Отбранителният анализатор Тим Рипли заявява, че „нито една от страните не разполага с технологията или силите, за да постигне решителен пробив“ в конфликта в Украйна.
Докато мирните преговори за разрешаване на бруталната руско-украинска война се проточват, експертите казват, че нито една от страните не е готова да отстъпи, а украинската издръжливост е ключова предвид руската стратегия за война на изтощение.
При последните развития говорителката на руското външно министерство Мария Захарова на 25 декември съобщи на журналисти в Москва, че „има бавен, но стабилен напредък“ в разговорите с Вашингтон за възможно уреждане на конфликта между Русия и Украйна. Тя обвини „група страни, предимно западноевропейски“, че се опитват да „попречат на тези усилия и да осуетят целия дипломатически напредък“.
В момента Русия контролира около 20% от украинската территория, включително по-голямата част от областите Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон, както и Крим – полуостровът в Черно море.
С променящите се територални придобивки и нарастващите жертви анализаторите спорят какво ще е нужно, преди Москва и Киев да са готови да спрат войната и да направят реални отстъпки на преговорите.
„Безмилостна война на изтощение“
„На терен продължаващата руска инвазия е безмилостна война на изтощение с активни боеве по фронт, който се простира от Харков в североизточна Украйна през Луганск и Донецк на изток до Запорожие и Херсон на юг“, казва пред The Epoch Times Марк Темницки, експерт към Евразийския център на Атлантическия съвет.
„Русия се опитва да превърне по-многобройните си войски, артилерия и боеприпаси в малки, но постоянни територални придобивки в източна и южна Украйна“, обясни в имейл Темницки, който е американец с украински произход.
Според него Украйна се съсредоточава върху задържането на ключови отбранителни линии и използва дронове и прецизни удари срещу руски складове за боеприпаси, енергийни обекти, военни заводи и логистични маршрути в окупираните територии и в самата Русия.
След повече от година опити за превземане на Покровск – последната украинска крепост в западната част на Донецка област, на 2 декември Русия обяви, че е завладяла града.
Руският президент Владимир Путин приветства превземането на Покровск, който руснаците наричат Красноармейск.
„Искам да ви благодаря. Това е важно направление. Всички разбираме колко важно е“, каза Путин, облечен във военна униформа, пред висши офицери от руската армия. „То ще осигури решения за задачите, които поставихме в началото на специалната военна операция.“
„При сегашното състояние на войната е малко вероятно развитията на терен да доведат до бърз край“, заяви Темницки.
Ключовият въпрос
Но колко земя окупира Русия не е най-важното, казва пред The Epoch Times отбранителният анализатор Тим Рипли.
„Главното е кой убива повече хора? Кой може да издържи и колко дълго?
Нито една от страните изглежда няма технологията или силите за решителен пробив. Затова ключовото е кой ще се пречупи първи“, продължава Рипли.
Според него въпросът не е само в човешките загуби, но и в щетите върху промишлената инфраструктура, противовъздушната отбрана и „обществената сплотеност“.
След превземането на по-голямата част от Покровск руснаците насочват усилията си към три други града – Хулиайпол в Запорожие и Купянск и Сиверск, които са по-близо до Харков, обясни Рипли.
Те скоро могат да станат „преломни точки“, каза той.
На 23 декември украинските войски се изтеглиха от Сиверск.
„Нашественикът успя да напредне заради значително числено предимство и постоянен натиск от малки щурмови групи при тежки метеорологични условия“, се казва в изявление на Генералния щаб на украинските въоръжени сили.

„Руснаците превземат някой град. Украинците изпращат резерви, за да го стабилизират, а след като ангажират силите си там, руснаците атакуват другаде.
Украинците са изправени пред постоянна дилема – да преместят ли резервите си от едно място на друго?“, обясни Рипли.
„Това е изтощителна позиционна борба, а не безизходна ситуация“, казва Темницки. „Русия завзе някои села и територии на изток и юг тази година, но напредъкът често е само стотици метри или няколко километра и струва скъпо на хора и техника.“
Украинският генерален щаб изчислява общите руски загуби, включително убитите, от февруари 2022 г. на 1 200 000 души – цифра, която Москва отрича.
Войната на дроновете
Украинците успешно проведоха операции с дронове дълбоко в Русия, най-впечатляващата от които е Операция „Паяжина“, при която скриха 117 дрона в камион и ги изстреляха срещу руска военновъздушна база в Иркутск, Сибир, през юни, казва Темницки.
Но Рипли отбеляза, че руснаците успяват да организират повече атаки с дронове срещу Украйна в много по-голям мащаб.
На 22 декември руски командир, генерал-лейтенант Фанил Сарваров, загина от бомба под колата му в Москва, а два дни по-късно друг взрив уби двама полицаи.
„Отговорен за много зверства, Сарваров участва в операциите в Грузия, Чечения, Сирия и Украйна. Той вече няма да прави такива неща“, написа в X украинският център за стратегическа комуникация „Справди“.
Смъртта на Сарваров не донесе съществена промяна в конфликта, смята Рипли.
„Смъртта на един генерал няма да сложи край на войната. Ако някой убие Путин или Зеленски, това е различно, но по-надолу в йерархията не изглежда да променя нещата“, каза той.
Морал
Междувременно украинските войници „остават мотивирани да защитават родината си“, заяви Темницки.
„Моралът сред украинските войници остава висок въпреки напрежението от продължителните боеве срещу руските сили и постоянните ракетни и дронови атаки“, каза той.
Според проучване на Киевския международен социологически институт от този месец 72% от украинците отхвърлят териториални отстъпки, а според анкета на Галъп от 2025 г. 80% от украинците имат доверие в армията си.
Моралът на войниците в много руски части обаче спада заради огромните загуби, казва Темницки.
„Има съобщения за дезертьорство, отказ от атаки и разчитане на осъдени и чуждестранни наемници“, обясни Темницки. „Руската пропаганда твърди за успехи, но скритите проблеми в готовността да се понасят загуби отслабват позицията на Путин с времето.“
Двете страни водят и кибервойна, при която държавни хакери се опитват да съборят инфраструктурата на противника, но засега никоя не успя да нанесе решаващ удар.
„Успяват да спрат влаковото разписание за ден, но не могат да направят цифров Пърл Харбър – да изключат всичко наведнъж“, казва Рипли.
Целите на Русия
Но какви са крайните военни цели на Русия?
Путин публично заяви, че ще се съгласи на прекратяване на огъня, ако Украйна отстъпи четирите области, както и Крим, който Русия анексира през 2014 г.
„От самото начало крайната цел на руския президент и военната му кампания е да върне Украйна в руската орбита. Наричат го „руски мир“, казва Рипли.
„Дали това означава включване в Русия или приятелско проруско правителство, не е ясно“, обясни Рипли, но според него в идеалния случай Москва иска връщане към ситуацията от преди 2014 г., когато Киев беше благосклонен към руските бизнес интереси и нямаше връзки с НАТО или ЕС.
Но завладяването или неутрализирането на Украйна може да не е краят на историята.
„Разузнавателната информация винаги е била, че Путин иска повече“, казва конгресменът Майк Куигли (демократ от Илинойс), член на Комисията по разузнаване. „Европейците са убедени в това. Поляците са абсолютно убедени. Прибалтийските страни смятат, че са следващи.“
На 20 декември директорът на Националното разузнаване на САЩ Тулси Габард нарече подобни твърдения „лъжа и пропаганда“, като каза, че НАТО и ЕС искат да въвлекат САЩ във война с Русия. Според нея „представянето на Русия на бойното поле показва, че в момента няма възможност да завладее и окупира цяла Украйна, камо ли Европа“.




















