Момчил Карамитев: Да бъдеш българин е привилегия
Зъзнещи в подранилия студ, софиянци и гости на столицата ще могат да притаят дъх в най-старото кино в София – „Влайкова“, за да проследят един очарователен пътепис – документалния филм на Момчил Карамитев „По стъпките на предците ни в Окситания“. Авторът, оператор и режисьор ще им подари прожекцията на 9 октомври от 20:00 ч.
Филмът, създаден през 2016 г., ни води на поклонническо пътуване с българска група във Окситания (Франция) по места, свързани с историята на катарите – продължители на Богомилството, което идва от Българя 200 години преди появата на катарите и катаризма.
„Това е един пътепис за малко известно българско присъствие в Западна Европа. Не бях чел и не знаех, че има връх Бугараш. Не знаех, че в изграждането на един замък са участвали 4 български посветени от онова време – средновековни хора, посветени свещеници. Не знаех, че град Тулуза е бил започнат и изграден от българи от Средновековието. Основното във филма е българският дух. Как е навлязъл в Западна Европа и какво всъщност е създал българският дух в Европа. Носим го всички ние, които имаме привилегията да бъдем родени тук и да се назоваваме българи. Това е частица от нас в Западна Европа, за която не се говори и не се пише нито от нас, нито от западните историци“, казва Момчил Карамитев.
Той нарича българският дух едно ново начало. Едно разбиване на средновековните представи и догми. „Създаване, изграждане на крепост върху едни скали. Кой си е мислил изобщо тогава да направи такова нещо? Това е представяне на един нов начин на поведение, на въздържание.“
Твърди, че западният свят знае за направеното от българите. „Един от първите в наше време, говорещи за това, е Лесли Брокит, американец, който пише за България, една от първите успяващи протестантски страни. Германският летописец Йоханес Авентинус и др. Има хора, които са писали на тази тема. Но, за съжаление, знаем, че политиката е навлязла във всяко ъгълче от живота и вярвам, че по политически причини (не виждам друго оправдание) не се говори открито за тези неща и те не се популяризират.“
Икономическият фактор за това мълчание според Момчил Карамитев е, че хората, посещаващи тези места, търсят лъскави, вече пропагандирани неща. „Ако отидете в Италия, веднага ще ви изпратят да видите фонтана Ди Трели. Ако някой ви попита за нещо, свързано с България, аз веднага ще ви кажа къде се намира гробът на Парчевич. Но някой говори ли за гроба на Парчевич в Италия?…“
„По стъпките на предците ни в Окситания“ донася на Момчил Карамитев награда за режисура и множество международни награди включително в Лос Анджелис, Азия и Ванкувар-Канада.
„Изненадан бях, че американците проявиха толкова голямо внимание към филма. Те са проверили и са установили, че онова, за което говоря, е вярно. Ето защо филмът получи толкова награди“, споделя още той.
Нека извървим заедно стъпките на предците ни в Окситания, за да събудим българския дух в нас!
