Една таблетка може да предпази кожата ви от изгаряне, но прекаленото излагане на слънце може да има и други последствия
Някои хранителни добавки може да помогнат за предотвратяване на зачервяването на кожата, но прекаленото излагане на слънце все пак може да доведе до други промени, които крият рискове за здравето.
Организмът използва кожата, за да си набавя витамин D чрез излагане на слънце, и разполага с естествени механизми за защита от прекомерното му въздействие. Затова тя е добре приспособена към слънцето. Въпреки това кожата може да натрупа увреждания, ако е изложена на твърде много слънце. Рандомизирано проучване установява, че хората, приемали добавки за слънцезащита през устата, са се нуждаели от по-голямо излагане на ултравиолетови (UV) лъчи, преди да развият видимо зачервяване. Изследователите обаче не откриват значително намаляване на измерения от тях маркер за увреждане на ДНК.
Тези добавки изглежда осигуряват известна защита, защото кожата не се зачервява толкова лесно, но означава ли това, че вече не трябва да се тревожите от прекомерното излагане?
Зачервяването не е равнозначно на увреждане
Рандомизирано проучване, публикувано в Photochemical & Photobiological Sciences, изследва как 50 здрави възрастни с по-светли типове кожа реагират на UVA лъчение. В продължение на 30 дни половината от тях приемат добавка, съдържаща 480 мг екстракт от Polypodium leucotomos – тропическа папрат, заедно със зелен чай и бета-каротин. Другата половина приема по 2000 мг никотинамид – форма на витамин B3, дневно.
И двете групи се нуждаят от около 26% по-голямо излагане на UVA лъчи в сравнение с периода преди приема на добавките, за да се появи видимо зачервяване. Изследователите обаче не откриват значително намаляване на тимидиновите димери – маркер за увреждане на ДНК, свързано с UV лъчението, измерен в кожни биопсии и урина.
Видимото зачервяване отразява възпалителната реакция на кожата към UV лъчението, но увреждането на ДНК може да настъпи и без зачервяване. Забавянето на зачервяването не означава непременно защита от клетъчните увреждания, които могат да допринесат за развитието на рак на кожата.
„Това ни показва, че намаляването на видимото слънчево изгаряне не означава непременно, че предотвратяваме увреждането на ДНК“, казва пред The Epoch Times д-р Марен С. Лок – сертифициран дерматолог, хирург с допълнителна специализация по метода на Моос и основател на Carlyle Dermatology.
Двата основни вида UV лъчение увреждат кожата по различен начин. UVB лъчението, което е главната причина за слънчевото изгаряне, може директно да увреди ДНК. UVA лъчението прониква по-дълбоко в кожата и допринася за преждевременно стареене, оксидативен стрес и увреждане на ДНК. И двата вида увеличават риска от рак на кожата.
Слънцезащитните продукти и облеклото блокират, отразяват или поглъщат UV лъчите, преди да достигнат кожата. Добавките за перорален прием не правят нищо от това, посочва Лок. Вместо това Polypodium leucotomos може да намали възпалението и да помогне за неутрализирането на част от вредните молекули, които се образуват при излагане на UV лъчи.
Проучването има няколко ограничения. То включва едва 50 участници с по-светли типове кожа, така че резултатите може да не важат за всички. Изследователите измерват и само един конкретен маркер за увреждане на ДНК, а не всички възможни форми на увреждане, свързано с UV лъчите. Те не изследват екстракта от Polypodium leucotomos самостоятелно. Участниците приемат Heliocare Advanced – продукт, който съдържа също зелен чай и бета-каротин с антиоксидантни свойства.
„Когато в дадено проучване се използва продукт с множество съставки, е много трудно да се установи какво всъщност е подействало“, казва пред The Epoch Times Лорън Харис-Пинкъс, дипломиран диетолог. Тъй като съставките се приемат заедно, изследователите не могат да определят каква част от намаляването на зачервяването се дължи само на Polypodium leucotomos.
Какво показват предишните проучвания при хора
Резултатите от неотдавнашното изследване потвърждават по-ранни данни. Клинично проучване от 2025 г. оценява ефектите от излагането на UVB лъчи при 47 участници. След 30 дни прием на 480 мг Polypodium leucotomos дневно участниците се нуждаят от около 29% по-голямо излагане на UVB лъчи, за да се появи видимо зачервяване. Отново изследователите не откриват статистически значимо намаляване на маркера за увреждане на ДНК, измерен в кожни биопсии или урина.
Систематичен преглед от 2025 г. на 47 изследвания при хора върху хранителни добавки за слънцезащита, приемани през устата, установява най-обнадеждаващи резултати при каротеноидите – растителни пигменти като бета-каротина, полифенолите – растителни съединения, съдържащи се в храни като чая и какаото, и Polypodium leucotomos. И двете проучвания обаче са малки и краткосрочни, а подходящите дози остават неясни.
B3: витаминът с данни за рака
За разлика от други добавки за слънцезащита през устата, изследвани главно за ефекта им върху зачервяването и уврежданията, свързани с UV лъчите, никотинамидът – форма на витамин B3, е тестван и за способността му да предотвратява появата на нови случаи на рак на кожата.
В рандомизирано проучване от 2015 г., публикувано в The New England Journal of Medicine, 386 възрастни с анамнеза за множество немеланомни ракови заболявания на кожата получават никотинамид или плацебо в продължение на 12 месеца. При участниците, които приемат по 500 мг два пъти дневно, се развиват средно 1,77 нови случая на рак на кожата на човек спрямо 2,42 в групата с плацебо – с 23% по-нисък процент след статистическа корекция. Ползата обаче не се запазва през шестте месеца след прекратяването на лечението.
Никотинамидът може да помага на кожните клетки да възстановяват уврежданията на ДНК, свързани с UV лъчите, като подпомага производството на клетъчна енергия. Той може също да противодейства на отслабването на имунната защита на кожата, причинено от UV лъчението.
„Ключовата разлика е в това какво действително са измерили изследователите“, посочва Лок. Никотинамидът е проучван за въздействието му върху новите случаи на рак на кожата, докато изследванията на Polypodium leucotomos до голяма степен са се фокусирали върху зачервяването, възпалението и други маркери за увреждане, свързано с UV лъчите.
Тези резултати се отнасят за конкретна популация с висок риск. Те не показват, че всеки трябва да приема високи дози витамин B3, за да предотврати рак на кожата. Проучването от 2015 г. използва 1000 мг дневно, в сравнение с 2000 мг дневно в проучването от 2026 г., а тъй като изследванията измерват различни показатели, дозите не са взаимозаменяеми.
Кой трябва да обмисли прием на добавка?
Polypodium leucotomos е показал ползи срещу предизвиканото от слънцето зачервяване в някои проучвания при хора, но изследователите не са стигнали до заключение, че предотвратява рак на кожата или осигурява същата защита като слънцезащитните продукти. В изпитванията се използват конкретни формули и дози, които може да не съответстват на продуктите по магазините.
Тези продукти може да си струва да бъдат обсъдени с дерматолог от хора, които прекарват много време на открито, имат кожни състояния с чувствителност към слънцето или проблеми с пигментацията, като мелазма – кожно състояние, което причинява тъмни петна от промяна в оцветяването, често по лицето, посочва Лок. Тя препоръчва медицинска консултация на хора с анамнеза за рак на кожата, фоточувствителност или прием на лекарства, които повишават чувствителността към слънчева светлина.
Бременните и кърмещите жени, както и децата, също трябва да се консултират със здравен специалист, тъй като данните за безопасността при тези групи са ограничени.
Храни за кожата
Изследователите проучват и богати на каротеноиди и полифеноли храни за въздействието им върху увреждането на кожата, свързано с UV лъчите. Харис-Пинкъс определя защитния им ефект като „измерим, но малък“ и недостатъчен за защита при продължително излагане на слънце.
Тя препоръчва средиземноморски тип хранене, богато на каротеноиди и полифеноли – растителни съединения, които може да помагат за защитата на кожните клетки от оксидативен стрес. Сготвените домати и динята осигуряват ликопен – каротеноид, проучван за потенциала му да намалява уврежданията на кожата, свързани с UV лъчите. Други източници са морковите, сладките картофи и тъмнозелените листни зеленчуци, както и богатите на витамин C цитрусови плодове, ядките и семената, които осигуряват витамин E.
„Пълноценните храни съдържат комплекс от съединения като каротеноиди, полифеноли, витамини C и E и фибри“, казва Харис-Пинкъс, „които могат да подкрепят естествените защитни механизми на кожата“.
Макар че някои изследвания показват, че тези хранителни вещества осигуряват известна защита от слънцето, те може да не заменят други, по-добре проучени форми на слънцезащита.
Най-важното
Фотозащитните добавки са развиваща се област на изследване, но по-слабото зачервяване не означава по-малко увреждане и те не предотвратяват рака на кожата. Слънцезащитата, включително слънцезащитни продукти, защитно облекло и престой на сянка, остава най-ефективният вариант за хората, които се нуждаят от нея. Някои съставки в слънцезащитните продукти изискват допълнителни изследвания за безопасността им. Минералните слънцезащитни продукти, съдържащи цинков оксид или титанов диоксид, имат най-добре установения профил на безопасност.
Хората не трябва да избягват пребиваването на открито, за да защитят кожата си, посочва Лок. Времето навън подпомага физическата активност и цялостното благосъстояние. Слънчевата светлина е и източник на витамин D, който можем да си набавим също от храната и добавките.
„Целта не е да избягваме престоя на открито, а да му се наслаждаваме, като същевременно защитаваме кожата си“, казва Лок.
