Американските военни удари срещу ирански лидери и нарушаването на доставките на ирански петрол за Китай принудиха Пекин да преразгледа конфронтационните си стратегии, заявиха анализатори
Китайският комунистически режим не е изпращал военни самолети около Тайван повече от седмица, докато Съединените щати водят война срещу Иран.
Това съвпада с провеждането на годишните политически срещи на управляващата Китайска комунистическа партия (ККП), известни като „Двете сесии“, а лидерът на ККП Си Цзинпин се готви да се срещне с американския президент Доналд Тръмп в Пекин на 1 април.
Анализатори заявиха пред The Epoch Times, че рязкото спиране на почти ежедневните военновъздушни дейности на ККП за сплашване на Тайван има различни геополитически и икономически причини предвид настоящата международна обстановка.
Според Министерството на националната отбрана на Тайван китайски военни самолети не са се появявали в зоната за идентификация на въздушната отбрана (ADIZ) на Тайван в продължение на осем поредни дни — от 27 февруари до 6 март.
На 28 февруари Съединените щати и Израел нанесоха военен удар срещу иранския режим, при който беше убит иранският лидер аятолах Али Хаменей. В следващите дни американско-израелските сили отбелязаха бърз напредък във войната – унищожиха над 60% от иранските ракетни установки и обезвредиха 80% от системите за противовъздушна отбрана. Това заяви началникът на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили генерал-лейтенант Еял Замир в официално изявление на армията. На 7 март Тръмп съобщи, че американските сили са „унищожили“ 42 ирански военни кораба само за три дни, заличавайки по този начин почти цялата военноморска мощ на Иран.
На 5 март тайванският законодател Лин Чун-сиен публикува във Facebook публикация, в която отбеляза, че бързо развиващата се ситуация в Иран принуждава ККП да влезе в период на стратегическо свиване и да преразгледа изцяло конфронтационната си стратегия спрямо Съединените щати. По тази причина, посочи той, средствата за оказване на натиск в Тайванския проток също се нуждаят от преоценка.
Чен Уен-Чия, заместник-президент на университета Кайнан в Тайван и експерт по отбранителна стратегия, заяви пред The Epoch Times, че спирането на дейността на китайските военновъздушни сили в момента представлява тактическа корекция от страна на ККП под влиянието на множество фактори – военни, дипломатически и международни.
Китай купува голяма част от иранския петрол – през 2025 г. е закупил над 80% от целия ирански петролен износ. Според проучване от януари на Центъра по глобална енергийна политика вносът на суров петрол в Китай е достигнал рекорд от 11,6 милиона барела на ден през 2025 г., като се изчислява, че Иран е осигурил около 1,38 милиона барела на ден, или около 12% от общото количество.
Нарушаването на петролните доставки от Персийския залив за Китай заради текущия конфликт има умерено въздействие върху страната. Санкционираният лек суров петрол от Иран се търгува със значителна отстъпка спрямо несанкционирания – с до 8–10 долара за барел под ICE Brent. Това означава, че конфликтът лишава Китай от голяма част от петрола с отстъпка, който обичайно купува.
В този контекст, посочи Чен, Си Дзинпин предстои да се срещне с Тръмп в Пекин.
„Не е необичайно ККП временно да намалява военните си дейности спрямо Тайван в дипломатически чувствителни периоди“, каза той. „Освен това ККП обикновено снижава напрежението преди важни международни преговори или срещи на върха, за да запази пространство за договаряне и да поддържа относително стабилен международен имидж. Затова временното намаляване на активността на военните самолети трябва да се разглежда като дипломатически маньовър.“
Американско възпиране
Американските удари срещу иранския режим, при които беше убит върховният му лидер, отслабиха един от съюзниците на ККП в Близкия изток. Успоредно с това американските военни операции обезвредиха китайски системи за противовъздушна отбрана, доставени на Венецуела и Иран – факт, който буди сериозна загриженост в Пекин, заявиха анализаторите.
Китайският режим е наясно, че военните му възможности засега не са достатъчни, за да се противопостави успешно на Съединените щати, поради което няма да предприема прибързано военно нахлуване в Тайван. Това заяви пред The Epoch Times Шен Мин-ши, научен сътрудник в отдела за изследване на националната сигурност към Тайванския институт за изследвания в областта на националната отбрана и сигурността.
„Тръмп многократно е предупреждавал Си Цзинпин да не използва сила срещу Тайван. Смятам, че в рамките на втория мандат на Тръмп, който приключва през 2028 г., ККП няма да реши прибързано да нахлуе в Тайван с военна сила“, каза той.
Шен отбеляза, че последните изказвания на говорителите на Службата по въпросите на Тайван към китайския режим са се съсредоточили върху призивите за обединение – мирно обединение или прилагане на тактики на единния фронт. „Това отразява доклада за работата на премиера на Китай Ли Цян по тайванския въпрос, представен по време на Двете сесии. Въпреки това основната политика на ККП спрямо Тайван не се е променила – тя остава насочена срещу независимостта и в подкрепа на обединението.“

От военнооперативна гледна точка Чен посочи, че дейностите на военновъздушните и военноморските сили на Китай около Тайван са се превърнали в почти ежедневна рутина през последните години. „Дългосрочните, високоинтензивни операции неизбежно изискват техническа поддръжка, попълване на ресурсите и ротация на личния състав, за да се поддържа цялостната бойна готовност“, каза той. „Затова не може да се изключи, че по време на паузата ККП се подготвя за следващата фаза на военни операции, след която вероятно ще последват по-мащабни съвместни учения“, предупреди Чен.
На 7 март Министерството на отбраната на Тайван съобщи, че два китайски военни спомагателни самолета на Народната освободителна армия на Китай (НОАК) са засечени да навлизат в югозападното въздушно пространство на Тайван, а шест кораба на военноморските сили на НОАК са забелязани в близост до острова.
Пей Джен, Луо Я и Reuters допринесоха за този материал.















