Мисията ни са живите изпълнения на музикални произведения на стотици години, свежият и нестандартен репертоар и подкрепата на млади дарования, казва главният диригент на Нов симфоничен оркестър
През тази календарна година Нов Симфоничен оркестър навлезе в своя 35-ти сезон. Все така нов, все така нестандартен и успешен.
Навръх Коледа с въпроси за мисията на оркестъра, за спецификата на работата с младите, за личния му път в дирижирането, за предизвикателствата пред изкуството в България, както и за Коледната му надежда за нея се обръщаме към главния му диригент Петко Димитров, когото музикантите от оркестъра наричат просто „Маестро“.
Петко Димитров завършва магистърската си степен по оркестрово дирижиране в Университета на Мичиган, Ан Арбър, под ръководството на проф. Кенет Кислър и следдипломна програма (Graduate Performance Diploma) по оркестрово дирижиране при проф. Густав Майер в Консерваторията „Пийбоди“ на университета „Джон Хопкинс“, Балтимор, Мериленд.
През сезон 2007/2008 му е присъдена стипендия на фондация „Бруно Валтер“, с която се награждават реализиращи се млади диригенти. Два пъти е избиран сред финалистите на Международния конкурс за диригенти „Джордж Солти“.
Бил е директор на летния фестивал в Катона (Ню Йорк), помощник-диригент на симфоничния оркестър на Принстън (Princeton Symphony Orchestra) и Symphony in C в Ню Джърси.
Дебютирал е в Карнеги Хол през 2007 г., в Ейвъри Фишeр Хол – през през 2008 г. и в Алис Тъли Хол – през 2015 г.
През пролетта на 2007 г. ръководи Младежкия оркестър на Западен Кънектикът по време на турне в Австрия, където имат изяви в концертни зали като Хайднзаал в Айзенщат и Шлосберг в Грац.
Работил е редовно с институт „Къртис“ (Curtis Institute) като диригент (Conductor in Residence) в лятната програма за млади артисти (Young Artist Summer Program), която е част от Летния фестивал на Къртис (Curtis Sumerfest).
През април 2015 г., маестро Димитров прави своя диригентски дебют с филхармоничния оркестър на град Йена в Германия.
Преподавал е оркестрово свирене и е ръководил Симфоничния оркестър на колежа “Маханайм” (School of Mahanaim) в щата Ню Йорк.
Бил е музикален директор на Нов симфоничен оркестър в продължение на 5 години. Работил е като музикален директор на Младежки симфоничен оркестър “Лейкланд” (Lakeland Youth Symphony). Бил е главен диригент на Младежки симфоничен оркестър “Джеминай” (Gemini Youth Symphony Orchestra) и помощник-диригент на Симфоничния оркестър на Риджфийлд (Ridgefiled Symphony Orchestra). Понастоящем е главен диригент на Нов симфоничен оркестър и ръководител на музикалните ансамбли на Англо-американското училище в София.
„През 2026 година Нов симфоничен оркестър ще даде възможност за изява на няколко млади дами“, споделя маестро Димитров.
„Нашата програма е плод на споделена дейност между президента ни Юлия Христова – моята майка, нашия мениджър Веселин Добрев и мен. Оркестърът ни няма сигурност за финансирането си в по-далечно бъдеще, така че планираме краткосрочно.
Първата половина на 2026 година ще бъде краят на нашия 35-ти сезон. Очаквам с нетърпение 16 февруари, когато ще изнесем концерта за виолончело от Едуард Елгар със солист Лиляна Кехайова. Тя живее и работи като преподавател, солист и камерен изпълнител във Виена, но често се връща в България във връзка с фестивала „Варненско лято“. В същия концерт ще изсвирим и симфоничната поема „Смърт и просветление“ от Рихард Щраус и прелюда от операта „Лоенгрин“ на Рихард Вагнер.
През мес. април в концерт от серията „Дебюти“ в Софийската градска галерия ще представим с произведения за малък оркестър младата арфистка Виктория Маркова.
За мес. май подготвяме концерт, представящ перкусионното изкуство. Той ще бъде посветен на Добри Палиев, видния български композитор и педагог, смятан за перкусионист номер едно и основател на българската школа по ударни инструменти. Ще прозвучат творби от маестро Емил Табаков и други елитарни произведения.
Ще закрием сезона през мес. юли с концерт от Чайковски със солист цигуларката Дора Димитрова.“
Като мисия на Нов симфоничен оркестър маестро Петко Димитров поставя на първо място т.нар. музейна отговорност. Като всеки симфоничен оркестър техният съхранява и представя живи изпълнения на музикални произведения, някои от които на стотици години. „Живото преживяване е незаменимо“, казва.
На второ, уникалният репертоар: „Винаги свеж и нестандартен, който рядко достига до концертните зали“.
На трето, екипната работа и подкрепата на млади дарования. Съставът на оркестъра се състои от младежи, повечето завършили музикалното си образование в България. Събират се на приятелска основа, поддържайки висок професионален стандарт. Нов симфоничен оркестър им дава възможност за професионално развитие, особено важно за тях, преди да започнат постоянна работа. Именно тази „млада енергия“ и „неопитност“ придават уникалност на изпълненията им.
Маестро Петко Димитров обяснява, че първоначално думата „нов“ е изразявала независимостта на оркестъра от държавните институции, което преди повече от 35 години, по време на създаването му, е представлявало истински революционен подход.
Днес той е нов заради естествено подбрания си ярък и нестандартен репертоар, приятелски настроения състав на музикантите и силната им връзка с публиката.
Категоричен е, че обучените в България музиканти не отстъпват по професионални качества на колегите си по света, дори от най-големите оркестри. Смята, че те се отличават с естествена музикалност, силна интуиция и адаптивност, идващи от фолклорното ни наследство. Те им помагат да схващат бързо различни ритми като напр. фламенко.
Според маестро Димитров капан за младите музиканти е опасността от отричане на миналото: „В цикъла на усложняване и опростяване на музикалния език днес наблюдаваме тенденция към опростяване, повлияна от рока, джаза, AI и дигиталните платформи. Капанът е в отхвърляне на класическото музикално наследство, което води до загуба на контакт с акустичния елемент и богатата композиционна традиция“, казва той.
Вярва, че спецификата на работата с младите хора изисква търпение и разбиране. Твърди, че те имат голям капацитет за бързо, качествено развитие и че е необходимо да се разпознае индивидуалността на всеки от тях, за да се насочи правилно, вместо да се третират като хомогенна група.
Маестро Петко Димитров издава тайната на клубната, приятелска атмосфера, която усещаме на концертите им:
„Юлия Христова винаги е поддържала неформални, приятелски отношения сред всички участници, без бариери“.
Личният му творчески път
С музика маестро Петко Димитров започва да се занимава сравнително късно – 16-17-годишен, вдъхновен от филма „Амадеус“, от моцартовия „Реквием“ и романа на Дейвид Вайс за живота и епохата на Моцарт „Възвишено и земно“. Дотогава слуша често Pink Floyd, Led Zeppelin, Iron Maiden, Dire Straits и мисли да става историк, какъвто е бил баща му.
Първоначално се насочил към инструментална изява, но учителката му по пиано Гина Табакова от АМТИ „Проф. Асен Диамандиев“, където учил 2 години, го насочва към дирижирането, предполагайки, че на тази възраст няма да е конкурентоспособен като пианист.
Маестро Петко Димитров има богато музикално семейно наследство: дядо му Христо Христов е бил диригент, музикален редактор и преподавател, а майка му Юлия Христова е музикален критик. Дядо му е бил всестранно развит музикант и много скромен, дисциплиниран човек. Той е изиграл особено голяма роля не само за музикалното образование на маестрото. „Стремя се да приличам на него“, признава той.
Професионални кумири или идоли маестро Петко Димитров няма. Смята, че идолопоклонничеството ограничава. Вместо това има множество учители и ментори като Росен Миланов, Густав Майер от Балтимор и др. „Нямам кумир и имам много кумири“, казва през смях.
Добрият диригент?
Цитира своя учител Густав Майер: „Този, който вярва в оркестъра, с който работи“. „Това е най-важното. Без него музицирането е немислимо“, допълва.
Сравнява ролята на диригента с тази на скоростната кутия в автомобила или на регулировчик, помагащ на целия механизъм да работи плавно, без сътресения, предотвратявайки натоварванията в трафика.
Изтъква необходимостта диригентът да познава отлично партитурата, композиторите, както и да умее да се адаптира към „сценария“ на изпълнението, към моментното настроение на музикантите и темперамента на публиката. Убеден е, че „никога нищо не се повтаря“.
Обяснява, че, подобно на режисьор и треньор, диригентът трябва да е способен да взема моментни решения, базирани на натрупан опит и интуиция.
По думите му диригентската професия е ориентирана силно към хората: „Изисква да обединяваш музикантите, без да смяташ, че си нещо повече от тях. Отношението „шеф – подчинени“ е недопустимо. Нужни са „дебела кожа“, дипломация, умение да се извиняваш и да ти бъде простено“.
Морал и етика на диригента
Маестро Димитров твърди, че в много общности по света диригентът е политическа фигура, представител на културата, от който се очаква силно присъствие и утвърждаване мисията на оркестъра на общността.
Вярва, че диригентът трябва да поддържа високи етични стандарти, за да не компрометира културната среда и да не отблъсне музикантите. Вярва, че взаимното уважение и обич са от съществено значение за качествените музикални продукти.
Постижение в изкуството?
„Успешно е изкуството, което надживява поколението си и се превръща в носител на информация за бъдещето, създавайки трайна следа в съзнанието на човечеството (напр. IX симфония на Бетовен). То трябва да предава послания, вместо да бъде самоцелно.“
Установяване в България
Въпреки академичната си и професионална връзка със САЩ, маестро Петко Димитров заема своето място в Родината. Това му дава възможността да бъде със семейството си по време на последните дни на баща си.
Днес чувството на принадлежност към общността от млади, активни хора (като по време на последните протести), му дава усещане за правилен избор.
Културният живот в България в настоящия исторически период?
Намира комерсиализацията и „ловенето на риба“ за особено опасни. Наблюдава тенденция към опростен, лек и забавен репертоар, подбиран така, че да не се „стресира“ публиката.
Според него обаче тя е привлечена не толкова от репертоара, колкото от искреността и високото ниво на изпълнението. „Изпълнителите са тези, които извършват „ритуала“ на предаване на изкуството.“
Ако е министър на културата в България?
От изключителна важност според маестро Петко Димитров е ангажирането на млади, завърнали се от развити страни професионалисти с експертиза в управлението на културата.
Смята, че Министерството на културата не трябва да „притежава“ или „контролира“ българската култура, а да се грижи за структурирането и правилното насочване на финансирането в сектора. За него културата е спонтанна и неконтролируема.
Твърди, че трябва да се сложи край на разделението „частници срещу държавници“: „Всички творци, независимо дали работят за държавни институции или частни формации, са част от българската култура“.
Счита, че Законът за културата трябва да бъде пренаписан, а „феодалните“ структури, при които директорите на културни институции са „крепостни васали“ на министъра, да бъдат премахнати.
Категоричен е: „Недопустимо е българските музиканти да получават ниски заплати. Културата е жизненоважна за духовното здраве, а не просто второстепенен сектор. Тя притежава огромна сила за влияние върху обществото“.
Коледната му надежда за България?
Да продължи да привлича и задържа своите хора, които искат да допринасят за развитието й.
