Научете как да засаждате, прибирате и се наслаждавате на чесъна, докато обогатявате храната и укрепвате имунитета на семейството си.
С приближаването на грипния сезон една проста съставка може да подобри както вкуса на храната ви, така и здравето ви: чесънът. Отдавна ценен като природно лечебно средство за всичко – от борба с рака до регулиране на кръвната захар, чесънът е практичен начин да обогатите готвенето си с вкус, като същевременно подкрепите имунната си система.
Точно сега е моментът – засадете го късно есента, добавете го в любимите си яхнии и го дръжте наблизо като природен помощник през студените месеци.
Тази статия ще ви запознае с различните видове чесън и кои са най-подходящи за вашия район. Ще ви обясни процеса на отглеждане, прибиране и съхранение на чесъна – и как да складирате луковиците правилно.
Отглеждане на чесън
Мелиса Норис, водеща на подкаста Pioneering Today, се занимава с градинарство от дете заедно с родителите си и продължава през целия си възрастен живот. Тя консервира храна чрез стерилизиране, ферментиране, сушене и замразяване – и приготвя над 400 буркана годишно.
„Засаждам чесън есента, обикновено през октомври тук в Тихоокеанския северозапад, след първия слана, но преди да замръзне земята. Това дава време на скилидките да се вкоренят преди зимата“, разказва Норис пред The Epoch Times.
Тя насърчава всички да опитат отглеждането на чесън, защото е много лесно и възнаграждаващо. Има обаче няколко неща, на които трябва да се внимава, добавя Норис. Най-важното е да се избегне „мокрият корен“ – когато скилидките стоят във вода без добро отводняване.
„Ако почвата ви е тежка глина, помислете за издигането на лехите или добавяне на мулч, за да предотвратите гниенето на луковиците. Добър четирисантиметров до шестсантиметров слой сламен мулч също помага срещу студените периоди“, казва Норис. Най-подходяща е добре дренирана, плодородна почва.
Общото правило гласи: засаждайте чесъна няколко седмици след първия слана. Ако температурите са още твърде високи, скилидките може да поникнат преждевременно. Прекаленото бавене обаче също е вредно, защото кореновата система трябва да се установи преди замръзването на земята. Чесънът също се нуждае от студен период, наречен вернализация, за да образува правилни луковици.
Разстоянието между растенията също е важно. Всяка скилидка се нуждае от около 15 на 15 сантиметра, макар че много градинари оставят малко повече място и разполагат редовете на 15 до 30 сантиметра разстояние. Това осигурява достатъчно пространство за добро развитие на луковиците.
Засадете всяка скилидка с острия край нагоре, на дълбочина около 8-10 сантиметра (15 сантиметра за слонски чесън). Покрийте с 8-10-сантиметров слой слама, който също потиска плевелите през пролетта. След това просто оставете чесъна да расте сам до прибирането следващото лято. Чесънът е благодарна култура за начинаещи, защото практически се грижи сам за себе си през целия вегетационен период.
Видове чесън: с мека и твърда шийка
Чесънът се дели на две основни групи: с мека и твърда шийка. Основните разлики са в условията за отглеждане, структурата, срока на съхранение и вкуса.
Аарон Стийл, специалист по земеделие и природни ресурси в Държавния университет на Айова, е писал обширно за домашното отглеждане на чесън.
„Най-забележимата разлика между чесъна с твърда и мека шийка е, че чесънът с твърда шийка има твърдо централно стъбло в луковицата, докато меката шийка няма“, обяснява Стийл пред The Epoch Times. „Чесънът с твърда шийка обикновено има по-малко, но по-големи скилидки, които са отлични за печене. Някои готвачи твърдят, че скилидките се белят по-лесно, а вкусът е по-богат и сложен в сравнение с видовете с мека шийка.“
Градинарите трябва да отчитат и климатичните различия при отглеждането на чесън.
„Повечето северни градинари отглеждат видове с твърда шийка, а южните – с мека шийка“, казва Стийл. Чесънът с твърда шийка понася по-добре студения климат, докато сортовете с мека шийка често се затрудняват да преживеят зимата.
Едно допълнително предимство на видовете с твърда шийка е, че произвеждат чеснови стрелки – извити стъбла, които могат да се берат и консумират. Стрелките стават вкусно песто или туршия и са също толкова добри нарязани в задушени ястия или сотета.
Чесънът с мека шийка има собствени предимства, отбелязва Стийл, особено по-дългия срок на съхранение. Затова чесънът с мека шийка най-често се среща в хранителните магазини.
„От гледна точка на градинарството видовете с твърда шийка обикновено се засаждат есента и презимуват“, казва той.
Стийл отбелязва, че чесънът с мека шийка може да се засажда през пролетта или есента, но често се затруднява в по-студен климат и може да не достигне пълна зрялост при пролетно засаждане. Видовете с твърда шийка се справят по-добре в студените райони, защото се нуждаят от зимно захлаждане, за да образуват правилни луковици – процес, който не винаги се случва в топлите области.
Все пак градинарите не трябва да се чувстват ограничени. „Ако копнеете за видовете, които не можете да отглеждате, все още можете да постигнете успех с добър избор на сортове“, казва Стийл. „Някои меки видове се отличават със зимоустойчивост, а някои твърди видове като са известни с толерантността си и добрата продукция дори в южната жега.“
При засаждането на чесън най-безопасно е да купувате посадъчен материал, а не да използвате купени от магазина скилидки. Някои видове чесън може да не са подходящи за вашия климат, а някои луковици са обработени срещу покълване – процес, който помага за съхранението, но кара засадените скилидки да гният вместо да растат.
Слонски чесън
Слонският чесън не е истински чесън, а по-скоро принадлежи към семейство Праз. Наричан още „гигантски чесън“, той е любимец на много градинари заради сегментираните луковици, три до четири пъти по-големи от обикновения чесън. Подобно на видовете с твърда шийка, слонският чесън изисква студен период за правилно развитие.
Вкусът му е много по-мек, което го прави предпочитан за салати, дресинги и други сурови ястия. Вкусен е и печен цял на фурна.
Прибиране, съхнене и складиране на чесъна
В Тихоокеанския северозапад Норис обикновено прибира чесъна през юли. Тя посочва няколко прости белега, по които да разберете кога чесънът ви е готов.
„При твърдата шийка това е когато долните две-три листа са пожълтели, но горните все още са зелени. При меката шийка – когато 90 процента от стъблата са легнали“, обяснява тя.
След прибирането луковиците на чесъна трябва да съхнат.
При видовете с твърда шийка това става чрез полагане на луковиците върху решетки за въздушно съхнене или окачване на проветриво място за около три-четири седмици. Използването на вентилатор може да съкрати процеса до около две седмици.
Видовете с мека шийка съхнат по различен начин. „Правя плитки от чесъна и ги окачвам направо в кухнята – едновременно практично и красиво“, казва Норис.
Някой веднъж каза, че тайната съставка в кухнята е любовта. Аз бих добавила, че това е и чесънът. Случвало ли ви се е да сложите тиган на котлона, да добавите зехтин и смачкан чесън и да чуете възхищението, докато маслото бавно се нагрява и изпълва кухнята с прекрасния си аромат? Семейството ми често пита какво вкусно готвя, макар че в тигана има само чесън, който цвърчи в маслото.
Независимо дали купувате чесън от магазина или го отглеждате в собствената си градина, кулинарните му и здравословни ползи са неоспорими. Препоръчвам ви да опитате – няма да съжалявате.
