Сцената на Централни хали се превърна за един ден в галерия
Уникална, не само за България, изложба бе открита на 8 ноември на сцената на Централни хали в София. Живописецът Румен Статков разкри своята малко позната страна – рисуване на шаржове с туш и перо, както и в цвят. Изложбата е организирана в рамките на фестивала „Музикални зографи“.
Творецът откри продължилата само един ден изложба с благодарност към организаторите, присъстващите, както и към Стамен Костов, който показа над 300 негови шаржа на видео стена. Специални благодарности художникът отправи към двама бивши председатели на Народното събрание, присъстващи на събитието: Огнян Герджиков и Борислав Великов.
Работата си по шаржовете Румен Статков нарече „рисувана история на България“, съхраняваща паметта за прехода.
Някога първоначалната негова и на Димитър Цонев идея за седмични политически рисунки не се осъществила поради липса на спонсори през „мутренските“ години. Така Румен Статков след завършване на Националната художествена академия започнал творческия си път с комикси и детски книжки.
По-късно журналистът и издател Степан Ерамян го поканил да направи шарж за нов вестник. Това понятие било тогава новост – в България се говорело за карикатури.
Първият му шарж бил на Андрей Луканов. Поради лошото качество на печата във вестниците, преминал от молив към туш и перо.
Заедно с Кин Стоянов създали рисунка, отразяваща промените в България, Румъния, Полша и Русия. Радой Ралин измислил надписа: „Няма кой да ни завиди, общност от държави-инвалиди“.
Гиньо Ганев, тогава председател на Народното събрание, го поканил да рисува композиции за вестник „Дебати“, отразяващи седмичните политически събития. Това наложило художникът да навлезе по-дълбоко в политиката, тъй като рисунките му на парламентаристите станали много популярни. Така получил достъп до парламента и работил там до 39-тото Народно събрание.
Идеята за първата изложба в парламента била на човек от охраната. С помощта на Борислав Костурков и тогавашния председател Стефан Савов, (който първоначално бил скептичен, но виждайки и себе си в шаржовете, се съгласил), изложбата била реализирана. „Парламентарна приказка в картинки“ е първата изложба на шаржове, открита в сградата на Българския парламент на 15 юли 1992 г.
Румен Статков призна, че в своите шаржове се е стремил да представя равностойно всички политически сили. Откриването на първата му парламентарна изложба било белязано от политически скандал, при който депутатите от БСП напуснали залата, оставяйки СДС и ДПС да я открият. Така първата изложба в парламента била открита от зам. председателя на Народното събрание Снежана Ботушарова.
Художникът изрази философията си, че човек не трябва да е нито „ляв“, нито „десен“, а да гледа на нещата „като мозък“, който управлява двата „крака“.
Спомни си как, когато нарисувал шарж, на който изобразил Гиньо Ганев с две глави, той го привикал. Художникът обяснил, че политическите изказвания на председателя на НС били толкова многозначни, че мислел да го нарисува дори с повече глави.
Румен Статков е рисувал целия кабинет на Бил Клинтън, а също Стивън Спилбърг, Оливър Стоун, Рафаел Надал и много други.
По време на 44-тата конференция на НАТО в Лисабон генерал Уесли Кларк му се извинил, че не могъл да му отдели достатъчно внимание.
Румен Статков притежава колекция от над сто шаржа, върху които известни личности са му написали послания. Това е повод за още една интересна изложба.
Артистът направи разграничение между шарж и карикатура. Според него карикатурата е моментна и може да води до нападки, докато шаржът дава други възможности, които оцеляват във времето и могат да бъдат част от историческа композиция.
В периода на 39-тото НС решил да спре с политическите шаржове. В телевизионно интервю заявил, че ако отново нарисува някого, той ще е „чисто гол“ – обещание, което изпълнява, рисувайки всички на първа страница на вестник „Труд“ по този начин, с което ги символизира като „представители“, без преструвки.
Заедно с председателя на НС Огнян Герджиков създават две детски книжки с образователна стойност.
Румен Статков твърди, че изкуството в България трябва да се съхранява от истински изкуствоведи и галерии, а не от отделни творци.
Насред изложените си шаржове, той сподели с публиката равносметката си за своя принос: призна, че животът му е бил посветен на рисуването, в което не е влагал финансови съображения; оцени работата си като ценна „памет“, която трябва да бъде запазена в книга или голяма галерия; разкри, че парламентът е бил негов „втори дом“, който му е дал възможност да се запознае с много хора и да наблюдава психологическите състояния по време на прехода, за да ги пресъздаде в творбите си.
Художникът разказа и за изчезналия от президентството негов проект за нов български герб, като изрази вярата си, че следващите поколения ще се заемат с направата на нов, истински наш герб за разлика от сегашния, който според него не ни носи добро.
По време на съдържателното и топло събиране на сцена „Централни хали“ се усещаше жаждата на всеки един от нас за срещи с проявите на българския дух, който живее и твори, „за да ни има и след нас дори“.
Всички творби на Румен Статков са достъпни на неговата фейсбук страница Rumen Statkov.
Роден 23 април 1961 г., Румен Статков е завършил Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ и Националната художествена акадамия – София. Той е един от най-популярните и универсални български художници. Многопластов и многопосочен автор с над 70 самостоятелни изложби. Твори както в изящните, така и в приложните изкуства – акварели, графики, шаржове, комикси, стъклописи, декори на театрални постановки, илюстрации на книги за деца и възрастни и др. Негови творби са притежание на галерии и частни колекционери в много държави по света. През 1991 г., в зората на демокрацията, чрез рисунки, шаржове и композиции, изразява активна гражданска позиция. Поредица от изложби в НС, НДК, СБХ (Съюз на българските художници), Президенството и Министерството на външните работи на България. През 1993 г. представя мащабен графичен проект „Послание към света“. В средата на 90-те съвместно с БНТ създава няколко филма. През 1995 г. представя проект за нов национален герб на България, носещ ярко изразена национална символика. През 1998 г. на 44-тата Генерална асамблея на НАТО в Лисабон е одобрена идея на автора, свързана с негово художествено произведение – „Окото на света“. В Лисабон Румен Статков прави специална изложба портретни рисунки на известни личности, присъстали на Асамблеята, сред които Симеон II, Алфред Каен- кметът на Лисабон, и др. Негови шаржове и портрети са собствиност на известни съвременници, сред които Бил Клинтън, Хавиер Солана, генерал Уесли Кларк, Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Михаил Горбачов, Жак Ширак, Владимир Путин, лорд Робърдсън, Рафаел Надал и др. През 2006 г. работи активно с Културния център и Посолството на България в Москва. Интересът на художника към портретната живопис, интерпретирана в най-широк смисъл, се претворява в поредица от живописни цикли, като психологически портрети на исторически личности – Моцарт, Шекспир, Салвадор Дали, Нострадамус, Ванга, Св. Никола и др. Рисува портретите на Св. София, Томас Джеферсън, Д-р Мария Монтесори, Хан Кубрат, Давид Сасунски, Кольо Фичето и др. През 2007 г. представя нов мащабен живописен проект „Каменната книга на България“ – послания, свързани с дълбоките корени на Българската култура, която е в основата на Европейската цивилизация. Създава и още няколко живописни цикъла. Посланието на неговото творчество е „Опознай себе си“. Защото бъдещето е съвсем близко… то е тук!Всички творби на Румен Статков са достъпни на неговата фейсбук страница Rumen Statkov.
Снимки: Весела Заманчева
