• За нас
  • Пишете ни!
понеделник, 15 септември, 2025
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Европа

„Тарифната война“ беше избегната: Кой печели и кой губи от новия договор между ЕС и САЩ

отЕкип на The Epoch Times
29 юли , 2025
I notice that both the original text and the Bulgarian translation you provided simply say "top-article-image" - this appears to be an image placeholder or HTML element rather than actual text content to translate or edit. Could you please provide the actual text content that needs to be reviewed and improved in Bulgarian? I'd be happy to help make it sound more natural and fluent once I have the proper text to work with.

Митническото споразумение бе постигнато в неделя между председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и американския президент Доналд Тръмп. (архивна снимка) Снимка: Jacquelyn Martin/AP/dpa

На 27 юли американският президент Доналд Тръмп и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се договориха за широкообхватна търговска сделка. Споразумението предотврати митническа война, но донесе нови затруднения за германската индустрия, която разчита на износа.

На кратко

  • ЕС и САЩ постигнаха принципно споразумение в митническия спор – митническата война е предотвратена
  • Американският износ на автомобили става безмитен, европейският износ се облага с намалени мита
  • Милиардни ангажименти от ЕС за американски енергийни и военни продукти
  • Германската индустрия очаква значителни загуби – нетарифните търговски бариери остават неуредени

 В неделя вечерта на 27 юли ЕС и САЩ обявиха принципно споразумение в митническия спор. То беше договорено предварително между американския президент Доналд Тръмп и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Шотландия. Със споразумението се се предотврати „митническата война“.

В САЩ са доволни от постигнатите резултати. Американските автопроизводители отсега нататък ще могат да внасят автомобилите си в ЕС без мита. В замяна САЩ намалиха митата си върху европейските автомобили от 27,5 на 15 процента.

15-процентните мита ще важи и за повечето промишлени продукти, включително полупроводници и фармацевтични изделия. Споразумението обаче предотврати допълнителни мита от страна на САЩ, които щяха да доведат до сериозни сътресения в редица европейски отрасли.

Освен това ЕС обеща на САЩ закупуване на американски енергийни продукти за 750 милиарда долара и инвестиции в САЩ за 600 милиарда долара. Става дума главно за военна техника, която ще се купува от САЩ. За определени важни стратегически продукти като някои самолети, химикали и селскостопански стоки ще важи режим на нулеви мита за двете страни.

Американските мита от 50 процента върху стоманата и алуминия остават в сила. Преди митата, обявени от Тръмп през май, европейците прилагаха значително по-високи мита върху американските автомобили, отколкото САЩ. ЕС взимаше 10 процента върху вноса на леки автомобили, докато в другата посока митата беше 2,5 процента.

Засега споразумението е само рамково. Предстои да се договорят редица детайли. Освен това някои спорни въпроси между САЩ и ЕС макар и частично да бяха засегнати, не влязоха в споразумението – например проблемът с другите търговски бариери.

САЩ често упрекваха Брюксел, че затруднява достъпа до пазара на доставчици от държави извън ЕС чрез строги изисквания или неблагоприятни регулации. Някои стандарти, сертификации или бюрократични разпоредби ще станат предмет на отделно споразумение, който Европейската комисия иска да сключи със САЩ. Вече има споразумение ЕС занапред да признава определени американски стандарти – например краш-тестове за автомобили.

Въпросът за регулациите на ЕС спрямо американските технологични гиганти също не са част от принципното споразумение. Европейският експерт по търговска политика Бернд Ланге дори определи в „Capital“ като „може би един от позитивните аспекти на сделката“ факта, че САЩ не са упражнили повече натиск относно Закона за цифровите пазари (DMA) или Закона за цифровите услуги (DSA). Въпреки това САЩ биха могли независимо от това да продължат да настояват за предоставяне на повече свободи на американските дигитални концерни. Вашингтон между другото искаше големите технологични компании да имат право на съвещателен глас при прилагането на DMA.

В Германия ентусиазмът за сделката засега е малък. Най-позитивните ефекти, които стопанските организации, политиката и медиите виждат в нея, са осигуряването на планова сигурност и избягването на ескалация. Митата от 15 процента обаче означават огромна тежест за германските предприятия ориентиране към износ към САЩ. Преди всичко автомобилната индустрия и машиностроенето се опасяват от загуби в продажбите и печалбата.

Съюзът на автомобилната индустрия (VDA) очаква според първоначална оценка „милиардни щети“ годишно. Промишленият съюз BDI говори за „грешен сигнал“ за икономическата позиция. Особено в нишови области, където германските доставчици се конкурират на американския пазар с азиатски или северноамерикански конкуренти, митата могат да ги направят неконкурентноспособни.

От европейска страна печелят само някои отрасли, които предлагат продуктови групи, за които могат да важат нулеви мита. Един от тях е авиацията. Германия обаче вече от известно време губи значение там и много предприятия са преместили центровете си в чужбина.

Освен автопроизводителите, доставчиците и машиностроителните предприятия, полупроводниковите и химическите компании също трябва да се подготвят за трайно по-високи търговски бариери в САЩ. Предприятията, чиито продукти попадат под високите мита за стомана и алуминий, също трябва да се готвят за тежки времена.

Европейските потребители и бизнес партньори трябва да очакват, че засегнатите предприятия ще прехвърлят цените и на собствения си пазар. Особено производителите на луксозни стоки се опасяват, че митническата добавка ще има сериозно влияние. Тя има особено въздействие поради високата стойност на продуктите.

Надежди за предимства от нулевите регулации все пак имат някои германски предприятия доставят компоненти за авиационната индустрия като двигатели, кабинно оборудване, шасита или климатични системи. Сред тях са например MTU Aero Engines, Diehl Aviation или Liebherr-Aerospace.

Ориентираните към износ химически концерни като BASF, Bayer, Evonik, Lanxess или Merck също могат да се надяват, че някои от произвежданите от тях продуктови групи ще попаднат под нулевите мита. Съюзът на химическата индустрия (VCI) вижда шанс особено за специални и междинни продукти, предназначени за промишлени клиенти в САЩ, да получат облекчения. Тази позиция съюзът застъпваше и преди десет години по повод дебата за споразумението за свободна търговия TTIP.

Освободени от мита ще бъдат и така наречените несензитивни селскостопански продукти. Сред тях са определени видове семена и породи, растителнозащитни средства или специални суровини и селскостопански продукти с по-малък пазарен дял.

Франция пък реагира със скептицизъм и дори остри критики към сделката. Френският премиер Франсоа Бейру и други изразиха недоволство към условията на споразумението, като го определят като „черен ден“ за Европа и предупреждават за негативните последици за френската икономика. Част от френските индустриални интереси не са удовлетворени, а мнозина политици и евроскептици критикуват сделката заради риска от увеличаване на икономическата зависимост от САЩ и ограничаване на европейския суверенитет. В Париж се подчертава опасността от засилване на инфлацията и разрушаване на баланса в трансатлантическите отношения.

България, макар и да е сравнително малка икономика, е косвено засегната чрез връзките си с по-големите европейски икономики, особено с Германия. Износът на страната към САЩ е по-малък и не толкова решаващ за икономиката ни, но българските предприятия, работещи като подизпълнители или партньори на германски фирми, ще почувстват ефектите от повишените мита и влошената търговска среда. България зависи силно от европейската икономика и затова потенциалното забавяне в ЕС ще се отрази и върху нея, което налага търсене на нови решения за поддържане на доброто сътрудничество и стабилност в търговската политика.

Споделете тази статия
Tags: Препоръчани

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

НАЙ-ЧЕТЕНИ ДНЕС

Селска агнешка чорба на баба

Селска агнешка чорба с ориз

0
0
signal 2025 09 13 235146 004

Антиправителствен протест за запазване на лева

0
0
Плодове хинап (снимка: Ева Иванова)

Хинап (китайска фурма) – 10 ползи за здравето

0
0
gettyimages 2234541850

Лондон: Около 110 000 души излязоха на протест срещу имиграцията и правителството на лейбъристите

0
0
Бурканчета с вкусна лютеница (снимка: предоставена с любезното съдействие на майстор готвача Иван Звездев)

Рецепта за традиционна домашна лютеница

0
2
3ffwsi5jrs v3 ax s2048 801x534 1

Руски войски се промъкват по тунел към Купянск

0
0
Соня Момчилова във видео на канала "Народна сила" (снимка: YouTube)

Соня Момчилова: Ето как ще спрем еврото!

0
0

Свързани Публикации

gettyimages 2234541850

Лондон: Около 110 000 души излязоха на протест срещу имиграцията и правителството на лейбъристите

0
0
Испанският парламент отхвърля законопроекта за скъсяване на работната седмица

Испанският парламент отхвърли законопроекта за скъсяване на работната седмица

0
0
Полша ограничи въздушния трафик по източната граница след инцидент с дрон, съобщават военните

Полша ограничи въздушния трафик по източната си граница след инцидента с руски дронове

0
0
gettyimages 1400314806 801x534 1

Отново удар по нефтопровода „Дружба“: Унгария и Словакия предупреждават за енергийна криза

0
0
Една от улиците в Бирмингам през август 2025 г. Снимка: Операция Raise the colors

Тихата лятна революция на свети Георги и свети Андрей Първозвани в Обединеното Кралство

0
0
gettyimages 2234541850

Лондон: Около 110 000 души излязоха на протест срещу имиграцията и правителството на лейбъристите

0
0
Соня Момчилова във видео на канала "Народна сила" (снимка: YouTube)

Соня Момчилова: Ето как ще спрем еврото!

0
0
dv 10 s 1080x720 1

Разгадаха кода на да Винчи – италиански майстори съживяват машините му

0
0
Една от двете възстановени плочи, заедно с преведения текст. Снимки: Българска патриаршия

Върнаха възстановени оригиналните плочи на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“

0
0
Бившият бразилски президент Болсонаро беше осъден за опит за държавен преврат и получи присъда от 27 години затвор

Бившият бразилски президент Болсонаро осъден на 27 години затвор за опит за държавен преврат

0
0
Следваща публикация
Тръмп заяви, че ще скъси срока за мирно споразумение с Украйна до по-малко от 50 дни

Тръмп заяви, че ще съкрати срока на Русия за мирно споразумение с Украйна

Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията

Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове

Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria