Гражданите на Молдова в Русия де факто бяха лишени от право на глас, за разлика от съгражданите си в Западна Европа
Опозиционата коалиция „Победа“ с председател Илан Шор не признава резултатите от проведените на 28-ми септември парламентарни избори, съобщава руското издание ТАСС.

„Тези избори са нелигитимни. „Блок „Победа“ ще се бори за възстановяване на реалната воля на гражданите“, пише опозицията в своя Telegram-канал.
Те обръщат внимание на сериозните нарушения в предизборната кампания: блокиране на част от опозиционните партии да участват в изборите, натиск и заплахи към опозицията от страна на правоохранителните органи, както и всяване на страх у избирателите от страна на президентката Мая Санду. „
„Дори при такива явни фалшификации Партията на действието и солидарността загуби изборите в Молдова“, се казва още в заявлението.
Коалиция „Победа“ не беше допусната до изборите, а срещу обединилите се в нея партии „Победа“, „Възраждене“, „Шанс“, „Силата на алтернативата и спасението на Молдова“ е започната процедура по разпускането им. Инициативата по забраната е общо действие на правосъдното министерство, Централната избирателна комисия и Службата по информация и безопасност. Според тях участието на Шор във формирането на опозиционния бло е пряко продължение на дейността на партията му „Шор“, която молдовският съд обяви за незаконна през 2023 г. В предизборната кампания активисти на блока бяха задържани, а домовете им – обискирани.
Другото опозиционно обединение, Патриотичен блок, което бе допуснато до изборите, също разкритикува организацията на изборите и заяви, че ще „търси справедливости в с протести на улицата и с жалби в съда“. Патриотичният блок се състои от партията на социалистите, с председател бившият президент на Молдова Игор Дидон, партията „Бъдещето на Молдова“, начело с бившия премиер Йон Кику, партия „Грабдански конгрес“ и комунистическата партия. Коалицията успя да спечели 26 места. Партията на Мая Санду получи 55 места, проевропейската колиция „Алтернатива“ – 8, „Нашата партия“ и „Демокрация у дома“ – по 6.
Основното обвинение от страна на Русия беше, че гражданите на Молдова, намиращи се на нейна територия, са всячески възпрепятствани да гласуват. Открити са само две секции – в Москва, а в Русия живеят също толкова молдовци, колкото и в Западна Европа. За сравнение: в чужбина са подадени общо 266 082 гласа, като в Русия в двете секции са успели да гласуват 4109 души. Също така три пъти е съкратен броят на секциите в Приднестровието, където живее рускоезичното население на Молдова.
Как гласуваха българите в Молдова?
В регионите, населени предимно с бесарабски българи и гагаузи (Тараклия и Гагаузия), между 70 и 80% от гласовете са за Патриотичния блок, а партията на Санду получава под 10%. Основната политическа нагласа на бесарабските българи е скептична към европейската интеграция и ориентирана към по-добри връзки с Русия. Според изследване, направеноот Александър Ламбов, докторант по политология в УНСС, с фокус групи в Тараклия, евроскептицизмът на молдовските българи има две причини: първата са консервативните ценности и силното неодобрение към толерирането на LGBT движенията в ЕС; а втората – икономическите трудности на Молдова през последните години, които се свързват с ограничаването на търговията с Руската федерация.
Интересен пост пусна в деня на изборите в Телеграм основателят на социалната мрежа Павел Дуров.
Преди около година, докато бях в Париж, френските разузнавателни служби се свързаха с мен чрез посредник с молба да помогна на молдовското правителство да цензурира определени Telegram канали преди молдовските президентски избори.
След като прегледахме каналите, маркирани от френските (и молдовските) власти, идентифицирахме няколко, които очевидно нарушаваха нашите правила и ги премахнахме. След това посредникът ме информира, че в замяна на това сътрудничество френското разузнаване ще „каже добри неща за мен“ на съдията, който е разрешил ареста ми миналия август.
Това беше неприемливо на няколко нива. Ако агенцията наистина се е обърнала към съдията, това представляваше опит за намеса в съдебния процес. Ако не, а те само твърдяха, че го правят, тогава те ефективно използваха моя легален статут във Франция, за да повлияят на политическите процеси в Източна Европа – наблюдавахме същия модел в Румъния.
Скоро след това екипът на Telegram получи втори списък с „проблемни“ молдовски канали. За разлика от първия, почти всички тези канали бяха легитимни и напълно отговаряха на нашите правила. Единствената им обща характеристика беше, че изразяваха политически позиции, неприемливи за френското и молдовското правителство.
Отхвърлихме това искане. Telegram е ангажиран със свободата на словото и няма да премахва съдържание по политически причини. Ще продължа да разобличавам всеки опит за натиск върху Telegram да цензурира нашата платформа. Бъдете на линия.“
„Европа вече не вярва в собствената си демокрация. Русия единствена все още вярва в европейската демокрация“, коментира изборите в Молдова руският мислител Александър Дугин.
На 1-ви октомври в ефира на радио „Спутник“ говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че следващото преследване в Молдова ще бъде срещу православната църква. Тя очаква това да започне съвсем скоро. „Можете да започнете обратното броене“, каза Захарова.