• За нас
  • Пишете ни!
четвъртък, 12 март, 2026
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство

Световноизвестният хореограф Андрей Босов пристига в Стара Загора

отЕкип на The Epoch Times
12 март , 2026
9c544afa 9087 437e abb9 039dc74ef5a4

Андрей Босов

Изявеният представител на руската балетна школа ще гледа спектакъла на балета „Спящата красавица“

Един от изявените представители на руската балетна школа – големият танцьор, хореограф, филмов актьор, балетен педагог и предприемач Андрей Босов – пристигна в Стара Загора, за да присъства на спектакъла на балета „Спящата красавица“ от П. И. Чайковски на 13 март от 19:00 ч. на сцената на Държавна опера – Стара Загора.

be069c8e-2e9e-457d-b9bc-146267f20601.jpg

Прима балерината на Държавна опера-Стара Загора Анелия Димитрова ще блести като Аврора в спектакъла на балета „Спящата красавица“ на 13 март, петък, на сцената на Държавна опера – Стара Загора. Принц Дезире е премиер-солистът Фиорди Лоха. Още една примабалерина – чаровната Клара Ферер, ще е в ролята на Фея Люляк. Фея Карабос е Алесия Бакин, любимка на публиката.

Припомняме, че преди 5 години Андрей Босов дойде за първи път в Стара Загора по покана на артистичния директор на балета на Старозагорската опера примабалерината Силвия Томова, за да постави класическия балетен шедьовър.

Премиерата на спектакъла на балета „Спящата красавица“ на старозагорска сцена се състоя през 2021 г. Тогава, след като създаде своята постановка, легендарният артист бе възпрепятстван да присъства на сценичната ѝ реализация.

Пет години по-късно Андрей Босов се завръща в Стара Загора, за да види спектакъла на сцената и да работи отново с артистите. По време на престоя си той ще репетира с талантливата многонационална балетна трупа, ще провежда балетни класове и ще работи допълнително с балетните артисти – ценен творчески процес, който ще допринесе за по-нататъшното развитие на трупата.

Присъствието на творец от подобен международен ранг е изключително събитие както за балетната трупа на Старозагорската опера, така и за културния живот на града. Срещата и работата с хореограф от световната балетна сцена е ценна възможност за артистите – за професионално вдъхновение, творчески обмен и усъвършенстване на интерпретацията на един от най-ярките шедьоври на класическия балет.

„Спящата красавица“ е четвъртото голямо класическо заглавие, което влезе в репертоара на младата балетна трупа на Старозагорската опера. Вече пет години спектакълът радва малките и големи почитатели на класическия танц и се нарежда сред най-обичаните и търсени заглавия в афиша на театъра.

Предстоящото гостуване на Андрей Босов е още едно доказателство за развитието на балетната трупа на Старозагорската опера и за нарастващото значение на Стара Загора като активен център на балетното изкуство в България.

Андрей Босов – изключителен творец от международен ранг

Андрей Босов е роден през 1953 г. в Санкт Петербург. Възпитаник е на престижната балетна академия „А. Я. Ваганова“. Носител е на наградите от Конкурса за млади изпълнители, Санкт Петербург (1978) и за хореография на Всесъюзния конкурс, Москва, Русия (1984).

От 1972 г. се присъединява към балетната трупа на Мариинския (Киров) театър в родния си град. Специализираната критика оценява елегантността, чара и дълбоко осмислената му актьорска игра. Затова неслучайно легендарният Михаил Баришников, малко преди да напусне като невъзвращенец Съветския съюз, избира младия Босов да участва в балета „Блудният син“ през 1974 г.

49c852b5-3d5f-4344-8a7f-c89367a6a1cf.jpg

В периода 1983 – 1988 г. Андрей Босов завършва „Хореография и балетно майсторство“ в Института „Луначарски“, Москва, при Владимир Василиев (единствения носител на Голямата награда „Варна“ в историята на Варненския международен балетен конкурс) и Екатерина Максимова. Успоредно с това преподава класически и дуетни танци в руската балетна академия „А. Я. Ваганова“. През 1987 г. създава трупа за камерен балет в Мариинския театър.

Наред със собствените си постановки, проявява силен интерес и към други руски съвременни хореографи: Михаил Фокин, Леонид Якобсон. През 1987, 1990 и 1992 г. реализира няколко големи турнета в САЩ. След последното от тях се пенсионира и остава да работи в Америка. Там в периода 1992 – 1995 г. е артистичен директор на „Центъра за изпълнителски изкуства“, Уотървил, щата Мейн. През 1996 – 2013 г. основава и ръководи като артистичен директор Балетен театър „Босов“, Питсфилд, щата Мейн. От 2014 до 2019 г. е професор във Факултета по Хореография, Университет „Херцен“, Санкт Петербург. Доцент е и в Консерваторията в Санкт Петербург. От 2019 г. преподава и в Руската балетна академия „А. Я. Ваганова“ и Руската балетна академия „Ейфман“.

871e9e32-b406-4b0a-a61f-8a5e7cbd9fc6.jpg

Реализирал е постановките „Маскарад“ от Вапиров, Зала „Октомври“, Санкт Петербург (1983), „Ромео и Жулиета“ от Чайковски, Зала „Октомври“, Санкт Петербург (1984), Балет „Киров“, Санкт Петербург (1991), Балетен театър в Бъркли, Мейн (2002), „Пет песни за Матилда Везендонк“ от Вагнер, Зала „Октомври“, Санкт Петербург (1985), Център за изпълнителски изкуства в Уестбрук (1992), „Болеро“ от Равел, Камерен балет „Киров“, Санкт Петербург (1986), Балетът в Портланд, Мейн (1993), Балетен театър в Бъркли, Мейн (1998), „Картини от една изложба“ от Мусоргски, Камерен балет „Киров“, Санкт Петербург (1987), Балетът в Портланд, Мейн (1994), „Нощ на голия връх“ от Мусоргски, Опера „Киров“, Санкт Петербург (1990), „Снежна буря“ от Свиридов, Балет „Киров“, Санкт Петербург“ (1991), „Закачливи частушки“ от Шчедрин и Шостакович Център за изпълнителски изкуства в Уестбрук, Мейн (1992), „История на войника“ от Стравински, Музикалното общество в Мейн, Мейн (1993), „Четирите годишни времена“ от Вивалди, Център за изпълнителски изкуства в Уестбрук, Мейн (1994), „Лешникотрошачката“ от Чайковски, Център за изпълнителски изкуства в Уестбрук, Мейн (1995).

Най-много постановки е реализирал в Балетния театър в Бъркли, Мейн: „Кармина Бурана“ от Орф (1996), „Класическа симфония“ от Прокофиев (1996), „Робинзон“ (1997), „Няколко бални танца“ от Дюпре (1996), „Пепеляшка“ от Прокофиев (1997), “Циркът” по Шостакович (1998), „Този див, див запад“ от Копланд (1999), „Молитва“ от Пeрт (2000), „Копелия“ от Делиб (2000), „Алиса в страната на чудесата“ от Росини, Верди, Балетен театър в Бъркли, Мейн (2001), „Дон Кихот“ от Минкус (2002), „Моят приятел Шопен“ от Шопен (2003), „Корсар“ от Адам, Делиб, Дриго (2003), „Унгарски танци“ от Брамс, Дворжак (2004), „Шехерезада“ от Римски-Корсаков (2005), „Червените обувки“ от Офенбах, Понкиели (2007).

„Американските преподаватели се грижат за стилистичните особености на различните училища: Чекетти, Ваганова, Баланчин“, споделя Босов. „Опитвам се да дам на учениците универсално образование, така че да могат да работят във всеки театър. Работя с тях върху големи класически балети – „Корсар”, „Спящата красавица”. Подготвям ги и за изпълнението на моите спектакли, всяка година пускаме 4 – 5 нови програми, затова моето училище се нарича БАЛЕТЕН ТЕАТЪР. “ Учениците на Андрей Босов се отличават с безупречен стил на изпълнение (независимо от степента на талант на всеки от тях).

Споделете тази статия
Tags: Препоръчани

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

НАЙ-ТЪРСЕНИ ДНЕС

Христина Морфова – портрет и в коронната си роля, Марженка от „Продадена невеста“ от чешкия класик Бедржих Сметана в Пражката национална опера, 1920 г. (вдясно)

Три велики български певици (Част III)

0
0
Изображението съдържа почерка на Панчо Владигеров (Снимка: Архив на Библиотеката на НМА).

Тържествен концерт по случай 127-годишнината от рождението на Панчо Владигеров

0
0
Администрацията на Тръмп даде сигнал, че конфликтът с Иран е към своя край, докато американските сили нанесоха най-мощните удари от началото на конфликта

Администрацията на Тръмп сигнализира за край на конфликта с Иран

0
0
Селска агнешка чорба на баба

Селска агнешка чорба с ориз

0
0
Унгария замрази цените на бензина и дизела и обеща да освободи стратегически резерви на фона на иранската петролна блокада

Унгария въведе таван на цените на бензина и дизела и обеща да освободи стратегически резерви на фона на иранската нефтена блокада

0
0
Говорителят на иранския парламент заяви, че Техеран ще отвърне на удара, ако САЩ започнат война срещу инфраструктурата му

Говорителят на иранския парламент заяви, че Техеран ще предприеме ответни мерки, ако САЩ обявят война срещу иранската инфраструктура

0
0
Златната медалистка Алиса Лю от отбора на САЩ позира на подиума по време на церемонията по връчването на медалите за индивидуалното фигурно пързаляне при жените на 13-ия ден от Зимните олимпийски игри 2026 в Milano Ice Skating Arena, Италия, 19 февруари 2026 г. (Снимка: Матю Стокман/Getty Images)

Невероятното завръщане на фигуристката Алиса Лю

0
0

Свързани Публикации

bbbeb5d5 b5fb 4f48 ad8d 3eff86772839

Международни стажанти по програма Erasmus+ работят в Художествена галерия – Русе

0
0
Изображението съдържа почерка на Панчо Владигеров (Снимка: Архив на Библиотеката на НМА).

Тържествен концерт по случай 127-годишнината от рождението на Панчо Владигеров

0
0
Христина Морфова – портрет и в коронната си роля, Марженка от „Продадена невеста“ от чешкия класик Бедржих Сметана в Пражката национална опера, 1920 г. (вдясно)

Три велики български певици (Част III)

0
0
Новата сграда на Русенската опера, 1955 г. (www.ruseopera.com)

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

0
0
ae689073 d9a0 4d22 ab6a 6c7ff1b40c5a

„Имена от бъдещето“ – съвместен концерт на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и НМУ „Любомир Пипков“

0
0
Унгария замрази цените на бензина и дизела и обеща да освободи стратегически резерви на фона на иранската петролна блокада

Унгария въведе таван на цените на бензина и дизела и обеща да освободи стратегически резерви на фона на иранската нефтена блокада

0
0
Златната медалистка Алиса Лю от отбора на САЩ позира на подиума по време на церемонията по връчването на медалите за индивидуалното фигурно пързаляне при жените на 13-ия ден от Зимните олимпийски игри 2026 в Milano Ice Skating Arena, Италия, 19 февруари 2026 г. (Снимка: Матю Стокман/Getty Images)

Невероятното завръщане на фигуристката Алиса Лю

0
0
Тръмп и Путин обсъдиха по телефона войните в Иран и Украйна, съобщи Кремъл

Тръмп и Путин обсъдиха по телефона войните в Иран и Украйна, съобщи Кремъл

0
0
Руски хакери са получили достъп до акаунти на потребители на WhatsApp и Signal, твърдят нидерландските разузнавателни служби

Руски хакери са получили достъп до акаунти на потребители на WhatsApp и Signal, съобщиха нидерландските разузнавателни служби

0
0
Новата сграда на Русенската опера, 1955 г. (www.ruseopera.com)

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

0
0
Следваща публикация
Румъния ще разреши на САЩ да използва базите си в Черно море за мисии срещу Иран

Румъния ще позволи на САЩ да използва военни бази в Черно море за мисии срещу Иран

Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията

Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове

Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria