Плановете са част от стратегията на ЕС за увеличаване на енергийната независимост на блока и отказ от руски горива.
Повечето държави-членки на Европейския съюз гласуваха на 26 януари за официално приемане на регламенти за постепенно спиране на вноса на руски тръбопроводен газ и втечнен природен газ (ВПГ).
Съветът на ЕС съобщи в изявление, че след влизането в сила на забраната държавите-членки ще трябва да проверяват страната на произход на газа, преди да бъде разрешен вносът му.
При неспазване може да бъдат наложени глоби от 2,5 милиона евро (2,97 милиона долара) за физически лица, а за компаниите глобите могат да достигнат до 40 милиона евро (47,49 милиона долара), 3,5% от общия годишен световен оборот на компанията или 300% от прогнозния оборот на транзакцията.
На 27-те членки на ЕС също е наредено да подготвят до 1 март национални планове, които да очертаят как ще диверсифицират доставките си на газ и с какви проблеми биха могли да се сблъскат при постепенното изоставяне на руското гориво.
Пълната забрана на вноса на втечнен природен газ ще влезе в сила на 1 януари 2027 г., а забраната за тръбопроводен газ ще влезе в сила на 30 септември 2027 г. или на 1 ноември 2027 г., ако не бъдат постигнати целите за зимно съхранение, според информационния документ на ЕС.
Комисията планира също така да въведе законодателство за постепенно спиране на вноса на руски петрол до края на 2027 г.
Кипър в момента председателства ротационно Съвета на ЕС, а министърът на енергетиката, търговията и промишлеността Михаил Дамианос заяви, че от 26 януари „енергийният пазар на ЕС ще бъде по-силен, по-устойчив и по-разнообразен“.
„Късаме с пагубната зависимост от руския газ и правим голяма крачка, в дух на солидарност и сътрудничество, към един автономен Енергиен съюз“, каза Дамианос.
Плановете са част от инициативата REPowerEU на ЕС, която цели да увеличи енергийната независимост на блока, и свързаната с нея пътна карта, която очертава необходимите действия за постигане на тези цели.
Според информационния документ, планът REPowerEU е представен през май 2022 г., след декларацията на лидерите на ЕС от март 2022 г., че ЕС ще преустанови зависимостта си от руски газ, въглища и петрол, за да постигне енергийна независимост.
„Агресивната война на Русия срещу Украйна и систематичното й използване на енергията като оръжие показаха, че прекомерната зависимост на ЕС от руските изкопаеми горива носи сериозни рискове за сигурността и икономиката“, се посочва в информационния документ .
ЕС съобщи, че руският дял в импорта на газ, петрол и въглища в блока „е спаднал значително“ между 2021 и 2025 г. Руският дял на газа е паднал от 45% на 13%, а делът на петрола – от 27% на 3%. Руският въглища е напълно изключен от дял от 50% през 2021 г.
Унгария и Словакия гласуваха „против“
Двадесет и четири от 27-те държави членки на ЕС гласуваха в подкрепа на официализирането на забраната. Унгария и Словакия, страни без излаз на море, които получават руски доставки чрез нефтопровода „Дружба“, гласуваха против мерките. България се въздържа.
Будапеща и Братислава поддържат по-близки връзки с Москва от останалата част на блока и защитават продължаващото си закупуване на руска енергия, като твърдят, че алтернативите са твърде скъпи.
Словашкият държавен секретар по въпросите на ЕС Марек Ешток заяви в залата по време на Съвета по общи въпроси на 26 януари преди гласуването, че страната му няма да подкрепи мерките.
Ешток заяви, че Словакия е страна без излаз на море и без директен достъп до терминали за втечнен природен газ, и че въпреки инвестициите на страната в инфраструктура, „пречките извън словашката територия все още ограничават достъпа до достатъчно алтернативни доставки на газ, както и възможността да се осигурят на разумна цена“.
Той добави, че съществуват „сериозни правни и финансови рискове“, свързани с прекратяването на дългосрочни договори за газ, „включително потенциални арбитражни производства и искове за компенсация“.
„Регламентът не осигурява достатъчна гъвкавост или ефективни инструменти за най-засегнатите държави-членки“, каза той.
Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто заяви, че Будапеща ще обжалва решението пред Съда на Европейския съюз.
Сиярто написа в публикация в X, че „забраната на Унгария да купува петрол и газ от Русия противоречи на националния интерес [на Унгария] и би довела до значително увеличение на разходите за енергия за унгарските семейства“.
