Френският президент Еманюел Макрон заяви, че екипажът е извършил „много тежки нарушения“, след като корабът бе свързан с нахлувания на дронове над Дания
Френската полиция арестува капитана и старшия помощник на петролния танкер „Боракай“ (Boracay). Френският президент Еманюел Макрон твърди, че корабът е част от руския „сенчест флот“ и е свързан с инциденти с дронове над Дания и Норвегия.
Стефан Келенбергер, прокурор на пристанищния град Брест в Западна Франция, обяви на 2 октомври, че двамата членове на екипажа са задържани от поне 1 октомври.
Келенбергер съобщи, че е открито предварително разследване заради „отказа на екипажа да сътрудничи“ и „неуспеха да обоснове националността на кораба“. Разследването започна след сигнал от Атлантическата морска префектура към френските правни органи.
На 1 октомври Макрон заяви, че екипажът на „Боракай“ е извършил „много тежки нарушения“, след като корабът бе свързан с навлизането на дронове над Дания.
Летищата в Копенхаген и Осло трябваше да бъдат затворени на 22 септември заради забелязани дронове. На 25 септември Дания обяви, че обмисля дали да се позове на член 4 от Договора за НАТО след нови нахлувания на дронове във въздушното й пространство, които засегнаха и военни бази.
На 2 октомври френският премиер Себастиен Лекорну написа в X: „Благодаря на нашите морски командоси и екипажите на френските военноморски сили, които се намесиха този уикенд на борда на танкер от руския сенчест флот. В момента той е на котва край Сен-Назер като част от държавното разследване.“
Според уебсайта Marine Traffic „Боракай“ е плавал с крайна дестинация петролната рафинерия „Вадинар“ в Индия, която Европейският съюз санкционира през юли за закупуване на руски петрол.
От Marine Traffic съобщиха, че корабът е известен и като „Пушпа“ (Pushpa) и плава под флага на Бенин.
Според Marine Traffic „Боракай“ напуска руския петролен терминал в Приморск близо до Санкт Петербург на 20 септември. Миналия уикенд преминава през Балтийско море и около Дания, а сега е закотвен край пристанището Сен-Назер в Западна Франция.
Макрон, който присъства на срещата на върха на лидерите на ЕС в Дания, похвали действията на френската полиция: „Добре е, че тази работа беше свършена и успяхме да го спрем.“
„Този екипаж извърши много тежки нарушения, затова има съдебно производство по случая“, каза той.
Френският президент заяви, че инцидентът подчертава реалността на явление, което Франция „описва и осъжда от дълго време“.
„Печално известният сенчест флот“
Той заяви, че между 600 и 1000 кораба от „печално известния сенчест флот“ транспортират руски петрол въпреки санкциите, наложени след нахлуването в Украйна през февруари 2022 г.
Смята се, че това е индустрия на стойност десетки милиарди долари.
Русия разширява сенчестия си флот от няколко години, но миналата година опасенията се засилиха, след като някои от тези кораби бяха свързани с поредица инциденти, засягащи подводната инфраструктура.
Миналия месец Нир Айалон, основател и главен изпълнителен директор на израелската фирма за морска киберсигурност Cydome, каза пред The Epoch Times, че операторите на кораби, включително от сенчестия флот, често използват GPS подвеждане, за да прикрият местоположението или самоличността си.
Той каза, че съществуват около 1000 „сенчести кораба“ и добави: „Очевидно техните данни са манипулирани. Знаем, чe това не са реални данни или че не са регистрирани.“
През декември 2024 г. Германия, Дания, Великобритания и още девет европейски държави се договориха за мерки за „разстройване и възпиране“ на руския сенчест флот.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 1 октомври, че няма информация за кораба, но добави, че руските военни понякога трябва да действат, за да възстановят реда, когато чужди държави предприемат това, което той определи като „провокативни действия“.
Руските кораби, заминаващи от пристанища в Балтийско море като Приморск, могат да достигнат открито море само като преминат през проливите между Дания и Швеция, известни като Категат.
Според Копенхагенския договор от 1857 г. международното право забранява спирането на кораби при преминаването им през проливите.
Тази клауза се спазваше стриктно по време на Студената война, когато съветски подводници и бойни кораби преминаваха през проливите по пътя си към открито море.
The Associated Press и Reuters допринесоха за този материал.
