На информатиката или на човечеството?
Огромни картонени фигури на Бил Гейтс и Стив Джобс с леко усмихнати спокойни лица стоят изправени и хвърлят погледи към дивотиите на дебилизираното човешко общество в резултат на новите технологии.
„Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката“ е трети проект на режисьора Иван Пантелеев с актьорската трупа на Народния театър. В духа на „NEOдачници“ и „Капитал(на) грешка, отново в центъра на спектакъла стои Човекът днес, изправен пред предизвикателствата на времето, в което живее.
Спектакълът изследва възможни паралели между Индустриалните революции от XVIII и XIX век и стремглавото развитие на Нови технологии и непрекъснато усъвършенстващия се Изкуствен интелект. Надеждите и страховете, шансовете и заплахите, еуфорията и отговорностите, които произтичат от мащаба и мощта на този процес на глобална дигитализация.
Иван Пантелеев: „Трансформацията на една технологична индустрия в мощна институция, зад която стоят конкретни политически и икономически интереси, днес вече тържествува на политическата сцена. Агресивното разграждане на демократичната държавност, пренебрегването и незачитането на основни споразумения, които стоят в основата й, агресивното нарушаване на основни споразумения, върху които са били изградени правилата за съвместно съществуване в нашата човешка общност – всичко това е отражение на конкретни политически интереси. Интереси, които са тясно вплетени с икономическите интереси на големите технологични концерни. Краткият брак между Белия дом и „Тесла“ не беше по любов, той беше брак по сметка. Вечерите, които американският президент устройва в компанията на най-видните участници в дигиталните революции Appleq Microsoft, Meta, Amazone и т.н. – нямат за цел да утолят жаждата и глада. Те са седнали, за да се налапат, и което не могат да изядат, ще нахапят, за да не може да изяде някой друг. Подобно на Китай, в Америка дигиталната индустрия се сля с интересите на правителството и се превърна в държавна поръчка. Съревнованието за надмощие освобождава играчите от морални скрупули. По-силният ще победи и, както изглежда, за нас, европейците, остава ролята на бек-вокалисти, хорът, който тананика рефрена в песента… Една нелека задача, особено отнесена спрямо самочувствието и претенциите, които имаме. И колкото по-разединена Европа търси мястото си в тази игра, толкова по-малка и незначителна ще бъде ролята й. Правителството на Русия, подобно на това на Америка, работи усърдно зад кулисите за минимализирането на нашата роля – крият реквизит, плетат интриги, залагат игрови уловки, подобно на застаряваща примадона и антуража й от гримьорки и гардеробиерки в театъра. Игровата динамика или динамиката на играта трансформира както преките участници, така и зрителите. Именно тези трансформации са обект на моето внимание. Те се случват на всички нива и във всички сфери на човешки активности, без изключение.
Преди няколко дни (03.09.2025 г.) един по погрешка забравен микрофон на китайската държавна телевизия улови кратък разговор между двама големи мъже – Путин и Си Дзинпин, малко преди на приемат военния парад в Пекин по повод 80 години от края на Втората световна война. В записа първо се чува гласа на преводача, който препредава думите на Путин, че по-рано хората на 70 години са се смятали за старци, а днес те са почти деца. „Благодарение на развитието на биотехнологиите, човешките органи могат да бъдат трансплантирани непрекъснато и хората могат да се чувстват все по-млади и дори да постигнат безсмъртие“, добавя Путин. В отговор, Си Дзинпин, потвърждава оптимизма на Путин, позовавайки се на прогнози в обозримо бъдеще, когато удължаване на продължителността на човешкия живот до 150 години ще бъде реалност… С тези прогнози и въжделения за безсмъртие на Трансхуманизма ние се занимавахме преди 5 години във финалната сцена на представлението „Капитал(на) грешка“. Шокиращо е как тези текстове са проправили пътя си от Голямата сцена на Народния театър до голямата политическа сцена. Нас тогава зрителите ни аплодираха. Перспективата Путин и Сидзинпин предизвиква студена струйка пот, която бавно се стича по гърба ми“.
Актьорският състав е сполучливо подбран и представя успешно различни слоеве от обществото, всеки засегнат и объркан от независещите от него условия, в които го поставя съвременността.
Постановката дори прогнозира до къде би могло да доведе всичко това, отправяйки сякаш апел към всички нас да се събудим от заблудата и наивността.