Изложба на икони, рисувани от сребърна световна медалистка по силов трибой, писателка и правнучка на именития български композитор Марин Големинов, беше открита в Централни хали, София
Запознаваме се на 23 октомври по време на откриването на изложбата й в софийските Централни хали. Събитието е част от фестивала „Музикални зографи“. Впечатлена от изразителните изображения на християнски светци и разказите на библейски сюжети върху дърво и платно, търся художника им. Представя ми се ефирна русокоса девойка със сини очи, безплътна сякаш. Това е 22-годишната Катерина Кацарова.
Споделя, че успешно интегрира и балансира две основни страсти в живота си – силов трибой и иконография, като всяка от тях играе допълваща роля за физическото, менталното и духовното й развитие. Как успява да съвмести тези на пръв поглед различни занимания в интензивно ежедневие и академични стремежи, ми се иска да узная от разговора ни.

„Силовият трибой активира нервната система и духа, провокирайки физическо развитие и сила, а иконографията служи за успокояване на нервната система и духа, осигурявайки възстановяване и ментална почивка“, казва Катерина Кацарова. Тази синергия е в основата на нейното ежедневие и поддържа баланса й.
През последните 6 години всеки ден става в 6 сутринта. Денят ѝ включва сутрешна тренировка, учебни занятия в Националната спортна академия (НСА), където е четвърти курс, специалност „Треньор по силов трибой“ във Факултета по спорт, втора тренировка и няколко часа рисуване.
Занимава се специфично с иконография от 4 години, но рисува от 10-годишна възраст, когато започва с копия на руски академични рисунки.
Учи в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София, специалност „Графика“, но впоследствие измества фокуса си изцяло към живописта.

През 2018 г. печели първа награда на международен академичен конкурс за портретна рисунка на Московската академия за изящни изкуства с портрет на сестра си.
Академичните й рисунки постепенно еволюират в иконографски, а по-късно и в икони върху дърво.

Катерина започва интензивни силови тренировки на 13-годишна възраст, мотивирана от честите изкълчвания на дясното си рамо (вроден синдром). Започва с упражнения със собствено тегло, след което преминава към тренировки във фитнес зала. Оттогава тренира ежедневно. През последните 5 години – по високочестотна съветска методика.
Изучава руски методични трудове – на Борис Шейко и Асколд Суровецкий – и разработва своя собствена интерпретация на високочестотното трениране. Представя свои научни разработки по темата на конференции, включително „Методология на високочестотното трениране с вариативност на натоварванията на дневен принцип“ на научна конференция по тежка атлетика в НСА през 2024 г.

Академичните й стремежи са да изучава биохимия, заради силния интерес, който проявява към тази специалност, и връзката й с адаптационните процеси, възстановяването и тренировките в спорта.
Иконите на Катерина впечатляват със силна изразителност на изобразените светци. Казва, че постига това, като мислено преживява сюжета от житието на святата личност или нейните изпитания, визуализирайки ги като филм. Допълнително практикува аскеза – духовна, мисловна и сетивна – по време на рисуване, изчиствайки съзнанието си, за да създаде бистро изображение, което да надхвърли плътта.
Избира сюжети, водейки се от своите чувства, настроение, степен на почит към определен светец и личната си нужда от молитва.
„Търся уроци и поуки за душата от страданията на мъченици и светци, независимо дали житейският им период е щастлив или нещастен. Колорита подбирам според композицията на иконата; многофигурните композиции често включват повече студени нюанси. Смесвам иконографския колорит на византийската иконопис с колорита от високия Ренесанс, по-конкретно Тициан и Веронезе“, признава.

Тази концепция е резултат от голямото ѝ уважение към Ренесанса и години на копиране на рисунки и картини на майстори като Леонардо, Микеланджело, Рафаел, Веласкес и Рубенс. Целта е да свърже ренесансовия колорит с иконографския стил – амбициозна задача, която все още разработва.
Преобладаващата техника в иконографията на Катерина е традиционна темпера върху дърво. Макар и не често, използва 24-каратова позлата в някои от творбите си, например в иконата на Архангел Михаил. „Не разчитам на позлата, зъмба или инкрустации толкова много, колкото други опитни иконописци“, казва още тя.
Експериментирала е със смесване на акрил с темпера и с използване само на темпера без много лакове и обогатяващи текстурата агенти.

Описва стила си като „монолог на цвета“, подчертавайки централната роля на цвета в творбите си.
Катерина е първата в рода си с кариера на художник и иконограф, макар че прадядо й, известният композитор Марин Големинов, е проявявал голям интерес към визуалното изкуство. Големинов е работил със знаменития живописец Цанко Лавренов над сценографията за танцовата драма “Нестинарка”, но въпреки това не е имал активна дейност в сферата на изобразителното изкуство.
Художничката е убедена, че всички вярващи се облагодетелстват от иконите, независимо дали имат пряк достъп до изкуството или интерес към него:
„Една истински духовно изградена икона може да провокира съвест и да подтикне зрителя към размисъл за собствените му дела и мисли. Тази полза преминава отвъд етнос, възраст, култура и дори религия“, отбелязва тя, като се позовава на примера със Свети Павел.
Споделя, че е дълбоко вярваща още от детството си и че продължава да се стреми ежедневно към праведен начин на живот.
Катерина произхожда от музикантско семейство – майка ѝ, Лили Големинова, е пианистка, а баща ѝ, Тодор Кацаров, е композитор с европейски успех и трикратен финалист на фестивала „Златния Орфей“. Въпреки това музиката, с която се е занимавала от първи до седми клас, не е предизвикала у нея пламенна страст. В нея не е откривала „бягство от реалността“.
Предпочитала литературата. Любимата ѝ настолна книга е „Изповеди“ на Марк Аврелий, от която и днес черпи мъдрост. Излизането на сцена за трибои или изложения я влечало повече от пеенето.

Катерина е родена в Монреал, Канада, където е живяла два пъти (до 3-годишна възраст и по време на втори клас) и притежава канадско гражданство. Спомените ѝ от Канада са свързани с красива природа, и дълги разходки в чистия парк Ангриньон .
Въпреки това, тя категорично възприема България за своя родина и пристан, заявявайки, че не би живяла постоянно в друга държава, заради богатите културни напластявания и уникалните исторически вибрации на територията ни.
Катерина е изобразявала Архангел Михаил многократно, често в големи картини и икони. За нея той е ключов символ на борбата със злото, мощно олицетворение на християнската добродетел и триумф на безплътността над плътта. Сред творбите й, представени в изложбата в Централни хали е нова икона, озаглавена „Св. Архангел Михаил мъчи душата на богатия/грешния“, вдъхновена от стенопис в Рилския манастир от 1876 г.
Напоследък разработва и сюжети с други ангели, като Гавриил, когото описва като по-различен, по-мек и светъл, и това е нова, по-живописна посока в творчеството й.
Многостранна е кариерата на Катерина. Наред със спортните занимания и иконографията, тя разказва и за своите литературни постижения и награди:
През 2022 г. печели наградата на програмата Oxford Immerse Education International за есе на тема „Значението на изкуството за развитието на цивилизацията“. За написването му използва знания от културологични трудове като „Цивилизацията“ на Кенет Кларк и книгите на Зенон Кошидовски за Стария и Новия Завет, за връзката им с изкуството, културата и човешката психология.
Носител е на множество първи награди от национални литературни конкурси за есе.
През 2022 г. издателство „Бард“ издава нейна хорър новела в сборник, за което е отличена с наградата „Най-добър млад автор“.
Издателство „Виа“ издава сборник с нейни мемоари от Варна, представляващи импресионистични спомени и интерпретации на места от града.
Възхищава се силно на модернизма:
„Особено съм повлияна от колорита на фовистите. Любимите ми художници са Матис и Андре Дерен, заради техния революционен и чист цвят“.
Сред любимите ѝ писатели – модернисти, са Кафка с „Метаморфозата“ и „Процесът“, Джеймс Джойс с „Одисей“ и Бийт поколението, особено Джак Керуак, заради „постоянния поток на съзнание“, който тя понякога прилага и в собствените си творби.
В края на нашия разговор я питам какво й се иска да предаде чрез своите произведения и изложби.
„Че ценностите, цветът и целта са вечни“, отговаря.

Иконите на Катерина Кацарова ще бъдат в Централни хали, София, до 2 ноември.
На своята фейсбук страница Katya Katzarova тя ги излага щедро, за да могат всички да им се наслаждават.


















