• За нас
  • Пишете ни!
неделя, 15 ноември, 2026
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство

125 години от смъртта на Джузепе Верди (1813 – 1901)

отОгнян Стамболиев
2 април , 2026
47f7ba6e e1f5 4646 97c5 4413842a3a3d

През дългия си и плодотворен творчески път Джузепе Верди свързва красотата на мелодиите с реалистичното изображение на драматичните ситуации и характери

В началото на юни 1832 г. на приемните изпити в Миланската консерватория се явил Джузепе Верди от село Ронколе, близо до градчето Бусето, провинция Парма. Той носел препоръчително писмо от своя учител по музика църковния органист Франческо Лавиня и първите си опити като композитор – съчинил ги като помощник органист в църквата на Бусето. Младият музикант бил само на осемнайсет, но творбите му подсказвали необикновена дарба: способността му да съчинява истински мелодии. Но маститите професори не забелязали таланта му и не го приели. Поради „липса на талант“ и „неподготвеност“!… Днес консерваторията в Милано с гордост носи името „Джузепе Верди“…

В началото на кариерата си като композитор Верди написва две опери – „Оберто граф ди Сан Бонифачо“ (1837) и „Мнимият Станислав“ или „Един ден царуване“ (1840), но те нямат успех и младият маестро е отчаян. По това време един след друг умират синът му Ичилио и съпругата му Маргерита и той решава да се откаже от операта. Но библейската история за цар Навуходоносор го вдъхновява за третата му сценична творба.

Премиерата на „Набуко“ е истински триумф за Верди и Ла Скала. Сюжетът е древен и малко объркан, но алюзията е прозрачна: Италия се бунтува срещу австрийското владичество и тази прекрасна, завладяваща музика става повод за мащабни политически демонстрации из цялата страна, а хорът на поробените евреи „Лети мисъл на златни криле!“ се запява като национален химн. Разбира се, новото революционно съдържание изисква и нова музика, различна от музиката на именитите му предшественици Джоакино Росини, Винченцо Белини, Гаетано Доницети и Северио Меркаданте – майсторите на този удивителен стил италианското белканто (красиво пеене). Верди не пише като тях виртуозни, често пъти самоцелни арии за изява на примадоните, а създава истинска театрална музика.

През дългия си и плодотворен творчески път той свързва красотата на мелодиите с реалистичното изображение на драматичните ситуации и характери. Вдъхновени от богатия италиански фолклор, тези мелодии, лишени от сантименталност и излишества, звучат широко, завладяващо и патриотично. Неслучайно съвременниците му го наричат „маестро на италианската революция“. Името му, заедно с имената на Мадзини, Кавур и Гарибалди, става символ на италианското Ризорджименто (Възраждане, или по-точно освободително движение).

ea7f1677-79af-4a71-b9ea-c4894d07d9b5.png
Първата българска „Аида“ на столична сцена, 1914, режисьор – Драгомир Казаков, диригент – Тодор Хаджиев, художник – Александър Миленков

След първия т. нар. революционен период („Набуко“, „Атила“, „Ломбардци в Първия кръстоносен поход“) Верди развива своята естетика. Той създава знаменитата триада „Риголето“ – „Травиата“ – „Трубадур“, в която моралистът и психологът вземат връх. Днес няма оперен театър по света без тези три опери-шедьоври в афиша си. Но авторът на „Травиата“ не спира дотук. В „Дон Карлос“, „Симон Боканегра“ и „Аида“ той търси по-голяма мащабност и психологически глъбини, непознати до този момент в оперния жанр. Стегнатият, пределно точен език превръща тези опери в истински музикални драми. Такава в още по-голяма степен е и „Отело“ по едноименната трагедия на Шекспир. От гениалния драматург Верди се вдъхновява през целия си живот – написва „Макбет“, започва работа над „Крал Лир“.

„Отело“ (по забележителното либрето на поета и композитора Ариго Бойто) е ненадминат връх в операта и носи всички белези и съвършенства на този новаторски стил. Ролята на оркестъра тук е твърде важна, водеща, но верен на италианската традиция, Верди не забравя човешкия глас – най-съвършения от всички инструменти, и стига до необикновена изразителност на декламацията. След тази опера, предизвикана от някои недоброжелателни критици (по това време изгрява звездата на Рихард Вагнер и мнозина искат да омаловажат гения на Верди, като го определят като „старомоден и остарял“!), той решава да напише голяма комична опера. „Фалстаф“ отново е по любимия Шекспир. Тя ще бъде последната му, 26-та по ред сценична творба. Маестрото, вече 80-годишен, смята, че трябва специално да се подготви за написването на „Фалстаф“, да започне да учи този нов, непознат за него стил. Сред запазените ръкописи са етюдите му за финалната фуга. Работи дълго и упорито върху сложния полифоничен и в същото време лек и блестящ стил на своята предсмъртна творба, отбелязала връх в жанра на комичната опера и стигнала славата, театралността и съвършенството на Моцартовия „Дон Жуан“.

Верди в България е наистина неизчерпаема тема. И за нас, българите, неговото име е синоним на това невероятно, вълнуващо изкуство, родено в прекрасната Италия, земята с най-красивия и музикален език в света. Операта влиза у нас, родината на Орфей и на безброй вердиеви певци, със закъснение заради варварското турско робство, но през 1891 г. Столичната драматическо-оперна дружба представя за първи път с български и чешки артисти „Трубадур“, а след това и „Травиата“. Така започва шествието на Верди по българските музикални сцени – професионални и дори самодейни. Броят на постановките и спектаклите на неговите опери оттогава до днес у нас е наистина впечатляващ, но все още не е изчислен, а и това е твърде трудна задача! Рецепцията на безсмъртното му творчество заслужава поне едно изследване, една книга – толкова е богата и интересна. С името на Верди са свързани редица върхове в историята на българската музикална сцена.

Споделете тази статия
Tags: Класическа музикаОпера и театър

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

Фестивал „Музикални зографи – Звукът на града“, София, 17 октомври – 19 ноември 2026

НАЙ-ТЪРСЕНИ ДНЕС

kak se pravi kiselo zele s morska sol

Изпитана рецепта за кисело зеле в бидон

0
0
Изображение генерирано с ИИ

Сочен ябълков сладкиш с орехи и прасковено сладко

0
0
Николай Михайлов, основател и артистичен директор на Международния фестивал на китарата – Плевен

Николай Михайлов: Фестивалът на китарата в Плевен създава бъдеще

0
0
Плодове хинап (снимка: Ева Иванова)

Хинап (китайска фурма) – 10 ползи за здравето

0
0
„Кауфланд“ отстрани ръководителя си в България след сравнението с фалита на КТБ

„Кауфланд“ отстрани ръководителя си в България след сравнението с фалита на КТБ

0
0
Снимка: Българска федерация по вдигане на тежести

Карлос Насар изхвърли 190 кг в Пловдив

0
0
Лидерите на ЕС на неформалната среща в Дъблин

Радев в Дъблин: Да на френската декларация за сигурност, но с една резерва

0
0

Свързани Публикации

„Как се ограбва банка“: Беше ли Робин Худ социалист?

„Как да оберем банка“: Беше ли Робин Худ социалист?

0
0
Актрисата Глен Клоуз ще получи почетен „Оскар“ след осем номинации без победа

Глен Клоуз ще получи почетен „Оскар“ след осем номинации без победа

0
0
32f28291 3283 491b b346 01aea71efb51

„Звук и време“: Три концерта на БНР в Пловдив от 1 до 3 декември

0
0
Истинският Шерлок Холмс: д-р Джоузеф Бел

Шерлок Холмс е имал прототип: лекарят Джоузеф Бел

0
0
Слушайте днес: Въпросите зад „Незавършената“ симфония на Шуберт

Слушайте днес: Въпросите зад „Недовършената“ симфония на Шуберт

0
0
Слушайте днес: Въпросите зад „Незавършената“ симфония на Шуберт

Слушайте днес: Въпросите зад „Недовършената“ симфония на Шуберт

0
0
6af720c9d385b img 5904 1

Седем държави и НАТО в противоминното учение „Посейдон 2026“

0
0
d0cd7601 eede 453f b657 9813e6f50459

„Седем нощи на Виола Каравелова“ връща на сцената забравена история от 1925 г.

0
0
id6122976 entree meatballs 20261109 1080x720 1

Сочни кюфтета с доматен сос: рецепта за замразяване

0
0
S&P върна перспективата пред рейтинга на България на стабилна

S&P върна перспективата пред рейтинга на България на стабилна

0
0
Следваща публикация
dda7941f 2b94 4d02 95e1 352a87685976

„Риголето“ в Държавна опера – Русе

Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове | Divinitum – дигитален маркетинг партньор.
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria