Прегръдките и ръкостисканията ни свързват и са нещо повече от физически допир
Спомняте ли си кога за последно поздравихте някого с ръкостискане, прегръдка или целувка по бузата? Пандемията сложи край на тези прости жестове на близост и ги замени със социална дистанция, самоизолация и строги хигиенни навици, които станаха наше ежедневие в борбата за намаляване разпространението на вируса. Но дали тези нови условия ще останат постоянни? И дали са полезни?
Според някои експерти след като пандемията приключи не може, а и не би трябвало да се връщаме към старите си навици. Антъни Фаучи – главният медицински съветник на президента на САЩ, заяви: „Не мисля, че някога ще можем да се ръкуваме отново“ – пояснявайки, че само така бихме намалили риска от разпространението не само на COVID-19, но и на други заразни болести.
Ние не сме съгласни с това. Веднага след като пандемията бъде овладяна и ситуацията се счита за безопасна има основателни причини да започнем постепенно да си връщаме някои от старите навици: прегръдката, ръкостискането и груповите мероприятия. В културите, в които тези навици са обичайни от векове, това ще има множество социални, психологически и биологични ползи.
Загубата на непринуденото докосване може да се окаже пагубна за обществото по начин, който не може да бъде компенсирани. Може да се окаже, че дългосрочните ползи от ръкостискането, прегръдката или целувката по бузата са били далеч по-полезни отколкото рискови.
Значението на докосването
От момента на раждането физическият контакт повишава имунитета ни, намалява стреса и ни свързва с близките. Контактът кожа с кожа с новороденото регулира сърдечната дейност, намалява болката и успокоява емоционалното състояние както на майката, така и на бебето.
При възрастните физическият контакт – като държането на ръката – може да осигури защита срещу стресиращо преживяване и повишава имунитета.
На по-малко интимно ниво в много култури ръкостискането представлява важен социален ритуал, чрез който се формират и поддържат доверие и принадлежност. Философът Морис Мерло-Понти цитира ръкостискането в своята дискусия за така наречената „междутелесност“. Това е често мълчаливото или несъзнателно взаимно признаване на нашата свързаност като човешки същества.
Мъдростта на групата
В нашето изследване установихме, че много хора се притесняват да се върнат към навика да се събират на групи, дори след като пандемията отшуми. Това безпокойство е разбираемо, но в дългосрочен план трябва да насърчаваме груповите събирания.
Масовите мероприятия са важни и според социологът Емил Дюркхайм ни предоставят възможност да формираме и „улавяме“ споделена емоция, което е спойващото звено за солидарност, принадлежност, задружност и споделена идентичност. Това е хубаво, стига настроението да е положително, като например на сватби, концерти и спортни събития. Чрез това колективно съзнание хората се осъзнават един друг като социални същества, формира се чувството за принадлежност и се споява обществото.
Навици, които да продължим
Пандемията може би накара много хора да осъзнаят по-добре ролята, която играят в предпазването на другите, дори когато самите те не са изложени на голям рис от заразяване. В много страни здравните информационни кампании в началото на пандемията доведоха до драстични подобрения в личната хигиена и много повече хора сега разбират какво точно представлява добрата хигиена на ръцете, причините за нея и ползите, които тя носи.
Когато страдаме от настинка или грип, трябва да продължим да избягваме докосванията и да спазваме физическа дистанция. Носенето на маски, отдавна установено в много култури като средство за защита на другите, а не на себе си, сега се разбира по-широко и се спазва, и периодично ще се завръща в живота ни за години напред. Това също е нещо хубаво.
Да си върнем близостта
Социалното дистанциране обаче се оказа много трудно и неестествено за много хора, поради факта, че социалните навици и ритуали, които ни свързват с околните, са дълбоко вкоренени в натурата ни. Въпреки че в краткосрочен план по доста забележителен начин успяхме да потиснем тези жестове и модели на поведение, дълбочината на социалната връзка, която те създават и символизират, няма толкова лесно да бъде заменена в дългосрочна перспектива.
Когато стане безопасно, политиките, които ни пречат да се събираме физически като личности, трябва да бъдат премахнати.
След пандемията трябва да намерим баланс между старите и новите норми. Можем да вземем най-доброто и от двете – да запазим новите си подобрени хигиенни навици, но и да се върнем възможно най-бързо към така необходимата за нашето психологическо благосъстояние физическа близост, изразяваща се в докосването, ръкостискането и прегръдката.
Саймън Никълъс Уилямс е старши преподавател по „Хора и организации“ в Университета Суонзи във Великобритания, а Кимбърли Дайънс е преподавател по клинична и здравна психология в университета Суонзи. Тази статия е публикувана за първи път в The Conversation.
