Демографският спад вече не е хипотетичен. Падащата раждаемост преобразява обществата по целия свят. Според Организацията на обединените нации, повече от половината страни вече имат коефициент на раждаемост под нивото на възпроизводство от 2,1 деца на жена. В Италия той е около 1,2, в Южна Корея е слязла до 0,7, а в САЩ — до 1,6. Дори в части от Африка, Латинска Америка и Близкия изток младите хора отлагат или се отказват от деца заради икономически затруднения.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, или ОИСР, предупреждава, че свиващата се работна сила и застаряващото население застрашават дългосрочната икономическа стабилност. Правителствата реагираха с данъчни облекчения, детски надбавки, субсидирани детски заведения и удължен родителски отпуск — но раждаемостта упорито остава ниска. Само икономическите стимули не са достатъчни.
Изборът да станеш родител, и особено майка, често носи реална цена. В страните от ОИСР майките печелят по-малко от жените без деца, прекъсват кариерата си по начин, който намалява пенсионната им сигурност, а в някои части на света решението да станеш майка може дори да струва свободата на жената – да ограничи работата ѝ, правото да притежава имущество или да живее самостоятелно.
Въпреки всичко това младите хора в Северна Америка, Европа, Азия, Близкия изток, Африка и Латинска Америка неизменно посочват семейството като централна житейска цел. Проучвания сред над 10 000 пълнолетни на възраст 18–34 години в 10 страни установиха, че семейството често измества богатството като мярка за успех.
За жените, които искат да станат майки обаче, въпросът е много по-личен. Те се питат как да го постигнат финансово, докато изграждат кариера. А при нарастващите разходи за жилище, несигурността на пазара на труда, студентските заеми и работната среда, която възнаграждава непрекъснатата заетост, решението да имаш деца може да изглежда като твърде голяма жертва.
Поколение Z – първото поколение, израснало в глобализиран свят – отказва да избира между грижата за семейство и кариерата. То иска и двете: и независимост, и семейство.
Инфлуенсърът от Поколение Z Морган Харпър Никълс заяви: „Ние предефинираме смисъла на успеха – не като избор между кариера и семейство, а като цел, която обхваща и двете.“
Международният ден на жената, чиито корени са в ранните работнически движения, се отбелязва всяка година на 8 март от Организацията на обединените нации и с право чества равенството на жените – политическо, икономическо и правно. Тези завоевания са от изключително значение. Наред с това повече от 100 страни отбелязват и Деня на майката – почти всеобщо признание за грижовността на жената. По целия свят жените поемат по-голямата част от неплатения труд по полагане на грижи – от отглеждането на деца до подкрепата на възрастни роднини.
ООН Жени изчислява, че ако този труд се заплащаше, стойността му би достигнала 10 трилиона долара годишно. Само в САЩ майките полагат средно 50 часа неплатен труд седмично, според Бюрото по трудова статистика. И въпреки това майчинството като основа на обществото не намира място в официалните международни рамки за равенство между половете, които са насочени предимно към правата.
Когато майчинството е изключено от тях, овластяването на жените остава непълно. Включването на майчинството в Международния ден на жената не би:
- омаловажавало жените без деца;
- задължавало жените да имат деца;
- подкопавало лидерството или предприемачеството.
То би утвърдило, че изборът да станеш родител е подкрепен и уважаван – равностоен по значимост на всяка кариера или обществено постижение. Само с политики не може да се преодолее спадащата раждаемост, ако обществото не цени грижата за другите. Признанието има сила. Когато грижата за другите се признава и трудът се цени, жените се чувстват уважавани.
По целия свят обществата разчитат на родителите да отглеждат бъдещите работници, новатори и граждани. Обществата, които подкрепят и уважават избора да имаш деца, са по-силни – и културно, и икономически .Следващата стъпка за Международния ден на жената – която вече се случва с Поколение Z – е да покаже, че постиженията на жените и майчинството не си противоречат, а се допълват и заедно укрепват обществото. Както обяснява климатичният и социален активист от Поколение Z Александрия Виляsenor:„Искаме свят, в който си струва да се живее — свят, в който работата и грижата се обогатяват взаимно, а не се изключват.“
Който смята, че Поколение Z ще следва утъпканите пътеки в разбиранията за работа, семейство и пол, дълбоко се лъже. Това поколение вече оформя бъдещето – то съчетава кариера, родителство и майчинство – и настоява обществото да признае тези избори и да ги подкрепя на практика. Следващата глава за жените, кариерата и майчинството няма да бъде написана от онези, които се вкопчват в стария ред. Тя ще бъде написана от Поколение Z, което настоява, че жените могат да се реализират пълноценно – като лидери, новатори и майки едновременно.
Изразените в тази статия възгледи са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
