да ограничат възможностите за злоупотреби чрез нерегламентирани арбитражни институции – практика, свързвана с т.нар. „имотна мафия“.
С приетите промени се създава електронен публичен регистър на арбитражните институции и арбитрите, който ще се поддържа от Министерството на правосъдието. Всяко арбитражно решение, издадено от нерегистрирана институция, ще се счита за правно нищожно. Регистърът ще съдържа информация както за арбитражната институция, така и за вписаните арбитри, като по този начин ще се гарантира прозрачност и проследимост на дейността им. Πpиe ce, чe нe мoжe дa ce изпoлзвa apбитpaж зa paзpeшaвaнe нa cпopoвe, oпиcaни в paзпopeдбaтa нa Гpaждaнcĸия пpoцecyaлeн ĸoдeĸc зa apбитpaжнoтo cпopaзyмeниe.
Toвa ca cпopoвe, зacягaщи вeщни пpaвa или влaдeниe въpxy нeдвижим имoт, издpъжĸa или пpaвa пo тpyдoвo пpaвooтнoшeниe, ĸaĸтo и тaĸивa, пo ĸoитo eднa oт cтpaнитe e пoтpeбитeл пo cмиcълa нa Зaĸoнa зa зaщитa нa пoтpeбитeлитe.
Министърът на правосъдието Георги Георгиев подчерта, че в последните години в страната са възникнали над 40 арбитражни структури, върху които държавата не е имала ефективен контрол. От парламентарната трибуна министър Георгиев заяви, че арбитражът е важен инструмент за извънсъдебно решаване на спорове, но той не бива да се превръща в средство за престъпни схеми.
През март месец т.г. правосъдният министър официално обяви война на имотната мафия и обеща законодателни промени, насочени срещу арбитражни съдилища, които са замесени в такива измами. Той участва в съвместна пресконференция на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата във връзка с потресаваща схема за имотна измама, в която жертва се оказва 89-годишна столичанка. Случаят, обект на медийно разследване, предизвика широк обществен отзвук. Според изнесените факти, жената е загубила своя син през миналата година. От документите по случая се установява, че месец преди смъртта му той е бил осъден от Софийския търговски арбитражен съд да заплати неустойка в размер близо 800 000 лева. Дългът произтича от предполагаем предварителен договор за продажба на недвижим имот, но майката и нейните адвокати заявяват, че никога не са виждали подобен договор, а посоченият арбитражен орган вече е закрит, което поставя под съмнение легитимността на целия процес. Случаят предизвика сериозни въпроси относно надеждността на частни арбитражни институции и ефективността на механизмите за защита на гражданите, особено на възрастните хора, които често стават лесна мишена за измами.
Съществена част от промените в Закона за международния търговски арбитраж е повишаването на изискванията за регистрация на арбитражни институции и арбитри, както и въвеждането на по-строги правила за връчване на книжа в арбитражното производство. За физическите лица вече ще се изисква реално получаване на документите, като фиктивните връчвания се изключват. Министър Георгиев посочи, че извършените проверки на арбитражни решения са разкрили сериозни нарушения, свързани именно с непрозрачни и фиктивни процедури по връчване.
С приетите изменения се възстановява и правомощието на Върховния касационен съд (ВКС) да отменя арбитражни решения, когато те противоречат на обществения ред – възможност, която бе премахната преди години, но чието отсъствие е довело до редица злоупотреби.
Освен това, арбитражно решение ще подлежи на отмяна и когато по съдебен ред се установи, че е основано на неистински документи, неверни свидетелски показания, манипулирани експертизи или престъпни действия от страна на участници в производството.
ВКС ще бъде задължен да уведомява министъра на правосъдието за всяко решение, с което се обявява нищожност или се отменя арбитражно решение, а окръжните съдилища – за отказите за издаване на изпълнителен лист.