„Медиите имат влиянието, а ние – надеждата, че светът няма повече да мълчи.“
Към Част II
За пряка причина за избухването на войната в Судан през 2023 г. се приема конфликтът относно интегрирането на силите. Напрежението ескалира между Суданските въоръжени сили (армията), водени от генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, и Силите за бърза подкрепа (СБП), водени от генерал Мохамед Хамдан Дагло („Хемети“), относно начина и графика за интегрирането на СБП в редиците на армията. Тази интеграция беше ключов елемент от Рамковото споразумение, подписано през декември 2022 г., което имаше за цел разрешаване на политическата криза и преход към гражданско управление. Двете страни бяха партньори в свалянето на бившия президент Омар ал-Башир през 2019 г., а след това и в разпускането на гражданското правителство при преврата през 2021 г. Важна предпоставка за войната са и икономически ресурси на Судан. Външната намеса превръща вътрешния конфликт в това, което в някои аспекти е известно като „война чрез посредници“, където регионални и международни сили се състезават за влияние и контрол върху ресурсите на Судан и неговото стратегическо местоположение. Оценките за броя на загиналите в Судан варират от 20 000 до 150 000 души, като външните оценки не могат да заместят опитите за пряко събиране на данни за смъртността, докато войната продължава.
Зетят и съветник на американския президент с ливански произход и американско гражданство – Масад Булос, казва: „Ние сме запознати с нарушенията, извършвани от милицията „Сили за бърза подкрепа“ (СБП) във Фашер, и следим това с безпокойство“. Красиви думи!
Гутериш, човекът, който стои начело на международната институция, която през цялата си история не е знаела нищо друго освен да изразява дълбоко безпокойство – Организацията на обединените нации (ООН), казва: „Външната намеса във вътрешните работи на Судан подкопава мирните усилия“. Наистина! Човекът го казва, без да ни даде магическа рецепта за предотвратяване на тези външни намеси, въпреки че цялата суданска криза е предимно външна.
Милицията, организирала кръвопролитията и нарушенията срещу беззащитни цивилни във Фашер, убила хиляди само за един ден, знае много добре, че съвестта на света е мъртва. Ако не беше така, светът щеше да се възмути от случилото се с Масалит в Генина и да осъди убийството на мъченика, губернатора на Западен Дарфур Хамис Абкар, чието тяло беше поругано по улиците на фона на мълчанието на света, който отново не помръдна, за да спре престъпленията срещу човечеството в щата Ал Джазира. Там милицията уби стотици цивилни в Уад Нура.
Светът, който не помръдва, освен за да осигури защита на престъпниците, за да избегнат наказание, този свят, който признава само закона на силата, търси възможност да върне бунтовническата милиция в суданския живот като управник през тясната врата на политиката.
Съвестта се проявява само за да защитава силните. Ние можехме да бъдем на сигурния бряг, където да запазим гордостта и достойнството си. Нямаше да водим преки или косвени преговори, освен за капитулацията на бунтовническия враг и признаването от страна на многобройните му поддръжници като Америка, Франция, Великобритания и шейхството Зайед, че са приели тази война, и готовността им да платят цената. Но кръвта, която суданският народ е платил от живота, здравето и имуществото си, не може да бъде компенсирана с всичките пари, които притежава шейхството Абу Даби.
Фашер ще се върне силен и сплотен, какъвто беше през двете години на стабилност, но само ако ръководството прояви волята и направи това, което се изисква в такива ситуации: да вдъхнови духа, да обяви обща мобилизация, да приложи законите за извънредно положение и да се насочи към оси на сътрудничество, които зачитат нашето присъствие на планетата и суверенитета ни над нашата земя, и които се отнасят към нас на принципа на взаимните интереси и ползи, а не онези, които ни гледат от високо и ни виждат като малки. Судан ще се завърне като способен господар.
На 17 август в моята фейсбук страница написах следното: „Америка измами предишния режим и си игра с него играта на дългото въже. Даде му надежди и го примами с това, което си струва да се направи, за да бъдат премахнати икономическите санкции, наложени несправедливо на суданския народ.
Но в един съдбоносен момент от историята Америка успя да увие въжето около врата на режима на Башир и да го скъса, пренебрегвайки всички отстъпки и капитулации, докато историята не завърши с отделянето на Юга от Севера. Режимът не получи нищо, освен лъжливи обещания и „светкавици, които не бяха последвани от дъжд“.
Ето че Америка се завръща отново, за да играе същата игра… с лека промяна на играчите, като събира Бурхан с високопоставен американски служител с улеснение от Катар в тайни преговори, чиито резултати не бяха официално разкрити дори след като бяха изобличени.
Някога Америка успя да манипулира един режим, който имаше експерти, съветници, ястреби и гълъби, опитна политическа среда и голям опит. Въпреки това този режим не получи нищо от Америка. Какво тогава е положението ни днес и нашият лош късмет с експерти, съветници и доброжелатели, които могат да седнат на масата за преговори с Америка, която винаги идва при нас с детска невинност в очите. А ние, за съжаление, ѝ вярваме и ѝ даваме празен чек, който потвърждава нейната невинност за пролятата суданска кръв, докато световната съвест не се проявява, не чува и не говори. Как би могла да го направи, когато ние сме държава, разкъсвана от празни ръце и от треперещи сърца на скитници от нашата собствена кожа, пристрастени към колаборационизма и мотаещи се пред вратите на посолствата?!
Който очаква решение на войната в Судан от Америка и нейните протежета, обещавам ви, той ще чака дълго. Но въпреки това ние казваме, че не сме привърженици на затварянето на врати и прозорци пред инициативите, дори и да не са сериозни. Трябва да предприемем стъпки, стига това да не засяга хода на военните операции и категоричното убеждение за смазване на бунта на всички фронтове.
Америка не е проповедник на мир и любов. Не сме видели нищо добро от нея в историята на човечеството. Освен ако тази държава, която не се интересува от ничия болка, не иска да приложи поговорката: „Този, който е започнал трагедията, трябва да я приключи“.
В публикация от 28.10.2025 г. „Уолстрийт Джърнъл“, се позовава на американски разузнавателни доклади, включително тези на Агенцията за военно разузнаване (DIA) и Службата за разузнаване към Държавния департамент на САЩ. Материалът разкрива значително увеличение на потока от оръжия от Обединените арабски емирства (ОАЕ) към милициите на Силите за бърза подкрепа (СБП), което е допринесло за удължаване на войната в Судан.
Според американски служители, запознати с информацията, доставките включват дронове (безпилотни самолети) китайско производство, модели CH-95 и Rainbow, произведени от китайската държавна компания „Китайска космическа научно-технологична корпорация“, наред с леко и тежко въоръжение, артилерия, превозни средства и боеприпаси.
Докладите посочват, че ОАЕ са засилили подкрепата си, след като милициите са загубили контрол над Хартум през март. Те са превъоръжили милициите чрез въздушни полети, преминаващи през Сомалия и Либия, след което пратките са били транспортирани по суша до Судан.
Либийски, египетски и европейски служители потвърждават достоверността на тази информация. Американски източници твърдят, че подкрепата на ОАЕ е дала възможност на милициите да продължат да се бият и да предприемат нови атаки в Северен Дарфур, включително нападението срещу град Фашер.
Външното министерство на ОАЕ отхвърли обвиненията, описвайки ги като „неоснователни твърдения“, докато Агенцията за военно разузнаване на САЩ отказа коментар по съдържанието на докладите.
Бивши американски служители потвърждават, че войната „щеше да приключи, ако не беше военната подкрепа на ОАЕ“, посочвайки, че доставките от ОАЕ са решаващият фактор за издръжливостта на милициите във войната.
Фатална грешка
Фашер може да се окаже фаталната грешка и убиецът (смъртоносният куршум), който Силите за бърза подкрепа (СБП) изстреляха по себе си!
Военно: Освободи се яростна сила от армията и съвместните сили, чиято тежест, влияние, способности и притежания не могат да бъдат подценявани. Те имат силни мотиви да се завърнат, и то подкрепени силно от местните общности в Северен Дарфур, особено след продължаващия подход на етнически чистки/екзекуции.
Не изключвам тази местна подкрепа вътре в региона да се разшири и до съседни райони по известни съображения, които ще направят събитията във Фашер повратна точка.
Позицията на управляващия режим дори в Чад може да бъде повлияна, ако той не се справи добре с тази нова ситуация.
Смятам, че врагът сега трябва да търси шансовете си за оцеляване в самия Дарфур, без да обръща внимание на заплахите си за напредване към други щати.
Политически: Кръвта на нападнатия град изтри всички претенции за неутралитет на някои политически сили. Що се отнася до т. нар. учредяване (Taa’sees), това събитие ги унищожи и потвърди, че те са просто служители за връзки с обществеността, наети да работят на парче.
Външно: Не знам какво е необходимо на Обединените арабски емирства (ОАЕ), за да препозиционират себе си в съзнанието на суданците. Дори ако някоя враждебна страна беше похарчила целия световен бюджет, за да ги демонизира, нямаше да постигне това, което постигнаха събитията в страдащия судански град.
Преди всичко това е двойна загуба за имиджа им дори в международната общност, която им съдействаше или мълчеше.
Силите за бърза подкрепа загубиха много в стремежа си да достигнат до Земята на Султана, и загубиха всичко, когато я достигнаха.
Милионите суданци са изправени пред една от най-големите хуманитарни катастрофи в новата история.
От 15 април 2023 г. Судан е подложен на брутална чужда инвазия, водена от милициите „Джанджавиид“ и наемници, идващи от няколко държави, с открита външна подкрепа.
Чуждестранната намеса в Судан е основна причина за тази война, породена от алчността за богатствата на този регион, който Бог е надарил с всякакви блага, както над земята, така и под нея. Всяка педя от Судан е богатство, да не говорим за народа на Судан, който е смятан за един от най-културните, образовани, възпитани и морални народи в региона.
Много държави по света участват в тази война срещу Судан по пряк или косвен начин. Пример за това е България, тъй като нейни оръжия бяха открити на бойните полета в Судан, а българското правителство направи смело изявление пред света, в което изясни, че държавата ОАЕ е била крайният получател на тези оръжия.
Милициите са извършили престъпления – геноцид срещу цивилното население. Изгорени са стотици села и са убити над 140 000 цивилни хладнокръвно, в допълнение към хилядите мъченици от суданските въоръжени сили, които защитават родината си с чест.
Днес повече от 15 милиона суданци са вътрешно разселени или бежанци извън страната и живеят в трагични хуманитарни условия.
В същото време милициите налагат задушаваща обсада на град Ал Фашер в провинция Дарфур от месеци, като не допускат храна, лекарства и хуманитарна помощ.
Въпреки всичко това, цари пълно медийно мълчание относно случващото се в Судан, сякаш страданието на милионите не се вижда и не се чува.
Хората са странни! Една ябълка падна и те разбраха значението на гравитацията, а хиляди трупове паднаха и те не разбраха значението на човечността.
Моля Ви като човек, който носи смес от суданска и българска култура. Сърцето ми е в България, а корените ми са в Судан – с гласа на всеки, който е останал жив – да използвате вашите платформи, за да хвърлите светлина върху тази хуманитарна катастрофа, да говорите, да пишете, да споделяте истината.
Уважаеми медии, Вашият глас може да спаси животи.
Вие имате влиянието, а ние – надеждата, че светът няма повече да мълчи.
Към Част II
Д-р Ашраф Елфаки е роден през 1968 г. в Омдурман, националната столица на Судан. Завършил е медицина през 1998 г. в Медицински университет (МУ) – София. Оттогава е и български гражданин, благодарение на указ, подписан от тогавашния президент Жельо Желев – покойната му първа съпруга Десислава Махмуд е българка.
От 1991 г. живее в София и се чувства наполовина българин.
След завършването на образованието си, заедно със семейството си, се завръща в Судан, където специализира дерматология.
В периода 2003 – 2020 година заема поста изпълнителен директор на болниците „Докторс клиник“ и “Алфоад Хоспитал”, всяка от които с около 300 души медицински персонал – най-големите частни болници в Судан.
След 2020 година стартира собствен бизнес в Судан, създавайки компанията Simple Solution for Trading and Administration Services Co. Ltd с основни дейности разработване на общи планове за управление на болници н, внос и продажба на кислородни генератори за болници и представителство на турската компания, която ги произвежда, Eryğit.
След избухване на войната в Судан д-р Елфаки намира убежище в България, работейки в Спешно отделение на МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище.
При посещенията си в Судан е свидетел и предава информация за кошмара на войната там и за трагичната участ на суданския народ.
