Проучване на мистериозните връзки между Симонета Веспучи, Ботичели и Джулиано де Медичи
Флорентинецът Сандро Ботичели е създал някои от най-красивите и обичани художествени произведения от италианския Ренесанс. Неговите сюжети варират от митологични теми с известни примери като „Раждането на Венера“ и „Примавера“, до великолепни религиозни картини на Мадоната с Младенеца, както и портрети на влиятелни личности, включително членове на фамилията Медичи.
В историята на изкуството дълго време се смята, че той използва благородничката Симонета Веспучи като модел в цялото си творчество. Дълбокото изследване на тази легенда разкрива истини и измислици, културата и политиката на XV-вековна Флоренция, както и великолепното изкуство на Ботичели.
Флорентинският майстор
Ботичели (1444/45–1510) се ражда като син на кожар в квартал Оняссанти във Флоренция. Проявява художествен талант от малък и вероятно първо работи като чирак при златар, преди да се присъедини към ателието на известния Фра Филипо Липи (около 1406–1469), който получава поръчки от прославени флорентински фамилии. През 1470 г. Ботичели основава собствено ателие на Виа Нуова д’Оняссанти (днес известна като Виа дел Порчелана), благодарение на връзките, създадени по време на работата му с Фра Филипо.
Най-влиятелните покровители на Ботичели са Медичите – династична банкерска фамилия, която управлява Флоренция, и техният двор от благородници. Всъщност Ботичели работи извън родния си град само веднъж – по поръчка от 1481 г. от папата да създаде фрески за новопостроената Сикстинска капела. След това се връща в Оняссанти. При смъртта си през 1510 г. е погребан в църквата Сан Салваторе ди Оняссанти.
Идеал на женственост
Картините на Ботичели се отличават с декоративната употреба на линията, класически препратки и хармонични композиции. Най-творческите години на художника са между 1478 и 1490 г. Две важни картини от този период включват „Идеален портрет на дама (‘Симонета Веспучи’)“ в берлинската Гемалдегалери и „Портрет на млада жена (‘Портрет на Симонета Веспучи като нимфа’)“ в колекцията на музей Щедел във Франкфурт.
Изобразената дама в тези картини на дърво – Симонета Веспучи (1453–1476), е италианска благородничка от фамилия Катанео, родена в Генуа или Портовенере. Омъжва се за флорентинеца Марко Веспучи, братовчед на Америго Веспучи (изследовател, на чието име е наречена Америка), който е тясно свързан с Медичите. Двойката живее във Флоренция, където Симонета е считана за най-голямата красавица на града.
Дълго време се разказва легенда за романтична връзка между нея и Джулиано де Медичи (1453–1478). Съвременните изследвания обаче поясняват, че привързаността трябва да се тълкува по-скоро като платонична, куртоазна любов: Джулиано печели публичен турнир като неин шампион. Симонета е високо ценена от флорентинското общество.
Поетите пишат стихове, вдъхновени от нея, не само заради физическата ѝ красота, но и заради характера – конкретно заради добродетелите ѝ. По онова време тази комбинация я прави идеална красавица и образец на женственост. Този подход за превръщането на истинска жена в алегорична фигура може да се проследи до поезията на ранноренесансовия хуманист Петрарка. Медичите и техният двор дълбоко се възхищават на неговите творби и ги подражават.
Симонета може да е позирала за някои от картините на Ботичели, макар че идеята за многократното присъствие на образа ѝ в творчеството му или за влюбеността на художника в нея се смята от днешните експерти за силно преувеличена. Симонета умира на 22 или 23 години, вероятно от туберкулоза. Погребана е в църквата Сан Салваторе ди Оняссанти. Според една недокументирана история Ботичели поискал да бъде погребан именно до нея като доказателство за голямата си любов, но всъщност семейните гробници и на двамата се намират в същата църква.
Джулиано също умира млад. Убиват го в катедралата на Флоренция по време на заговора на Паци – неуспешен опит от членове на фамилия Паци да свалят Медичите от власт. Ботичели създава поредица портрети на Джулиано около 1478 г., които го показват със спуснати очи – необичаен елемент. Неясно е дали Джулиано още е жив по това време или вече е убит. Експертите спорят дали позата се отнася до собствената му смърт, траурен почит към Симонета или нещо друго.
Идеализираният женски образ
„Идеалният портрет на дама (‘Симонета Веспучи’)“ на Ботичели от 1475–1480 г. е възможно да изобразява Симонета, но достоверността на това не е потвърдена. Независимо от самоличността на модела, вероятно се касае за идеализиран портрет, а не за реалистично изображение. Този жанр е популярен във Флоренция през XV век. Жените обикновено са показвани в профил – поза, произхождаща от древни монети – с бледа кожа, розови устни, високи чела, изящна шия и светла коса.
И в двата потенциални портрета на Симонета от Ботичели фигурата е показана в полупрофил до кръста, но се обръща леко към зрителя, създавайки по-привличаща динамика. Майсторството на Ботичели в детайлното украшение се вижда в двете произведения: жените имат изящни прически – специалност на Ботичели, които са украсени с перли, както и фино изобразени дрехи.
Картината от музей Щедел, предположително изобразяваща Симонета, я показва също в идеализирана форма – конкретно като нимфа, съгласно заглавието на картината. Фамилията Медичи поръчва панела. Многобройните дупки от пирони около края му показват, че първоначално е бил вмонтиран в декоративна стенна обшивка в един от семейните палаци. В това произведение Ботичели изобразява Симонета обърната надясно – позиция, която обикновено означава починал модел, което кара учените да предполагат, че произведението може да е възпоменателна картина.
Картината поразява с мащаба и цветовете си: Симонета е показана в натурална големина на тъмен фон. Белата ѝ рокля напомня за античните одежди и е украсена с бяла бродерия – предшественик на дантелата. Ярката ѝ златисто-червена коса е вплетена с перли – органичен скъпоценен камък, символизиращ чистотата – панделки и е увенчана с пера, закрепени с брошка. Истинската Симонета или всяка омъжена благородничка никога не би носила косата си разпусната на обществено място по този начин, което още повече подчертава фантазийните качества на портрета.
Ценни украшения
Във Флоренция през XV век аристокрацията почита класическия свят. Най-ярким пример за това в картината е медальонът, който Симонета носи, окачен на златни верижки около врата ѝ. През Ренесанса бижутерията е важна форма на изкуство, като колекционерите придобиват и показват съвременни и антични съкровища. Много художници, включително Ботичели, се обучават като златари освен живописта и са много умели в изобразяването на тези изделия с боя.
Бижуто, което носи Симонета, изобразява истински и изключителен античен предмет – карнелианово инталио, известно като „Печатът на Нерон (Аполон, Олимп и Марсий)“. Интолиото (гравиран скъпоценен камък с дизайн, врязан в повърхността на материала) е създадено около 30 г. пр.Хр.–20 г. сл.Хр. То изобразява сцена от гръцката митология: сатирът Марсий предизвиква бога Аполон на музикално състезание, губи и се изправя пред гнева на бога. Приятелят на Марсий – Олимп, е показан в интолиото да моли за живота на сатира.
Въпреки че предметът се свързва с император Нерон, откъдето идва заглавието му, всъщност датира отпреди неговото управление и може да е принадлежал на император Август. Следващите собственици включват папа Павел II и Лоренцо де Медичи (1449–1492). Лоренцо, братът на Джулиано, също е обект на слухове за връзка със Симонета.
Заради връзката на интолиото с Медичите медальонът на Симонета се възприема като доказателство за близката ѝ връзка с братята. Това обаче е още един неточен разказ: „Портретът на млада жена (‘Портрет на Симонета Веспучи като нимфа’)“ на Ботичели е нарисуван най-късно до 1485 г., а Лоренцо купува гравирания скъпоценен камък чак през 1487 г. Всъщност медальонът в картината не е инталио, а камео (изрязан в релеф, с издигнато изображение). Дори преди придобиването от Лоренцо „Печатът на Нерон“ е известен и вдъхновява други художествени произведения. Ботичели вероятно използва като модел камео копие с обърната композиция.
Ботичели е също майстор в рисуването. Изключителна негова рисунка е етюдът за „Идеализирания портрет на дама (‘Портрет на Симонета Веспучи като нимфа’)“ – подготвителна работа за картината в музей Щедел. Това е по-малък, по-интимен обект по самата си природа като произведение върху хартия. Зрителите често усещат по-голяма близост с художника при разглеждането на този материал, тъй като идва направо от неговите ръце, а не от сътрудничество с помощници от ателието, както е обичайно за картините по време на Ренесанса.
В тази рисунка обаче моделът остава толкова загадъчен, колкото и в живописния си вариант. Комбинация от нежни линии и светещи акценти създава ефирна аура – най-подходяща за произведение, свързано със Симонета.
Историята е пълна с неразгадани истории за хора, събития и изкуство. Връзките между Симонета Веспучи, Ботичели и Медичите се нареждат сред най-примамливо мистериозните.
