Благодарността е нещо повече от добри маниери – тя е основата на добрия характер, здравето и щастието
Изследванията показват, че практикуването на благодарност води до по-пълноценен живот. Според Harvard Health Publishing, положителните емоции, по-доброто здраве, по-голямата устойчивост и по-силните взаимоотношения са само част от ползите, които произтичат от редовното изразяване на признателност.
Дори когато благодарният и неблагодарният човек притежават едни и същи материални блага — красива къща, щастливо семейство, добро здраве — благодарните са по-съзнателни за всички хубави неща, които имат. Това им позволява да се радват истински на живота и на неговите благословии в много по-голяма степен.
Освен това, благодарността се признава като една от най-великите добродетели още от древни времена, когато Цицерон пише: „Искам да бъда украсен с всяка добродетел, но няма нищо, което мога да ценя по-високо от това да бъда и да изглеждам благодарен. Защото тази добродетел не само е най-великата, но е и майка на всички останали добродетели.“
Навиците за благодарност трябва да се формират още в детството, за да могат да разцъфнат в зрелостта. Ползите от благодарния начин на живот се проявяват рано и прокарват пътя към по-успешно и пълноценно съзряване.
Водещият изследовател на благодарността, Робърт Емънс, установява, че „децата, които на десетгодишна възраст са били по-благодарни от връстниците си, на четиринадесет години участват в повече обществени дейности и са по-социално интегрирани.
При толкова много добри „плодовe“, които могат да се пожънат от дървото на благодарността, родителите вероятно се питат как най-добре да я засадят в децата си още от ранна възраст. Ето няколко практически предложения.
Давайте личен пример
Най-важният начин да възпитате благодарност у децата си е самите вие да практикувате благодарност. Това е най-въздействащата стъпка, която родителите могат да предприемат.
Това, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Но както съм писал и преди, възрастните могат да укрепят собственото си чувство за благодарност по много начини – например като водят дневник на нещата, за които са благодарни, като се ангажират със смислени дейности и като се потопят в изкуство с висока стойност. И, разбира се, е важно родителите да изразяват тази благодарност гласно пред децата си.
Започнете с малки навици
Всяка добродетел изграждаме чрез повтарящи се действия, които с времето формират навици. В началото тези действия обикновено са съвсем малки, но те полагат основата за по-значими прояви на добродетел по-късно. Точно както е невъзможно да вдигнете 100 килограма, ако не започнете с 10, така и тренирането на благодарност започва с малки стъпки и с времето става все по-стабилно.
Най-простият начин да започнете – и това може да се прави дори с много малки деца – е да ги научите да казват „моля“ и „благодаря“. „Моля“, което идва от „ако обичаш“, напомня на децата, че не им се полага всичко, което желаят, и че желанията им не се превръщат автоматично в реалност. Често изпълнението на тези желания зависи от добрата воля на друг човек, обикновено възрастен, който прави жертва, за да помогне, дори и тя да е съвсем малка. Децата трябва да разбират, че хубавите неща в живота им са резултат от доброжелателността на другите и не им се дължат по право.
Връзката между „благодаря“ и благодарността е ясна; дори когато детето не мисли дълбоко за думата, самият израз постепенно го учи да не пренебрегва възрастния веднага щом той вече не е нужен за изпълнението на желанието му. Детето трябва да осъзнае, че дължи нещо в замяна – дълг от благодарност.
Друг прост начин родителите да започнат да възпитават навици за благодарност у децата си е да ги карат да пишат благодарствени картички до приятели и роднини, след като получат подарък. Времето, необходимо за съставянето на картичката, принуждава детето да помисли за човека, който се е потрудил да направи подарък.
Насърчавайте ги да мислят за другите
Освен писането на благодарствени картички, има много други начини да изградите у децата съзнание за другите, което задълбочава чувството им за благодарност. Изследванията показват, че децата, чиито майки обсъждат с тях емоциите на другите, са по-умели в поставянето в чужда позиция и в мисленето от гледната точка на другите. Това умение е ключово за развитието на емпатията, която от своя страна подкрепя благодарността. Когато осъзнаваме какво струва на някого да ни направи подарък или услуга, сме по-склонни да изразим признателност.
Съзнанието за другите е от ключово значение, защото децата (а често и възрастните) естествено са склонни да дават приоритет на себе си и на собствените си нужди и желания. В изследването си Емънс открива три ефективни начина да помогнем на децата да мислят за другите и за тяхната роля като „благодетели“ в живота на детето:
- Напомнете на децата, че добрите неща в живота им не са се случили случайно – те са били създадени умишлено от някого.
- Насърчете децата да обмислят от какво са се отказали другите по отношение на време, пари или удобства, за да им помогнат.
- Освен да са уверени в собствените си способности, на децата трябва да се напомня да разпознават кога получават външна помощ при извършването на нещо, като домашно или проект.
Разграничете нуждите от желанията
На своя сайт The Thoughtful Parent Ейми Уеб, която има докторска степен по човешко развитие и семейни науки, съветва родителите да обясняват на децата си разликата между потребности и желания. Питателната вечеря е потребност, докато поредното парче торта е желание. Децата много често не могат да видят разликата, ако това не им се обясни и не се упражнява.
Разбира се, колкото по-голямо е детето, толкова по-добре може да разбере тези понятия, но дори и съвсем малки деца могат да се запознаят с тях. Веднага след като малкото ни дете започна да говори и да иска неща, аз и жена ми настояхме да използва правилната формулировка: обикновеното „искам“ вместо „трябва ми“. Отново разграничението „искам/трябва ми“ помага да се намали чувството за егоцентрично право, което изглежда е вродено в човешката природа.
Правете заедно добри дела
Това предложение съчетава елементи от няколко предишни. То дава пример за благодарно поведение и също така насърчава децата да мислят за нуждите на другите.
Когато родителите участват дори в малки добрини заедно с децата си, те изпращат силно послание, че е приоритет да се грижим за нуждите на другите, а не просто да очакваме светът да се подреди около нашите собствени егоистични интереси. Независимо дали става дума за работа в благотворителна кухня, дарения за благотворителност или просто помощ на възрастен съсед, благотворителните дела затвърждават в съзнанието на децата необходимостта от грижата за другите. А когато даряват, те осъзнават колко много са получили (особено ако възрастните им го посочат). Това е корена на благодарността.
Понякога за родителите е изморително и обезсърчаващо да се опитват да възпитат благодарност у дете, което изглежда решено винаги да иска. Все пак това е една от най-важните задачи за родителите. Прилагането на стратегии като описаните тук, постоянно и с течение на времето, ще засили чувството за благодарност у детето – един от най-ценните подаръци, които родителите могат да му дадат. И един ден техните деца ще им бъдат истински благодарни за това.
