В сблъсъка между майка и дъщеря неизказаното и потиснатото излиза на повърхността
Силни жалостни викове „Прости ми мамо!“, „Прости ми дъще!“ кънтят у нас часове след премиерата на 24 април в Камерна зала на Народен театър „Иван Вазов“. „Не може да е късно! Не бива да е късно! Милост, дъще!“ – иска ни се и ние да извикаме, за да (се) изцелим.
„Есенна соната“ (https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/esenna-sonata) е спектакъл за онова в човека, което остава скрито зад социалните роли и привидното спокойствие. Пиесата, вдъхновена от едно от най-интимните произведения на Бергман, поставя в центъра сблъсъка между майка и дъщеря – среща, в която неизказаното и потиснатото излиза на повърхността. В този процес привидното спокойствие на ежедневието се разпада, отстъпвайки място на дълбоко екзистенциално преживяване.
Отлично подбраният актьорски състав – Жорета Николова, Александра Василева, Албена Ставрева и Стоян Пепеланов – под режисурата на Крум Филипов сполучливо предава посланието на Ингмар Бергман: прошката може да ни спаси!
