Светът се променя, вече се говори за Ялта-2, казва видният политолог и социолог
Във времена на преход, в бурни води, е добре да поемеш в правилната посока, за да продължиш да съществуваш, за да избегнеш катастрофа. Когато става дума за държава, катастрофата е национална. Бъдещето на Родината вълнува всеки нормален човек по света. Всеки истински българин се пита коя е правилната посока за България оттук нататък. Кои фактори от световните обстоятелства ще я определят? Кои са добрите за нас съдружия?
Да сподели размислите си по тези и по някои други въпроси поканихме проф. Михаил Мирчев, доктор на социологическите науки, преподавател по социология и политология в УНСС (Университет за национално и световно стопанство), СУ „Климент Охридски“, БСУ (Бургаски свободен университет). Той е автор на книгата "Социална динамика и цивилизационно разслояване", изд. 2009 г., и анализатор на политическите събития в България и по света. Подготвя представителен том за историята на социологията в България, за теоретичния български макро-модел за системата на обществото, за българската школа в социологията от 50-те до 90-те години. Издател е на оригинална българска научна литература, собственик и научен ръководител на изследователската Агенция "АССА-М", активно работеща от 1993 г.
Проф. Мирчев, твърди се, че ¾ от вътрешната политика на България се определя от външни фактори. Исторически погледнато и в наши дни, кои са те?
2026 година очевидно е отново преходна, година на пореден революционен ПРЕХОД – каквото бе времето на 90-те на ХХ век, каквото после бе времето на 2007 – 2010 г., каквото бе времето от 2020 г. насам и особено през миналата и настоящата вече започнала година. Виждаме, усещаме, предсказват ни, че Светът се променя, говори се вече за Ялта-2, в която сегашните велики сили ще се договорят и ще нарисуват зоните на влияние по света и ще си ги разпределят като доминиране. Светът се променя радикално – чрез войните, чрез битката за световната резервна валута, чрез новите технологии и използването им за господство, чрез промяна на мисленето и човешката психика. Променя се Европа, а следователно и България. Усещаме, че тук се сблъскват различни външни силови и цивилизационни вектори. Вектори в различна посока за интензивна промяна, дори на преобръщане. Затова е толкова жестока обстановката в света, затова се водят толкова много войни, затова са толкова горещи традиционните отношения „Север-Юг“, „Запад-Изток“, „Развити-Развиващи се“ страни и народи. Така че България няма как да не бъде подвластна на външните вектори, а и вътре у нас вече нещата са узрели и презрели за радикални промени и прочистване.
Сред тези и такива водовъртежи и турбуленции голям е въпросът какво ние произвеждаме като свое национално лидерство, като визия и концепция за бъдещето ни благоденствие и устойчивост, лидерство и визия за една възможна вътрешна устойчивост, непременно гарнирано и с някакви форми на национално самочувствие и връщане на българското достойнство.
Наистина, още в края на XIX век беше казано от политически просветени личности, че 70 – 80% от всичко, което се извършва в България, е пряко следствие от външни въздействия. Ако погледнем историята, ще се убедим:
Външен ли е факторът за освобождаването на България през 1878 – 1879 г. и възникването на т. нар. Трета Българска държава? Външен е. Въпреки огромното вътрешно усилие, борбата за масова просвета и образование, извоюването още към 1870 г. на наша църковна независимост, въпреки Априлското въстание от 1876 г., както и самоотверженото участие на български опълченци в помощ на освободителните руски войски, въпреки всичко това наше участие и българска заслуга за Освобождението тогава решаващ е именно външният фактор.
Каква държава създаваме след това? Монархия или република? Левски е бил за република, а ние създаваме монархия. Какъв е факторът, който всъщност прави избора между двете конституционни форми? По-скоро външен.
После, само след 6 години, през 1885 г., двете Българии се обединяват, без да питат големите, без да питат света. И са ни се обидили, че сме дръзнали да сме еманципирани – обидили са ни се както западните велики сили, така и Руската империя, дори са насъскали съседна братска Сърбия да ни удари в гръб, за да ни накажат дружно за смелото патриотично своеволие. Но ние сме осъществили Съединението, не случайно това е светъл народностен празник и го отбелязваме с особен родолюбив трепет.
Ето, в такива дързости, събития и успехи, ние виждаме в своята история онези 20 – 30% вътрешен свободен избор. Тогава сме имали сила на волята, сила на характера, за да го реализираме.
В периода 1912 – 1918 г. са се водели междусъюзнически, балкански войни, както и Първа световна война. Външни или вътрешни фактори са били те за България – очевидно става дума за някаква сложна плетеница между външни принуди и вътрешни решения. Обобщено, тогава ние завършваме като победена страна, но нека си спомним за великата Дойранска битка на тогава вече изтощената българска армия, начело с невероятния пълководец ген. Вазов, срещу свежите и добре въоръжени английски, френски и гръцки войски срещу нас. Тамошната победа е била не само неочаквана, но и впечатляваща с военно изкуство като за учебници, наред с невероятния народностен дух на българския народ и синовете му в битката. Е, това, наред със загубата на войната и последвалия ужасен за нас Ньойски договор, не е ли знатна българска военна и народна победа? Една война, която губим поради подчиняването на външния фактор. Война, водеща до Ньойския договор – убийствено обиден, унизителен, икономически съсипващ България. Ньойският договор е външен фактор. В Дойранската битка обаче сме се били срещу изключителни армии като английската, френската и гръцката. Победата ни там и тогава е наистина потресаваща за високомерието на Западните велики сили и окриляваща българското достойнство и историческа гордост.
Продължавайки нататък, през целия XX век до наши дни, наблюдаваме една много сложна диалектика между процентите вътрешна власт с решения и политики, произтичащи от самите нас, и процентите вътрешна власт, но наложена ни от външни имперски сили: Втората световна война; преминаването ни към руската имперска зона през 1944 – 1947; после наложеното ни отвън през 1989 – 1990 г. съсипване на обществото ни и преминаването ни към западната имперска зона.
В коя зона ще остане България сега, по време на днешната голямата битка между Запада и Изтока? Ще остане ли в Европейския съюз? Ще остане ли привързана напълно към Англия и САЩ, както и към Брюксел? Или не 100%-ово, но в някаква пропорция ще се върне към руското влияние, към евразийската принадлежност? Очевидно е, че през преходната 2026 г. вече се търси някакъв здравословен за нас баланс между прословутите 70% външно и 30% вътрешно влияние при вземането на държавните ни решения. Обобщено, количествената пропорция отново ще от порядъка на 70 към 30%, 75 към 25%, или класическото 80 към 20%.
Когато големите световни лидери сега, на предстоящата Ялта-2, установяват бъдещия световен ред и разпределението на зоните за влияние през следващите 30 – 50 – 80 години, те ще запишат и нарисуват, че България е в еди-чия си зона; сега сме към зоната на Запада, вече се говори, че ще ни върнат към Евразия. И при това великите сили ще се договорят за техните %-и влияние тук за следващите 30 – 50 – 80 години. Предстои да бъдем свидетели на височайшето решение, предстои да видим ние самите какво ще си отстоим пред тях, предстои да видим ще имаме ли ярка субектност в този процес или ще се свием послушничко и безропотно.
На тазгодишния Световен икономически форум в Давос (20 – 22 януари 2026 г.) стана ясно, че досегашните правила в света са преживели разрив. Как мислите, ориентира ли се България правилно, знае ли в коя посока са интересите й? Създала ли е политическата и обществена обстановка в страната лидери, които да я поведат в правилната посока?
Тазгодишното световното събитие в Давос беше неочаквано много интересно. Бих го нарекъл turning point или пречупваща, преобръщаща точка.
Досега световните лидери се събираха в Давос в началото на всяка година, през януари, за да заявят своето единомислие за това в каква посока и по какъв начин ще господстват върху целия свят и ще го управляват. Този път видяхме едно разделяне, разцепване, едно противопоставяне вътре в клуба на богатите и световната олигархия, в групата на императорите, на капиталовите гиганти и техните политически представители. В речта на Марк Карни, лидерът на Канада, на 20 януари, и последвалата я на 21-ви реч на Доналд Тръмп, лидерът на САЩ, усетихме явно противопоставяне, усетихме, че сред олигархичния елит на света се разделят и оформят два фронта. Марк Карни е представител на Лондон, на Ситито, на глобалната банкерско-финансова олигархия, с която Доналд Тръмп очевидно води борба за надмощие. Това е голямо противопоставяне в групата на световния елит.
Как постъпи България? Американската инициатива Bord of peace, неправилно превеждана на български eзик „съвет за мир“ (bord не означава съвет и не е политическо, а бизнес, корпоративно, структурно и властово понятие в организацията на една бизнес корпорация) привлече само 20 държави. Само 20 държава застанаха в „Коалицията на желаещите“ зад Доналд Тръмп, само 2 страни от Европейския съюз. Сред тях изненадващо се оказа България. Дали това ще се окаже поредна наша геостратегическа грешка или обратно – много особен, изпреварващ останалите и печеливш за нас в крайна сметка политически ход, това засега не зная. Ще видим. Аз поддържам и двете хипотези. Така че, текат интересни събития.
В началото на 2026 г. усещаме, че в България се раздвижват могъщи подмолни структури. Едните дърпат в едната посока, другите – в друга, третите – в трета. Възможна е доста скоротечна промяна в българската политическа география през настоящата преходна 2026 година. Първото голямо разбъркване, вещаещо партийно и политическо пренареждане само за 2 – 3 месеца, започна с инициативата на президента Румен Радев да връчи президентството на Илияна Йотова, а той да слезе на нивото на практическата изпълнителна власт. Хората си мислят за него, че има амбиция да ни бъде Премиер, по подобие на Царя през 2001 – 2005 г. Но има много въпросителни относно формата – ще има ли своя партия, какво ще е колективното лице на тази нова амбициозна партия, как партийно ще се яви на предсрочните избори през април 2026 г., самият той ще бъде ли в листи за депутати по подобие на Бойко Борисов и Делян Пеевски? Формата, формата на включване в политическата битка може да се окаже решаваща за очаквания му гръмък успех или за неочаквана негова електорална катастрофа.
Конкретно, как бихте тълкували последните изказвания на ген. Радев?
В предаването „Панорама“ на БНТ Бойко Василев взе интервю от него. То по-скоро беше разпит, тъй като водещият се постара стройно и систематично, в категорична форма с привкус на заядливост да зададе възможно най-неудобните въпроси на Радев. От своя страна Румен Радев, спокойно и очевидно добре обмислено, отговори на въпросите, парира атаките, изплъзна се от клопки и неудобни за него казуси. У мнозина остана впечатление за неприятна некатегоричност на повечето отговори. Категоричните въпроси получиха достатъчно дипломатично изплъзващи се отговори. Тук ще кажа, че това, само по себе си, показва високо политическо равнище на личността Радев, тъй като в такава ситуация ясните и категоричните отговори са по-скоро непечеливши. Той отговаря по такъв начин, че отваря пред себе си широко ветрило от практически възможности нещата да се случат по първи, втори, трети или четвърти начин. Нека събитията допълнително да се натрупат, за да може той да реши кой от тези начини би избрал, за да го съдим тогава не по думите, а по делата му. Този телевизионен разпит беше извънредно интересен и симптоматичен. Мисля, че Радев се държа достойно, не се поддаде на грубиянското и жълтото, което преобладава в думите и поведението на всички останали водещи сегашни политици.
Смятате ли, че бихме се присъединили към консервативната европейска група на Чехия с Бабиш, Полша с Навроцки, Унгария с Орбан и Словакия с Фицу? И имаме ли дума за мястото си, след като е определено да бъдем от страните, движещи се на така нар. втора скорост в Европа?
За няколкото скорости в развитието на Европа сега не се говори за първи път. Това беше прогнозирано и декларирано още преди няколко години. От много време витае разделението вътре в Европа и Европейския съюз – Западна, Централна и Северна Европа срещу източните и донякъде южните страни в Европейския съюз. Така че, тази идея не е нова.
Второ, нека припомня, че преди месец самият Доналд Тръмп заяви, че съществува политика – намекна го ясно – за разделяне на сегашния Европейски съюз на три части с три скорости: западно-северната част на Европейския съюз, централната буферна зона, която да се обособи от Италия през Австрия до Полша (Полша може да участва в такава конструкция, само ако бъде отделена от господарското влияние на Лондон и привързана към господарското влияние на САЩ) и източно-европейските държави, където е най-сложно да се направи нещо единно, но все пак географски то тръгва от Гърция, минава през България, Румъния и продължава нагоре. Следователно, в едната версия става дума за две скорости с две европейски зони, а в другата – за три скорости с три европейски зони.
Тръмп стигна още по-напред в политическото прогнозиране: Западна Европа ще бъде пряко подчинена на САЩ, Централна Европа ще бъде достатъчно независима и равно отдалечена, а Източна Европа по-скоро би се привързала към евразийската геополитическа, геоикономическа и геоимперска зона. Става дума за преобръщане, връщане към бъдеща гео-политическа зона на Русия и Евразия. Мога да си представя как това би се осъществило за България, но не ми е по силите да си го представя за Гърция. В тази посока беше намекът на Тръмп, подсказването за едно доста радикално преразпределение на зоните на влияние, очевидна подготовка за предстоящата Ялта-2.
България дали върви по линията на Орбан? Не знам дали това е консервативно – аз лично съм объркан. Кой какво нарича консервативно? По-скоро е патриотично-националистично, линия за възстановяване суверенитета на държавите в Европейския съюз, защото той, особено по време на втория мандат на Урсула, абсолютно невъздържано се превърна в една голяма федеративна държава, пряко подчинявана на диктатурата, идваща от Франкфурт, Берлин и Брюксел. В такава централизирана федерация няма ляво и дясно, има подчинение на Центъра или усилие и борба за възстановяване на национален суверенитет. Няма либерализъм и консерватизъм, по същество има съвременно разгръщане на национално-освободителна битка.
Случващото се с държавите, които изброихте и техните избрани лидери, чийто брой в Европейския съюз все повече се увеличава, тръгвайки от Орбан, минавайки през Фицу, Навроцки, Никушор Дан, Бабиш и т.н., е по линия на националния патриотизъм, на национално-освободителните борби да се възпре диктатурата на централизираната държава с център в Брюксел и Франкфурт. Това е антилиберализъм, атака срещу екстремния либерализъм, което не означава все още, че е консерватизъм. Трябва добре да си обясняваме идеологизираните стари понятия, за да не бъркаме, когато ги слагаме като етикет тук и там.
На мен лично ми харесва България да тръгне по пътя на Орбан и неговата логика на национален суверенитет и народностно достойнство. Аз това го пледирах още в своята кампания като кандидат за кмет на София през 2015 г. Тогава от БСП ми се скараха, че не било правилно, че било още рано, че само създавам излишни проблеми на евро-послушната БСП с Великите сили. Да, но минаха години, извъртя се цяло историческо десетилетие и точно примерът на Орбан и Фицо се оказаха вдъхновяващи за средните европейски страни, за източната периферия на ЕС, за юга на Европа. Виждате колко самостоятелни неща прави Санчес от Испания, радваме се на Мелони от Италия – не само че е хубава и енергична жена, но преди всичко за това, че демонстрира политически характер и не случайно в стратегията на Тръмп е предвидено средната буферна евро зона ще тръгне и ще се облегне именно на Италия.
Това, което България направи като стъпка в Давос – премиерът ни изприпка там и непослушно, формално като своеволие направи изключението в рамките на ЕС, и подписа Борда за мир на Тръмп. Аз говоря чрез поредица от интервюта с голяма гледаемост в последните 2 – 3 месеца, че така или иначе господар на Западния свят сега са САЩ, избутвайки и обезсилвайки Лондон и Британия, смачквайки Германия, играейки си с Франция, подигравайки се на Брюксел и Урсула там. И при такова фактическо положение, ако приложим т. нар. реална политика, прагматизма и подчинението на реалностите в политиката, ние трябва да приемем поне за няколко – 3, 5 или 7 години като възможност господарството на САЩ, за да се откъснем от господарството на Лондон в София, сегашната мъртва хватка на Франкфурт и Брюксел в София вече е много по-злокачествена, особено след като насила и незаконно включиха България в еврозоната си.
На България й е нужен малко кислород, да поемем глътка по-малко отровен въздух. Сега по-малкото зло за нас са САЩ, пък след някоя и друга година на турбуленция, след Ялта-2 ще видим къде ни е отреденото място – и там по-добре ли ще е за нас или още по-злокачествено.
Тръмп направи централно-европейската държава Унгария своя привилегирована държава и партньор, свой сателит, но привилегирован сателит, своя защитавана и привилегирована полуколония. Това сега е средството Орбан и неговата Унгария да не бъде схрускана и смачкана от Брюксел и Урсула, от Мерц и Макрон.
Бих се радвал, ако САЩ решат поне за няколко години да направят това с далечната за тях България. Временно от това бихме имали повече ползи. Повтарям, за един кратък период от време, за да може след него, след като отмине огромната бъркотия в целия свят, най-после да застанем отново там, където ни е мястото.
Какви са греховете на Запада спрямо нас?
Греховете на т. нар. цивилизован Запад спрямо България, която му беше подарена през 1989 г., са много. Западът ни прибра като своя периферия. Но не като привилегирована периферия. За това разказвах в предходния отговор. Унгария например може да бъде привилегирована периферия на имперския център Вашингтон, докато България от Европейския съюз бе приета като периферия за разграбване, за опустошаване, за унищожаване на националното достойнство и самочувствие, за прекъсване на гордата ни история, на историческата българска културна традиция и духовност, за обезумяване на българските млади поколения. Това направи Западът с новата си колония за 36 години, със своята имперска периферия България, която му беше подарена.
Какво се случи с нашата енергетика? Ние бяхме могъща енергийна държава в центъра на Балканите, притежаваща собствени атомни, въглищни, водни енергийни мощности. В момента сме пред фактическото прекратяване на работата на АЕЦ „Козлодуй“ – бяха 6 реактора, сега останаха само 2 реактора и те през месец са в авариен ремонт. Просто защото няма оригинални части; защото вече има 25% американско гориво, а когато количеството му надмине 50% рискът от гръмване на централата става много висок; защото ни попречиха и не се построи АЕЦ „Белене“; защото вероятно след 10-ки години ще бъдат построени VII и VIII реактор в АЕЦ „Козлодуй“. И в резултат сега, както ще бъде и в бъдеще, внасяме огромно количество енергия от страни като Румъния, Гърция, Сърбия и Турция, които до преди 30 години гледаха на нашата енергийна мощ като на нещо колосално, и ако можеха да се надяват, трябваше да внасят електричество от нас.
Освен това Европа се въоръжава, иска да създава самостоятелна армия, отделена от НАТО. Но при това кой на Балканите има армия? Какво е състоянието на българската армия? Имаме ли авиация? Имаме ли морски военни сили? Колко души наброява войнишкият и сержантският ни състав? Не генералитетът, а реалната армия. Жалка, нищожна ситуация, почти нулирана като военна отбранителна дееспособност.
А до нас стои огромната армия на Турция – могъща, високо технологична, мотивирана. Стои и огромната армия на Гърция, която в пряко съперничество с Турция също инвестира много средства в своята армия, във високите технологии, в модерните самолети. Какво се случи с великата българска армия, която заемаше III място в рамките на Европа преди 30 години? Това направиха братята европейци с нас, смачкаха ни.
Преди 20 – 25 години аз се занимавах усилено с демографската ни криза. Едно от нейните измерения е това, че ние изнасяме своите хубави и умни млади хора. Западът ги засмуква вече толкова десетилетия! Засмука голям процент от нашите млади, красиви, образовани, работоспособни и амбициозни хора, за да работят за западните икономики. И така те там си остават богати и високомерни, а ние тук оставаме все бедни и притеснени провинциално.
Западът бил богат. Защо е богат? Една от причините е, че взимаха най-талантливото от младите български поколения.
Защо била изоставаща българската икономика? Защото умните отидоха там. И тук останаха умни, но не достатъчно. Високообразованите, създаващи технологии, стартиращи стартъпи, отидоха там, където има условия. Стартират от време на време и тук, но крайно недостатъчно, за да дават живот и конкурентност на икономиката ни като цяло. Ето, такива неща направи Западът с нас.
Това е видно от статистиките. Има един световен индекс за измерване и съпоставяне степента на развитост на нациите, на държавите – Human Development Index. Къде е била България в края на 80-те години по Human Development Index? В общото си развитие, мисля, че беше на 34-та позиция. Сега заемаме някоя след 60-та позииция.
В някои измерения, не просто на икономиката, а на индустриалната част от нея, тогава сме заемали 27-а позиция в света. Малка и уж бедна, и уж нещастна България – както сега пропагандата ни малтретира с насаждане на комплекс за малоценност. Вижте какъв колос сме били преди 40-ина години! Има ли нещо останало от онова наше богатство и световен лидерски статус? То систематично бе съсипвано, разграбвано и изнасяно – и от чужденците, но и от нашите си бандити във всичките им варианти на алчност и антидържавност.
Кой направи всичко това? Основният генератор на този процес беше любимият Запад. Така че аз изобщо не гледам с добро око на тази наша нова колониална зависимост.
Казват, че големият брой мигранти, които приемаме (46 000 през 2025 г.) ще освежи демографската ни картина. Само трудови ли са те? Каква е връзката на миграцията с националната ни сигурност?
Миграцията е изключително бедствие. Видя се в Европа, в западните високомерни приемащи страни. Особено мюсюлманската, ислямистката, азиатската – тя представлява огромна и субстанциална заплаха. Тези хора са хубави, но за своите страни. Нашият проблем е, че те, дори когато са мирни и добронамерени, са представители на съвсем различна цивилизация, водят съвсем различен начин на живот от нашия, съвсем различни са отношенията им между мъжа и жената – те идват от цивилизационни зони с жесток патриархат, който изобщо не съответства на достигнатата у нас норма на женска еманципация и защита на децата; еманципацията на жената у нас е нещо традиционно от цял век насам, в универсални освобождаващи жената форми от 70 – 80 години. Толкова ли е трудно да се проумее, че сблъсък на различни цивилизации върху една територия, в един град, в едно предприятие – това е екзистенциален проблем, това е междукултурен сблъсък, това е цивилизационно разслояване, което води не към интегриране, а към враждебност и форми на агресивност. Това е проблемът. Западът, Ангела Меркел, глупавите политици в Англия и Франция, в Белгия и Швеция, поканиха масовата имиграция преди 12 години, толерират я срещу собствените си народи вече 12 години, а сега вече се задъхват безпомощни пред избуяването на вътрешен тероризъм и нагла престъпност.
През 2014 г. Ангела Меркел казваше: „Идвайте, идвайте, вие сте прекрасни, а ние сме богати и още по-прекрасни, ще се прегърнем, ще работим заедно, ще си раждаме заедно децата“.
Но в прекрасната държава Швеция вече няколко години този тип имигранти инициират бомбени атентати; става дума за стотици бомбени атентати, за неудържим вътрешен тероризъм, внесен чрез тези граждански общности. В Холандия – Нидерландия, през 2025 г. е направен следният експеримент: в едно общежитие живеят около 150 холандци, християни и бели европейци, заедно със 150 имигранти – азиатци, африканци и мюсюлмани. На шестия месец се оказва, че там цари изключителна престъпност, включваща групови изнасилвания. Дивотия, която европейското съзнание прави всичко възможно да не допусне, да не го приеме за житейски факт. Тамошната полиция дълги месеци не е реагирала на сигналите за бедствие в тези общежития. Какво да говорим!
В колко от големите градове в Англия мюсюлманските агресивни общности взимат кметските власти? Дали в България ще бъде по различен начин?
По отношение на мюсюлманската миграция обаче има нещо много странно. Следя обстойно тези процеси. Аз съм един от двамата професори, които официално в „Би Ти Ви“ още през 2014 г. няколко пъти пред многомилионна аудитория заявихме, че този тип азиатска, мюсюлманска, ислямистска миграция представлява всъщност внос на терористични и военни, организирани групи. Под формата на хуманитарни програми. Аз като ляв професор, заедно с проф. Михаил Константинов като десен, предупредихме ясно и категорично за това още през 2014 г. Казвам това, за да поясня от колко години датира прекият ми интерес към тази тема.
Но от тогава досега се чудя защо все пак у нас е толкова малка групата на азиатските мюсюлмански имигранти, оставащи в България. Идват тук, минават през границите и след това ние самите (това е голям бизнес, мафиотски, на правителствено ниво) по каналите изнасяме тази имиграция към Австрия, Италия, Германия, към централните и западните „богати и цивилизовани“ европейски държави. В България доскоро се говореше по официална статистика само за 14, 20, или 25 хиляди души оставащи. Това не е малко, но не е и огромно число като 200 хиляди, 300 хиляди, 400 хиляди, което беше възможно да се окаже факт за визираните 12 години.
Защо са толкова малко? Има някакви много странни скрити, включително за мен, фактори, които действат, за да бъде опазена България от огромната миграция.
Сега обаче германците започнаха да ловят своите престъпници-мигранти и да ги изпращат обратно със самолети в България. Тоест от 2025 г. западняците изкуствено увеличават този брой у нас. При това те не ни връщат каквито и да е имигранти, а вече криминално проявени. И тогава, ако бройката от 25 хиляди е нараснала на 46 хиляди с такъв тип емигранти, т.е. плюс 20 хиляди емигранти, но преди всичко престъпници мюсюлмани, хора от съвсем различна от нашата цивилизация, при това агресивна спрямо всичко европейско, в това си измерение и с това число вече става дума за рисково мащабен контингент. Това са много опасни за нас хора, цяла външна армия на наша територия. И спомнете си, че нашата остатъчна армия сега е по-малка от техните 20 000 души. Ако външните са радикализирани и реално или потенциално са човешка маса за тероризъм, 20 000 души са ужасно много. България как ще се справя?
Един от проблемите с рязкото набъбване на имиграцията от чужди за нас цивилизационни зони на света е нашият изключително антинароден, антидържавен, антисоциален бизнес. Говоря за онази част от бизнеса в България, който не се опитва да наема български работници, които да работят при нормални условия, а внася такива от Далечния Изток, включително от Пакистан, които чистят хотели и извършват друг вид неквалифицирана работа. Това е тази част от бизнеса, която се възползва от злокачествения внос на нецивилизовани човешки същества, които просто не са способни, а повечето от тях и не полагат лични усилия, за да се адаптират към нашите културни и законови условия. Това е пряк удар срещу националната ни сигурност от страна на този бизнес. За съжаление правителството го толерира в последните 2-3 години.
Какво ще се случи с мигрантите от Украйна, когато изтече срокът за пребиваването им у нас?
Това вече е друга опера с друг вид актьори и статисти. Украинците, за които разбирам, че вече наброяват от порядъка на 146 000 у нас, в по-голямата си част могат да се адаптират към България. Смятам, че повечето от тях ще останат тук. Защо? Защото те са светли хора – славяни, жените им са много красиви и могат да бъдат харесвани, обичани, могат да раждат деца в България. Освен това огромна част от тях са рускоезични и са ни културно и исторически близки.
Когато премине вълната на сегашния украински психиатричен фашизъм и неонацизъм, който те понастоящем преживяват като нация, те ще се окажат съвсем нормални хора, които без проблем биха могли да се адаптират към България и българското. Това е първият фактор: че самите те в голямата си част се чувстват добре тук и ще се адаптират, както и ние българите към тях.
Другият фактор е, че Украйна се превръща в пустиня вследствие на войната от 2022 г. досега. Руската армия разрушава каквото е принудена да разруши, за да напредва и за да си пази своите войници и жива сила. Киев не се грижи за социалните си системи, за инфраструктурите, няма пари за заплати и пенсии. Вече официално стана ясно, че огромните пари, които те получават от Запада, се крадат в безумни размери. Няма ги заводите, пътищата, мостовете, вече нямат електричество, топлина… Е, как да се върнат тукашните имигранти украинци? Това там е тяхна родина, да. Но колко от украинците, дошли в България, ще се върнат в родината си, когато тя е превърната в пустиня и това през 2026 г. ще се разраства в потресаващи темпове и мащабност? Лондон ги набута в касапницата: „Война срещу Русия до последния украинец“, но цената не я плаща рошавия Борис Джонсън и другите като него, а я плаща украинският народ.
И колкото повече продължава тази жестока война в Украйна, толкова по-голяма част ще обхваща пустинното от територията й. Да се надяваме, че войната ще приключи през тази 2026 година, за да спре разрушението отвън и това, което самият Киев, самите украинци извършват в собствената си държава. Стратегическата ми прогноза е, че от тези 146 000 имигранти украинци у нас само 10 – 20 – 30 хиляди биха се завърнали обратно в родината си. Останалите ще останат тук, но те не са злокачествена, а доброкачествена културна и расова имиграция в България.
На много места в наши дни се извършва геноцид – в Иран, в Судан, в Китай срещу духовната общност Фалун Дафа, в палестиинската Газа, в самата Украйна… На какво смятате, че се дължи това?
Историята сочи, че последните хиляда години са били години на геноцид. Народите са се избивали по най-дивашки начини един друг. Заради християнството, заради исляма, заради великите амбиции на Франция, на Германия, заради колониализма и алчността на злокачествения капитализъм. Европейци са избивали африканците в Централна Африка заради брилянтите им. Англичани са избивали огромен брой индийци, за да ограбят тази изключително богата – една от най-богатите държави в света – Индия, преди англичаните да я колонизират. И за да могат да изсмучат цялото богатство от недрата и от самата й икономика, преди четири века са извършвали огромен геноцид върху народа й. Същото англичаните са правили и в Китай, и в Австралия. Да споменаваме ли прекрасните американци, които са избили многолюдните местни народи от 1776 до 1930 г., за да има днес само отделни петънца в територията с живи индианци. Аз съм израснал с книгите на Джек Лондон и не забравям за тази история на геноцида.
Но да не се връщаме толкова назад в историята. Достатъчно е да сме честни и да виждаме какво става с народа в Газа, 2 милиона души. Освен това съществува цяла наука, нацистка философия – евгеника. Да вземем съвременна уж цивилизована Дания, дето днес рони крокодилски сълзи за тяхната Гренландия. Оказва се, че 3 – 4 десетилетия, до средата на 90-те години на ХХ век, като държавна политика те са стерилизирали жените в ескимоските планини в Гренландия, за да прекратят раждаемостта сред тях и по този начин местните общности критично да се свият и намалеят, вместо нормално демографски да се разрастват; на практика да ги държат в полумъртво състояние. Това е в т. нар. цивилизована Европа, това е сегашна Дания с жена премиер. Така че и през XXI век тези ужасни неща продължават, въпреки че ни проглушават ушите с демокрация и либерализъм, със свобода и човешки права.
Каква е историческата разликата? До XX век е било прието, нормално да си варварин – макар да си от цивилизована държава, когато отидеш при другите, спрямо тях било нормално да си варварин.
През XXI век обаче нали сме вече високообразовано глобално общество? Нали сме вече либерали и либертарианци? Либералите били уважавали свободата, но не само своята, а на всички останали. Нали глобалната идеология е либерализъм, неолиберализъм, либертарианство? Така че от тази гледна точка, ако до XX век е било ужасно да се извършва геноцид над чужди народи и над чужди малцинства, но приемано като нещо нормално в реалполитиката, то през XXI век то е не по-малко ужасно, но вече има белега на абсолютна ненормалност. Политическа, морална, лидерска и държавническа ненормалност при извършването на геноцид.
Ето защо предстои целият свят да се обърне срещу тези, които го извършват в наши дни. Целият свят ще се обърне срещу тези, които извършват геноцид в Газа. Целият свят ще се обърне срещу тези, които продължават да извършват геноцид в Африка, в някои периферии на Китай. Целият свят ще се обърне срещу тях. Защото все пак живеем в XXI век.
Либерализмът, лош или добър, върна суперценността Свобода и уважението към свободите на другите. Това в хуманен смисъл означава либерализъм. На световната политическа и мисловна сцена това беше върнато от либерализма на XXI век. Колкото политиците цинично да вършат обратното, толкова по-силно ще се сблъскат с народите и либералното и хуманното ще вземат връх.
Това е моето дълбоко убеждение.
